Община Добрич-селскаСтраницата на общината в ЕКАТТЕ (понякога срещана и като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в централната и южна част на област Добрич. С площта си от 1296,163 km2 е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните: на запад – община Тервел; на север – община Крушари; на североизток – община Генерал Тошево; на изток – община Балчик; на юг – община Аксаково, област Варна; на югозапад – община Вълчи дол, област Варна.
В центъра на Добричка община като анклав се намира община Добрич с общинския център град Добрич.
Природни ресурси Релеф Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.
Води Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.
Климат Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2 °C. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7 °C, а максимумът – през август и септември 39.1 °C. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.
Разпределение на земите Разпределението на земите по фондове е както следва: земеделска земя -1 025 217 дка; горски фонд – 195 028 дка; населени места – 65 384 дка; водни площи – 4 370 дка; територии за полезни изкопаеми -1 614 дка; територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.
Населени места
Общината се състои от 68 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Алцек 123 10,271 Клиседжик, Кеседжик Миладиновци 92 25,466 ДийнеклерБатово 580 24,285 Чаталар Ново Ботево 39 3,462 Малко Ботьово, Ново БотьовоБдинци 56 22,367 Гьокче дьолюк Овчарово 364 18,983 Калфа, Дургут калфа, Драгош водаБенковски 606 36,546 Екисче, Мария Луиза Одринци 190 23,030 Ени махлеБогдан 114 17,410 Богдан кьой, Богданово Одърци 520 15,297 ЯстъкчиларБожурово 594 35,818 Настрадин, Малиново Опанец 166 7,904 ОпанчаБранище 389 9,807 Куруджа кьой Орлова могила 49 18,552 СердименВедрина 406 29,165 Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово Паскалево 653 27,298 Ези бейВладимирово 166 36,443 Дели османлар Плачидол 551 18,710 Голям Алъч кьойВоднянци 218 10,009 Мързък Победа 789 24,418 Гелинджик, Димитър ГаневоВратарите 46 16,108 Капуджи махле Подслон 296 19,619 Конак куюджукВрачанци 66 6,612 Чакърча Полковник Иваново 51 15,485 Сиринджи, СотировоГенерал Колево 103 16,134 Чаир харман Полковник Минково 194 12,387 КабасакалГешаново 52 22,104 Конак, Поручик Гешаново Полковник Свещарово 114 15,162 Баш бунарДебрене 99 28,427 Куюджук Попгригорово 69 14,918 Вели факъДобрево 35 14,701 Али калфа, Германци Прилеп 12 12,024 ЧукуровоДолина 169 26,985 Арнаут куюсу Приморци 95 5,601 Кара куртДончево 760 128,871 Тито Майореску, Княз Симеоново Пчелино 184 15,559 КьоселерДраганово 130 27,835 Семиз ала Пчелник 27 13,816 КованлъкДряновец 3 7,404 Реджеб кьой Росеново 178 19,646 Кара Синан, Поручик ЛимоновЕнево 144 6,252 Есирджа Самуилово 76 20,981 Саръ Махмуд, АлексеевоЖитница 260 37,575 Малък Базаурт Свобода 122 21,785 Мансърово, Княз КирилЗлатия 102 14,154 Кара Мурад Славеево 144 21,824 ТокчиларКамен 114 12,161 Синдаля, Севдалии Сливенци 105 10,515 ЮргечлерКарапелит 714 43,437 Смолница 297 25,855 Средно ЧамурлииКозлодуйци 377 23,696 Осман факъ Соколник 16 5,855 ШахинларКотленци 203 15,579 Хош кадем Стефан Караджа 344 10,122 Войнещи, БранникКрагулево 12 20,343 Шахинджии, Крагуево Стефаново 776 19,878 АйорманЛовчанци 420 28,311 Кара сулар Стожер 1124 45,863 БалъджаЛомница 239 12,549 Малтъм кьой, Маалтъмово Тянево 96 10,641 Среден Базаурт, ТяновоЛясково 218 17,709 Фъндъклии Фелдфебел Денково 534 16,800 Байрам бунарМалка Смолница 94 8,749 Малко Чамурлии Хитово 101 12,962 Чаир махле, Йон БратианоМедово 25 17,545 Северен Радулеску Царевец 287 17,547 КаралезМетодиево 181 20,626 Кюпелер Черна 291 22,180 Енидже, Енидже Фандаклъ ОБЩО 16764 1296,163 няма населени места без землища
Административно-териториални промени след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт; Указ № 462/обн. 01.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово; между 1913 и 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт; – с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт; – с. Чаир махле и преименувано на с. Йон Братиано под румънска власт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци; – преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите; МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек; – преименува с. Чаталар на с. Батово; – преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан; – преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище; – преименува с. Войнещи на с. Бранник; – преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог; – преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари; – преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово; – преименува с. Мързък на с. Воднянци; – преименува с. Арабаджии на с. Возарци; – преименува с. Самсон на с. Войводино; – преименува с. Кара башлъ на с. Войсил; – преименува с. Чакърча на с. Врачанци; – преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево; – преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци; – преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница; – преименува с. Голям Базаурт на с. Горско; – преименува с. Куюджук на с. Дебрене; – преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина; – преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово; – преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец; – преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево; – преименува с. Малък Базаурт на с. Житница; – преименува с. Кара Мурад на с. Златия; – преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен; – преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил; – преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново; – преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци; – преименува с. Хош кадем на с. Котленци; – преименува с. Шахинджии на с. Крагуево; – преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци; – преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница; – преименува с. Фъндъклии на с. Лясково; – преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново; – преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница; – преименува с. Валалии на с. Малък Богдан; – преименува с. Екисче на с. Мария Луиза; – преименува с. Северен Радулеску на с. Медово; – преименува с. Кюпелер на с. Методиево; – преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци; – преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено на с. Ново Ботево без административен акт; – преименува с. Драгош вода на с. Овчарово; – преименува с. Ени махле на с. Одринци; – преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци; – преименува с. Опанча на с. Опанец; – преименува с. Сердимен на с. Орлова могила; – преименува с. Ези бей на с. Паскалево; – преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол; – преименува с. Гелинджик на с. Победа; – преименува с. Конак куюджук на с. Подслон; – преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново; – преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково; – преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово; – преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово; – преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново; – преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов; – преименува с. Тюлюджа на с. Прелог; – преименува с. Чукурово на с. Прилеп; – преименува с. Кара курт на с. Приморци; – преименува с. Янъклар на с. Прогорелец; – преименува с. Кьоселер на с. Пчелино; – преименува с. Кованлък на с. Пчелник; – преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово; – преименува с. Токчилар на с. Славеево; – преименува с. Юргечлер на с. Сливенци; – преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница; – преименува с. Шахинлар на с. Соколник; – преименува с. Айорман на с. Стефаново; – преименува с. Балъджа на с. Стожер; – преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново; – преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково; – преименува с. Кадиево на с. Фердинандово; – преименува с. Йон Братиано на с. Хитово; – преименува с. Каралез на с. Царевец; – преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна; – преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково; между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол без административен акт; през 1943 г. – с. Войводино е заличено поради изселване, без административен акт; МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода; МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;