Аспрула или Велища (; до 1927 година: Βελίστη, Велисти) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 740 m надморска височина, на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища).
История Етимология Според Макс Фасмер и Иван Дуриданов гръцкото име може да възхожда както към Велище, така и към Белище, топографско, а не патронимично название, сравнимо със сръбското селищно име Belišće.
Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Вале, Вели (срвнимо Велислав), от старобългарското , „голям“ и - от *-itj-. Сравнимо е Велище в Сярско.
Античност В местността Палеокастро между Аспрула и Крионеи (Девла) са открити археологически находки от Класическата и Елинистическата епоха, статуетки, пръстени, бижута, големи глинени съдове и монети на Александър Велики, Филип и Лизимах.
В Османската империя Църквата „Свети Димитър“ в Аспрула е отпреди 1500 година, а иконите в нея са от XVI век.
В края на ХІХ век Велища е село в северната част на Населишката каза на Османската империя.
Васил Кънчов означава вероятно Велища, когато в статистиката си между съседните Мислегощи и Чърчища отбелязва село Поища (Пошита) с 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велещина е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Велищи (Βελίστη), Населишка каза, живеят 150 валахади и 100 гърци християни.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година къмо 1912 година Велище е обозначено като гръцко селище.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Βελίστη са регистрирани 302 жители.
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 30 семейства или 104 души.
В 1927 година името на селото е преведено на Аспрула, тоест Беличка.
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
Гробищната църква на селото е посветена на Свети Николай.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Аспрула на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Далгуро или Далгура Νταλγκούρα Лофи Λόφοιвъзвишение на СЗ от Аспрула (772 m) Ситка Σίτκα Вурла Βούρλαвъзвишение на СИ от Аспрула (765 m)
Бележки
Категория:Села в дем Горуша Категория:Валахадски селища