Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km2 заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югозапад – община Радомир; на запад – община Ковачевци; на северозапад – община Брезник; на север – община Божурище, Софийска област; на североизток – Столична община, област София; на югоизток – община Самоков, Софийска област.
Природни ресурси Релеф Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.
Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.
Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в България – Витоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.
На югозапад двете котловини (Брезнишката и Пернишката) са оградени от части на две ниски планини спадащи към Руйско-Верилската планинска редица. На северозапад от Чардакския пролом и западно от Брезнишката котловина се простират източните склонове на планината Черна гора. Нейната максимална височина в общината е връх Гарван (1100 m), разположен северозападно от село Планиница. Районът югоизточно от Чардакския пролом и югозападно от Пернишката котловина се заема от североизточните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига югозападно от град Перник, на границата с община Радомир.
Води Основна водна артерия на община Перник е река Струма, като в нейните предели протича най-горното ѝ течение. Реката извира от южното подножие на Черни връх и се насочва на юг-югозапад. При село Боснек завива на северозапад, а след това на север и се влива в язовир Студена (обем 25.2 млн. м3). След изтичането си от язовира при село Студена реката навлиза в Пернишката котловина и се насочва на север. Протича през областния център град Перник по цялото му протежение, а след него преминава през първия си пролом Кракра и навлиза в Брезнишката котловина. При град Батановци завива на юг, навлиза във втория си пролом Чардакския и напуска пределите на общината. При град Батановци в нея отдясно се влива първият ѝ по-голям приток – река Конска, която отводнява цялата Брезнишката котловина.
Климат, почви В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, а западните склонове на Витоша – в планинската климатична област.
В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на котловината е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация. Като цяло почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.
Растителност Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.
Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9 988 ха на територията на община Перник. В тази част на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.
Минерални ресурси По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е близо 2 млн. т. годишно.
От нерудните изкопаеми в общината е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Калкас“ и село Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.
Защитени местности На 5 km южно от град Перник, в планината Голо бърдо, се намира резерватът Острица. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 m) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата и по-високата му надморска височина (1100 m) спрямо селищата с развита промишленост (700 – 800 m).
В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 km от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 m2 всяка.
Населени места
Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Батановци 2004 4,556 Темелково Люлин 764 22,191 Богданов дол 442 9,975 Мещица 789 20,130 Боснек 217 28,666 Перник 68 259 72,289 ДимитровоВискяр 88 10,907 Планиница 33 3,719 Витановци 264 7,336 Радуй 54 14,445 Големо Бучино 586 17,974 Расник 346 21,013 Дивотино 1675 26,331 Рударци 1400 8,466 Драгичево 2161 20,448 Селищен дол 104 11,500 Зидарци 109 3,694 Студена 1725 74,794 Кладница 1376 15,414 Черна гора 253 16,078 Кралев дол 614 14,618 Чуйпетлово 38 29,642 ЧупетловоЛесковец 77 13,884 Ярджиловци 969 16,143
Административно-териториални промени Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово; Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник; Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко; Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово; Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково; Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци; Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин; Указ № 21/обн. 19.01.1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово; – възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово; Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково; Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци; Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Батановци и го признава за отделно населено място – с. Черна гора; Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник, област Перник и го присъединява към община Перник.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):