Община Хисаря се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северозападната част на област Пловдив. С площта си от 549,55 km2 заема 3-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 9,17% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Карлово; на югоизток – община Калояново; на юг – община Съединение; на запад – община Стрелча, област Пазарджик; на северозапад – община Копривщица, Софийска област.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната до ниско и средно планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Същинска Средна гора.
Южните райони на община Хисаря се заемат от крайните северните части Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 300 и 450 m. Южно от язовир Пясъчник, на границата с община Съединение, в коритото на река Пясъчник се намира най-ниската ѝ точка – 254 m н.в.
Останалите централни и северни райони на общината са заети от дългите и полегати южни склонове на Същинска Средна гора, като северната граница на общината с община Карлово преминава по билото на планината. Тук, на границата с община Карлово, в най-северната точка на общината се издига връх Шилигарка 1577 m – най-високата ѝ точка. На изток билото на Същинска Средна гора постепенно се понижава и югоизточно от село завършва при долината на река Стряма.
Води В най-източната част на община Хисаря, по границата с община Карлово, на протежение от около 9 km протича част от горното течение на река Стряма.
От Същинска Средна гора извират и текат на юг множество малки реки и потоци, които навлизайки в Горнотракийската низина успокояват течението си и водите им се отклоняват в изградените напоителни системи. Около 2/3 от територията на общината попада във водосборния басейн на река Пясъчник. Тя води началото си западно от връх Шилигарка в Същинска Средна гора и до село Старосел тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След селото завива на юг, навлиза в Горнотракийската низина и след около 5 km излива водите си в големия язовир Пясъчник. След изтичането си от язовира реката напуска пределите на общината и навлиза в община Съединение. В северозападния ръкав на язовир Пясъчник се влива река Калаващица, която протича през село Мало Крушево и води началото си от община Стрелча.
Северно от град Хисаря, под връх Карасиври извира Каварджиклийска река (24 km). Тя минава през центъра на града и южно от него пълни с водите си язовир „Синята река“. След изтичането си от язовира навлиза в Горнотракийската низина, минава през село Черничево, завива на югоизток и напуска пределите на общината, като се влива отдясно в река Стряма.
Фауна – видове На територията на община Хисаря се срещат:
представители на евросибирските видове: лин и каракуда – от рибите, саблеклюн – от птиците, воден плъх – от бозайниците; представители на централноевропейските видове: голям гребенест тритон, обикновен тритон, червенокоремна бумка, жълтокоремна бумка, обикновена чесновница, дъждовник – от земноводните, медянка – от влечугите, златка, дива европейска котка, лешников сънливец и обикновен сънливец – от бозайниците; представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчеви, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др.
Ловни видове Следните видове: благороден елен, елен лопатар, сърна; дива свиня; заек; катерица; съсел; вълк, чакал, лисица; дива котка; белка, черен пор, язовец; невестулка (защитен вид); колхидски фазан (отглежда се във фазанарии), яребица, пъдпъдък, гривек, гургулица, гугутка, горски бекас (рядък вид), зеленоглава патица, голяма белочела гъска, зимно бърне, лятно бърне; шаран, каракуда, кефал, червеноперка, уклей.
Флора и гори Площта на горите на територията на община Хисаря е 202 km².
Преобладават следните дървесни видове: бял бор; смърч; бук; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела; зимен дъб; благун; космат дъб; цер; други широколистни видове.
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър, смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др.
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: жълт кантарион, червен кантарион, съсънка, бял равнец, жълт равнец, иглика, мащерка, ружа, бъз, шипка, глог, липов цвят и много други.
Защитени местности Защитена местност „Барикадите“ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества; Защитена местност „Чивира “ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966 г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Каравелово, община Карлово. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества; Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ – обявена е за такава със Заповед № 18/8 януари 1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Гереня“, землището на с. Паничери, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Частна собственост. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г., се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.
Населени места
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Беловица 255 55,229 Дъбги герен, Бяловица Ново Железаре 200 18,798 Демирджилер – Нова махлаКрасново 652 54,394 Паничери 795 33,550 ПаничереКръстевич 385 47,777 Горно Османово, Кръстьович Старо Железаре 472 34,209 ДемирджилереМало Крушево 110 10,836 Армутлии, Крушово Старосел 970 127,069 Старо ново селоМихилци 181 26,238 Хисаря 6127 90,115 Хисар-Момина баняМътеница 104 33,035 Айрене Черничево 341 18,297 Дудене
Административно-териториални промени Приказ № 88/обн. 18.02.1885 г. – преименува с. Горно Османово на с. Кръстьович; през 1892 г. – преименувано е с. Армутлии на с. Крушово от населението без административен акт; през 1900 г. – заличено е с. Саламатларе поради изселване, без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дълги герен на с. Бяловица; – преименува с. Синджирлии на с. Веригово; – преименува с. Даваджово на с. Миромир; – преименува с. Хисар кюселере на с. Момина баня; – преименува с. Айрене на с. Мътеница; – преименува с. Демирджилер – Нова махла на с. Ново Железаре; – преименува с. Демирджилере на с. Старо Железаре; – преименува с. Старо ново село на с. Старосел; – преименува с. Дудене на с. Черничево; Указ № 50/обн. 04.07.1942 г. – обединява селата Хисар и Момина баня в едно ново населено място – с. Хисар-Момина баня; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Кръстьович на с. Кръстевич без административен акт; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Хисар-Момина баня на с. Хисаря и го признава за гр. Хисаря; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловица на с. Беловица; – уточнява името на с. Паничере на с. Паничери; Указ № 1055/обн. 17.12.1968 г. – преименува с. Крушово на с. Мало Крушево; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Веригово и Миромир и ги присъединява като квартали на гр. Хисаря.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 12 600 11 268 83 471 13 28 737 100.00 89.42 0.65 3.73 0.10 0.22 5.84Хисаря 7128 6586 22 170 8 21 321 Хисаря 92.39 0.30 2.38 0.11 0.29 4.50Старосел 1210 1125 5 13 65 Старосел 92.97 0.41 1.07 5.37Паничери 1002 917 4 46 34 Паничери 91.51 0.39 4.59 3.39Красново 756 652 40 0 62 Красново 86.24 5.29 0.00 8.20Старо Железаре 577 426 78 3 69 Старо Железаре 73.83 13.51 0.51 11.95Кръстевич 418 348 4 63 1 Кръстевич 83.25 0.95 15.07 0.23Черничево 404 296 60 0 46 Черничево 73.26 14.85 0.00 11.38Беловица 340 301 5 12 0 0 22 Беловица 88.52 1.47 3.52 0.00 0.00 6.47Ново Железаре 287 272 0 11 3 Ново Железаре 94.77 0.00 3.83 1.04Михилци 218 200 0 17 0 Михилци 91.74 0.00 7.79 0.00Мало Крушево 163 53 0 0 0 0 110 Мало Крушево 32.51 0.00 0.00 0.00 0.00 67.48Мътеница 97 92 0 4 Мътеница 94.84 0.00 4.12
Туризъм Видове туризъм балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан; конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми; еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и „горски училища“; селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина; ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.
Култура и изкуство Тракийски култов комплекс; Римска гробница; Тракийска каменна обсерватория; Минерален извор „Момина сълза“; Минерален извор „Момина баня“; Камилите – така се нарича най-голямата порта на Хисарската крепост. Тя е с височина 13 м и представлява южния вход на древен Диоклецианопол. До Камилите Иван Вазов написва стихотворението „Отечество любезно“.сайт на Община Хисаря
Транспорт В югоизточната част на общината преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията Долна махала – Хисаря.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 69,4 km: