Петър Сарафов

Петър Вълчов Сарафов е възрожденски български учител и общественик от Източна Македония.

Биография Петър Сарафов е роден през 1842 година в Гайтаниново, тогава в Османската империя, в семейството на видния възрожденец Вълчо Сарафов. Родът му произхожда от село Осеново, Горноджумайско. Брат му Коста Сарафов е виден борец за църковна независимост. Синът му Борис Сарафов е виден деец на ВМОРО и ВМОК, а другият му син Кръстьо Сарафов е известен български актьор.

Петър Сарафов получава основното си образование в Гайтаниново, където негов преподавател е Георги Зимбилев, който пръв въвежда ланкастърския метод за обучение. След това заминава с брат си Коста в Сяр, където учат в гръцкото класно училище, като изучават география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски. Завършва с отличие и през 1861 година е гръцки учител в града.Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 395. Учителства известно време в Гайтаниново (1863 – 1864, 1869), Либяхово (1864), Зърнево, Неврокоп и на други места в Източна Македония. Навсякъде заменя преподаването на гръцки език с обучение на български.

В Либяхово се жени за Сирма Карпузова, дъщеря на архимандрит Харитон Карпузов.

Петър Сарафов е един от инициаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Същата година сътрудничи на вестник „Македония“. Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите проучвания. На 5 март 1873 година разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов.Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр. 60 – 62. Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годинита и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев.

В 1873 година Сарафов е сред основателите на учителското дружество „Просвещение“. Подпомага финансово дейността му със сумата от 250 гроша.Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150. Той е избран за негов касиер. Дружеството го утвърждава за учител в Мелнишко. През учебната 1873/1874 година учителства в село Дебрене, където открива българско училище. Преди годишният изпит е наклеветен от гърците и избягва в София.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 66 – 67.

След погрома на Априлското въстание от 1876 година попада в затвора. През 1879 за кратко емигрира в Пловдив. Зетят на Сарафов Велик Стойков, ковач в Гайтаниново, загива в Шипченското сражение като опълченец, а на следната година умира и сестра му Мария и Сарафов отглежда четирите им деца Янинка, Георги Стойков (1860 – 1935), Иван Стойков (1866 – 1925) и Димитър Стойков (1875 – 1958).

От 1881 година по поръчение на Българската екзархия се завръща в родния си край и заедно с помощника си Димитър Мавродиев открива закритото в 1878 година българско училище в Сяр, основано от Стефан Салгънджиев. Подпомага стабилизирането на българското образователно дело в Сярско и Драмско, където се ползва с голямо влияние. Става секретар на Сярската българска община. Заедно с Кузман Шапкарев и Христо Бучков прави постъпки за отваряне на Солунската българска гимназия и привлича първите ученици от Кукушко. През 1882 година Петър Сарафов е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от османската държавна комисия по просвета в град Солун.

Между 1882 и 1884 година е назначен за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна МакедонияЦаревна Миладинова, „От Бяло море до Витоша“, в: Мир, 40, No 10055, 18 януари 1934 г. от архимандрит Методий Кусевич с център в Сяр. В Сяр полага големи усилия за укрепване на българщината. Обвинен в революционна дейност в края на 1884 година, заедно с тъста си архимандрит Харитон Карпузов, тогава председател на Сярската българска община и други български дейци е арестуван от властите. Според английския вестник „Нордърн Еко“ арестът на Карпузов и Сарафов е плод на енергично противобългарско раздвижване, предхождащо проучвателната обиколка на майор Хенри Тротър из Македония, като от населението били изтръгвани заявления, че признават Патриаршията, и че Македония е населена с гърци. На 12 февруари 1885 година Екзарх Йосиф се среща с руския посланик Александър Нелидов и го моли да настоява за освобождението на Сарафов, Карпузов и още тридесет души, задържани в Сяр и предадени на военен съд в Солун. Съдът осъжда двамата на 16 години заточение в Мала Азия. Първоначално те са изпратени в Смирненския затвор, а впоследствие преместени в град Караман. Според спомените на Сарафов в Караман почти цялото население е неграмотно и много хора търсят помощта му за писане на писма и те се движили свободно из града. Тази свобода им помага в 1887 година да напуснат незабелязано града и да заминат за Цариград. От столицата, подпомогнати от българската колония, с руски параход заминават за Одеса, откъдето се прехвърлят в София. В 1888 година в столицата на Княжеството пристига и Сирма Сарафова с децата си.

В София Сарафов, който владее отлично гръцки и турски и добре арабски и персийски, постъпва на служба в Министерство на външните работи като преводач.

В 1906 година Петър Сарафов става преподавател по турски език на двата специални класа във Военното училище в София. Същата година издава „Османска граматика“, а през 1907 година и „Синтаксис“.

Сарафов, имащ познания върху църковната музика от баща си, проучва източната музика и съставя и в 1912 година издава обемистия труд „Ръководство за практическото и теоретическо изучаване на восточната църковна музика“.

На 15 май 1913 година от името на Неврокопското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

Умира на 1 ноември (стар стил) 1915 година в София.Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр. 110 – 112.

Външни препратки „Кратка биография на Св. Йоан Кукузел или скромен принос за Изучаванието Историята на Българския народен напев“, София, 1893 г., Петър Сарафов "Плач на Македония; Македонский марш", публикувано в "Жалостна Книжка по Делбата на Македония. Възвание на Македония към Българския Народ: Време е да с' помири с Русия, ако иска мирен живот", София, 1895 г.

„Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев“, София, 1915 г.

Родословие

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Родени в Гайтаниново Категория:Български учители Категория:Български преводачи Категория:Български османисти Категория:Български тюрколози Категория:Починали в София Петър Категория:Членове на Сярската българска община Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Преподаватели в Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Дейци на Македонските братства