Димитър Георгиев Молеров с псевдоними Викенти, Д. Конаревски, Пиновски, Хераклит е български просветен деец, писател, езиковед и фолклорист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Революционна и просветна дейност

Молеров е роден в 1874 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Брат е на фолклориста и революционер Костадин Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. След това завършва в 1903 година (или в 1902) и славянска филология във Висшето училище в София. Под псевдонимите Д. Конаревски и Пиновски Димитър Молеров развива литературна дейност.Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533. В 1903 година е главен уредник на списание „Хайдушка поляна“, а след това за кратко става редактор на вестник „Македония“.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 143.

Работи като учител като преподава в Силистра (1903 – 1904), Битоля (1905 – 1906), Сливен (1906 – 1911), Търново (1911 – 1915), Банско (1915 – 1924), Мехомия (1924 – 1932). Присъединява се към ВМОРО и в 1898 година е член на градски революционен комитет в Горна Джумая, а в 1905 – 1906 година – на окръжния революционен комитет.

Фолклористична дейност Димитър Молеров заедно с брат си Костадин Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1896 година издава „Стойна Пострумска“, поема из българския живот, като четвърто преработено и допълнено издание излиза в 1924 година. В 1893 – 1896 година публикува статии за разложкия говор във вестник „Новини“. В 1905 година излиза книгата му „Вторично ударение в разложкия говор“, а в 1909 – „Принос към книжовния речник“. Освен това Молеров е автор на идилията „Тенка и Китан“, излязла в 1907 година (трето преработено издание от 1926 година), оперната идилия „Змейова невеста“ от 1923 и драмите „Юда Искариотски“ от 1923 и „Хайдушка поляна“ от 1926 година.

В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954. в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.

Умира на 4 октомври 1961 година в София.

Родословие

Външни препратки „Вторично ударение в Разложкия говор“, публикувано в „Известия на семинара по славянска филология“, София, 1905 година „Жална ми бабо, послушай!“, София, 1927 г. „Стойна Пострумка (поема из българский живот)“, София, 1896 година „Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година „Радон Г. Тодев“, публикувано в сп. „Македония. Месечно илюстровано популярно списание“, кн. X, год. 1, декември 1903 година „И Ел-тепе плаче за царя“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 7 (147), София, септември 1943 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Димитър Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български учители Категория:Починали в София Категория:Родени в Банско Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет