Община Павел баня се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km2 е 5-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Казанлък; на юг – община Братя Даскалови; на югозапад – община Брезово, област Пловдив; на запад – община Карлово, област Пловдив; на северозапад – община Априлци, област Ловеч; на север – община Севлиево, област Габрово; на североизток – община Габрово, област Габрово.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.

Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.

Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.

Води Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока: – Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 116 km2, което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа. – Селската река (ляв). – Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 83 km2, което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа. – Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от връх Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 14 186 100,00 Българи 7220 50,90 Турци 4 451 31,38 Цигани 1 701 11,99 Други 73 0,51 Не се самоопределят 80 0,56 Неотговорили 661 4,66

Движение на населението (1934 – 2021)

Населени места Общината има 13 населени места с общо население от 12 594 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Павел баня, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Александрово 1444 78,630 Осетеново 1002 32,998 Доймушларе Асен 462 18,906 Юренлии Павел баня 2516 28,526 Павел Виден 91 19,467 Карагитлии Скобелево 627 50,051 Габарево 1327 57,608 Турия 306 67,818 Горно Сахране 1283 16,795 Тъжа 1255 70,207 Голямо село Долно Сахране 749 14,589 Търничени 865 28,389 Шахпазлии Манолово 667 34,691 Малко село, Борисово ОБЩО 12594 518,675 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 154/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Малко село на с. Борисово; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юренлии на с. Асен; – преименува с. Карагитлии на с. Виден; – преименува с. Доймушларе (Доймушлари) на с. Осетеново; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Горно Софуларе (Горно Суфолари) на с. Мъдрен; МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – заличава с. Мъдрен и го присъединява като квартал на с. Скобелево; МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Манолово; Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Голямо село на с. Тъжа; Указ № 1608/обн. 10.11.1978 г. – признава с. Павел баня за гр. Павел баня.

Транспорт През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 21,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50 km: участък от 22,9 km от Републикански път I-6 (от km 287 до km 309,9); участък от 27,1 km от Републикански път II-56 (от km 9 до km 36,1).

Топографска карта

Външни препратки Официален сайт на община Павел баня Сайт за общината – туризъм, събития, новини

Източници