Асен Павлов Карастоянов е български композитор, диригент и педагог.
Биография Роден в Самоков в чиновническо семейство. Учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София като ученик по флейта на Никола Стефанов. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон. През периода 1923 - 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж в École Normale при Пол Дюка (Paul Dukas) и контрапункт в Schola cantorum при Пол льо Флем (Paul Le Flem). През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.
От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.
С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. неговите масови песни („Бригадирски“). Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.
Творчество Балети „Болярска сватба“ (1949, недов.) „Бригадири“ бал. сцена (1950)
Оперети „Ай завалъ Ахмед“ (1937; София) Аман бе, Хасан! („Еликсир за подмладяване“) (1938, София) „Сватбата на Шахризар“ (1940, София) „Михаил Строгов“ (1941, София) „Българи от старо време“ (1959, София) 3 детски оперети
Хорово-оркестрови творби Симф. поема „Йоан Кукузел“ за тенор, смесен хор и симфоничен оркестър (1939) „Патриотична поема“ (1956). „Дайчово хоро“ „Ситно хоро“ за смесен хор и оркестър
Кантати „Пролетна“ (1950) „Кантата за партията“ (1954) „Преобразена Добруджа“ (1955) „На партията“ (1957) и др.
За симфоничен оркестър Три симфонични танца (1962).
Симфонии №1 „Рудничарска“ (1934) №2 „Дунавска“ (1960) №3 „Родопска“ №4 „Прабългарска“ (1974)
Сюити „Балканска“ (1924) „Родопска“ (1940) „Средногорски скици“ (1941) „Младежка“ (1947) Сюита от оперетата „Българи от старо време“ (1958)
Концерти за флейта и оркестър (1965) за виолончело и оркестър (1969) Капричио за цигулка и орк.
За духов оркестър Българска рапсодия (1953) 2 сюити 11 марша 14 хора 3 ръченици, потпури и др.
За струнен оркестър „Богомилска легенда“ (1970)
За мандолинен оркестър Потпури от български нар. песни (1915)
Камерна музика Сюита за медни духови инструменти (1933) 2 квартета 2 сюити за флейта и пиано 20 пиеси за соло флейта
За пиано Соната (1938) 2 детски пиеси Прелюд 20 полифонични пиеси
Публикации „Задачи по хармония“ (София, 1942) „Учебник по хорово дирижиране“ (София, 1947) „Учебник по елементарна теория на музиката“ (София, 1948) „Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори“ (София, 1948) „Кратки напътствия по инструментация“ (София, 1948) „Мелодични и хармонични основи на българската народна песен“ (София, 1950) „Учебник по контрапункт“ (София, 1952, 54) „Сложен контрапункт, имитация и канон“ (София, 1957) „Полифонична хармония“ (София, 1959; на руски език 1964).
Литература за него Павлов, Евгени (Клостерман). „Асен Карастоянов“ (София, 1979).
Външни препратки Биография и творчество на Асен Карастоянов в сайта на Съюза на българските композитори
Категория:Български композитори Категория:Балетни композитори Категория:Български диригенти Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Народни артисти (България) Категория:Родени в Самоков Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив