Чилийски посум (Dromiciops gliroides, в превод малка планинска маймунка) е миниатюрен торбест бозайник и единствен съвременен представител на разред Microbiotheria. Въпреки че не е представител на подразред Посуми (Phalangeriformes) и още повече не се среща в Австралия той е наречен посум. Основната причина да бъде наричан по този начин е фактът, че видът макар и изолиран е в по-близко родство с австралийските торбести, отколкото с американските опосуми.

Разпространение Видът е разпространен в южно и централно Чили на юг от град Консепсион до остров Чилое включително. Среща се и в тясна ивица на западна Аржентина, част от територията на национален парк Науел Уапи.Marshall, L.G. (1978) Dromiciops australis. Mammalian Species, 99: 1 – 5.

Местообитание Чилийският посум обитава хладни и влажни широколистни гори от Валдивски тип като основно обитават гъсталаци от чилийски бамбук (Chusquea sp.). Той е нощно дървесно животно изграждащо гнезда от бамбукови листа, облицовани с мъх или трева. Гнездата са разположени в скални цепнатини, по дървета или по земята. Те са с диаметър около 20 cm, уютни и защитени от влага и служат за защита на животните от студ, а когато температурите през зимата спаднат и хранителните ресурси станат оскъдни малките бозайници спят в тях зимен сън. По време на съня обмяната на веществата намалява, а сърдечната дейност спада от 230 на 30 удара в минута. Периодът на вцепенение продължана от няколко часа до максимум пет дена.Monito Del Monte: Microbiotheria – Behavior And Reproduction

Произход и еволюция Проучвания сочат, че Чилийският посум е вид тясно свързан с австралийските торбести и е в по-близко родство с тях отколкото с американските торбести. Малки праисторически кости открити във ферма в Куинсланд сочат връзката на вида с Австралия. Костите са от представител на древния род Djarthia живял преди около 55 милиона години в Източна Гондвана. Това е примитивен роднина на Чилийския посум. Вероятно предците на вида са се отделили от останалите австралийски торбести преди около 46 милиона години .

Хранене Посумите се хранят предимно с ларви и какавиди на насекоми и по-рядко малки гръбначни и плодове. В основата на опашката си трупа мазнини, които се използват като източник на енергия по време на зимния си сън.

Морфологични характеристики Чилийският посум е малък бозайник с размери малко по-големи от мишка. Дължината на тялото му е 83 – 130 mm, на опашката 90 – 132 mm, а теглото му е от 17 до 31 грама. Женските са видимо по-дълги и тежки от мъжките.Rodríguez-Cabal, M.A., Amico, G.C., Novaro, A.J. and Aizen, M.A. (2008) Population characteristics of Dromiciops gliroides (Philippi, 1893), an endemic marsupial of the temperate forest of Patagonia. Mammalian Biology, 73(1): 74 – 76 Козината му е светлобежова до сива копринено мека и къса. Последните две трети от опашката е тъмно кафява. Муцунката е светло сива с черни кръгове около очите. Ушите са неголеми, закръглени с къси косми по тях. Опашката е дебела в основата си и бързо иртънява към края. Кожната торба е добре развита светлокафява на цвят с 4 сукални зърна.

Размножаване Периодът на размножаването е през пролетта като за кратко образуват двойки. Раждат през ноември Muñoz-Pedreros, A., Lang, B.K., Bretos, M. and Meserve, P.L. (2005) Reproduction and development of Dromiciops gliroides (Marsupialia: Microbiotheriidae) in temperate rainforests of southern Chile. Gayana, 69(2): 225 – 233.. Броят на малките в торбата е ограничен от четирите сукални зърна и затова техния брой варира от 1 до 4. Новородените остават в марсупиума около два месеца. От края на декември постепенно започват да излизат навън за кратки изследователски разходки, които постепенно се увеличават по честота и продължителност. С нарастването си напълно напускат торбата и остават да живеят в гнездото. През нощта обикновено се залавят за гърба на майката като я придружават по време на лов. Младите остават за известен период във връзка с нея и след отбиването. Половата зрялост и при двата пола настъпва на втората година.

Природозащитен статус Видът е почти застрашен. Основните заплахи пред него се смятат за загубата на местообитания и фрагментацията им. През последните години числеността на чилийския посум намалява в резултат на изсичането на горите за дървен материал и замяната им с нови борови и евкалиптови насаждения. Туризмът и урбанизацията под формата изграждане на магистрали и хидроелектрически комплекси също влияят върху естествените местообитанияBiodiversity Hotspots: Chilean Winter Rainfall-Valdivian Rainforests. Март 2008.. Не на последно място сериозна заплаха се оказва и интродукцията на сивия плъхLobos, G., Charrier, A., Carrasco, G. and Palma, R.E. (2005) Presence of Dromiciops gliroides (Microbiotheria: Microbiotheriidae) in the deciduous forests of central Chile. Mammalian Biology, 70(6): 376 – 380..

Роля в екосистемата Проучване, извършено в умерените гори на Южна Аржентина установява връзката в разпространението на имел от вида Tristerix corymbosus и малките бозайници. Чилийският посум е единственото средство за разпространение на семената от този вид. Той се храни с плодове от имела и посредством изпражненията разпространява и семената му. Учените предполагат, че съвместната еволюция на двата съвременни вида може би е започнала преди около 60 – 70 млн. години. Освен в разпространението на имела, който е изцяло зависим от малкия бозайник около 80% от растенията образуващи месести плодове го използват като механичен преносител за разпространението на семената им.Amico, G. and Aizen, M.A. (2000) Mistletoe seed dispersal by a marsupial. Nature, 408: 929 – 930.

Други Според местните жители се смята за лош късмет ако чилийски посум влезе в дома.

Външни препратки Monito del Monte.net Характеристика на Чилийския посум The Ever so Strange Animal Almanac, Monito del Monte

Източници

Категория:Двуутробни Категория:Фауна на Неотропическата област