Сабиниан Велики () e висш военачалник и областен управител в Източната Римска империя през 5 век при император Зенон. За етническия произход на Сабиниан няма категорични данни.
Описван е като ревностен крепител на воинската дисциплина. Подкрепя сенатската институция и се бори против падането на законовия ценз в държавата. Сравняван е с древните римски пълководци.
В 479 г. Сабиниан е назначен за военачалник на българите, управител на Воден и областен началник - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Тогава в 479 г.Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г. император Зенон за да предотврати заплахата от готите, се объръща за помощ към тракийските хуни и българите, пише Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis Ioannes Antiocheni, De insidiis,11-96, ГИБИ, БАН, София 1960, стр.32, и назначава за пълководец на българскo-източноримската войска най-добрия си военноначалник магистър Сабиниан Велики, който маневрирайки с българските си и римски отряди успял да прогони готите на остготския крал Теодорих Велики като им нанася решително поражение MarceUinus Comes s.a. 479: Chronica minora, ed. Th Mommsen, II, p. 91. ГИБИ, БАН, София 1960, стр.33, според Марцелин Комес Теодорих ги „отблъснал повече с ум, отколкото с храброст“Комес Марцелин. Хроника. ЛИБИ. БАН. София, 1958. стр. 311. разбивайки отряда от войската им командван кралския брат Теудимунд в който са майката и сестрата на краля, само това, че изоставя войните си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан заедно с преторианския префект на Илирия Йохан убеждава император Зенон да не сключва мир с Теодорих Страбон, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистъра става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.Ioannes Antiocheni, De insidiis,12-97, ГИБИ, БАН, София 1960, стр.33
Баща е на Флавий Мошиан (консул 512 г.) и на Флавий Сабиниан (консул 505 г.) който тицинският епископ Енодий (* 473 - † 524), съвременник на епохата, в панегирика си към Теодорих еднозначно определя като „Началник на българите“ (Vulgarum ductor). Magnus Felix Ennodius, Panegyricus Theoderico regi dictus.
Литература Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, Sabinianus Magnus 4, The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1971, ISBN 0-521-20159-4, p. 967.
Бележки
Категория:Византийски военачалници