Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 km². Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.

История

Пловдив е един от най-старите градове в Европа – по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе.Детев П., Известия на музейте в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, ISSN 0204 – 4072 През IV век пр. Хр. е завладяно от Филип Македонски, който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.

Следват византийският период – в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. Хан Крум първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на Хан Маламир. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Днес античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на Стария град.

Антични паметници

Археологически комплекс Небет тепе

На Небет тепе се намират останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, датирано към енеолита. През XII в. пр.н.е. прераства в древнотракийския град Евмолпия – един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Разкрити са още градско селище от времето на Филип Македонски (IV в. пр.н.е.) и крепостни съоръжения с бастион, зърнохранилище и квадратна кула от IV-II в. пр.н.е. до II-IV в. н.е. Когато древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му (през елинистичната епоха), старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол.

Античен театър

Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античният театър е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България.

Построен е през 90-те години на I в., по времето на римския император Домициан. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи.

Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968 – 1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Хисар Капия

Хисар капия е порта през древните крепостни стени на Филипопол. Тя датира от XI – XIII век, но основите са заложени по римско време. Портата е била сред трите входа (заедно със северния и южния) към Трихълмието. По време на Османската империя възрожденски къщи са вграждани в останките на старите крепостни стени.

Източна порта на Филипопол

Източната порта на Филипопол е една от входно-изходните артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век по времето на Император Адриан и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на ХХ век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на Стария град.

Възрожденски къщи

В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.

Балабановата къща

Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери, срещи с изявени творци от страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците „4 януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. В пространството пред къщата се намира пл. „Св. св. Константин и Елена“. Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Дановата къща

Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. „Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив двор. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и затова носи името му. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей.

Куюмджиевата къща

Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – домът на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 m² и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 m. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити алафранги. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.

Къщата на д-р Стоян Чомаков Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858 – 1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд. От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.

Къщата на д-р Сотир Антониади Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“, единствена по рода си в страната. Подредбата напомня за старинно-романтичния стил от времето на възрожденския Пловдив.

Къща „Георгиади“

В къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади се помещава експозиция „Българските земи през XV-XIX век и епохата на Българското Възраждане“, създадена през 1954 г. Построена е от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски през 1848 г. Експозицията представя ранноосманския период и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Къща „Ламартин“/„Мавриди“

Къщата на Георги Мавриди помещава музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за 3 дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща „Мавриди“ е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните 2 етажа са изпълнени с класическа симетрия.

Къща „Недкович“