Паолучо Анафесто (; ; * VII век, † 717, Венеция) е считан традиционно за първият дож на Венецианската република, който управлява от 697 г. до смъртта си.
Биография Отвъд преданията за него се знае изключително малко. На първо място трябва да се отбележи, че най‑ранните свидетелства го споменават просто като Пауличо, докато днешната форма Паолучо, както и фамилията Анафесто, се появяват по‑късно.Giorgio Ravegnani, PAOLUCCIO, Anafesto, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 81, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015
Сред първите, които споменават тези събития, е историкът Йоан Дякон, живял във Венеция между X и XI век. Според неговия разказ от средата на VI век Венетикà – византийската област, обхващаща венецианските лагуни – се управлява от ежегодно избирани трибуни. След около сто и петдесет години обаче тези институции се оказват недостатъчни, за да се справят с нападенията на варварите. Затова патриархът на Градо, най‑висшата църковна власт в региона, свиква събрание в столицата Ераклеа, за да бъде избран херцог с доживотен мандат, в когото да се съсредоточи властта. След продължителни обсъждания изборът пада върху Паолучо – една от най‑способните и престижни личности на града – с което се поставя началото на поредицата от сто и деветнадесет дожа, управлявали Венеция без прекъсване до 1797 г. (с изключение на периодите на управление от Магистър Милитум).
Според Йоан епизодът би трябвало да се развива по времето на император Анастасий II, следователно между 713 и 715 г. Други източници обаче посочват 706 г. или дори 697 г.; последната дата се смята за най‑вероятната, тъй като е засвидетелствана в по‑надеждната Chronica extensa на Андреа Дандоло.
Историята се вписва в по‑широкия контекст на лангобардското нашествие в Италия, което принуждава византийците да милитаризират владенията, останали под техен контрол. Начело на тези територии е поставен екзарх със седалище в Равена, който координира различни длъжностни лица, наричани duces или Магистър Милитум, разположени в отделните административни единици. На тях от своя страна са подчинени трибуните или комитите, управляващи отделни градове или укрепления. Така Венеция, първоначално ръководена от различни трибуни или може би обединена с Истрия в един регион, постепенно се оформя като самостоятелно херцогство.
В хрониките обаче липсва споменаване за официалното предоставяне на длъжността на Паолучо, която по принцип е трябвало да бъде назначена от екзарха. Това може да е било умишлено пропуснато от историците, традиционно неохотни да подчертават първоначалната зависимост от Константинопол, или да се обяснява с временна криза във властта на екзархата.
За неговия мандат се знае малко, макар че е запомнен като уравновесен управител. Известно е, че е имал напрегнати отношения с патриарха на Градо, макар причините за разногласията да остават неясни. Той сключва мирен договор с Лиутпранд, който все още е в сила по времето на Йоан Дякон и определя континенталните граници с кралството на ломбардите (т.нар. terminatio liutprandina). Това последно споразумение е цитирано в Pactum Lotharii от 841 г., където се посочва, че границите на Читанова се считат за валидни, тъй като са били установени между крал Лиутпранд, херцог Паолучо и Магистър Милитум Марчело.
Според източниците той умира след двадесет години и шест месеца управление (следователно, според най‑вероятната датировка, през 717 г.) и е погребан в Ераклеа. Най‑вероятно е починал от естествена смърт, но някои древни историци твърдят, че е станал жертва на бунт, подбуден от видни личности от Маламоко и Еквилио, които убили и синовете му (с изключение на един духовник, който според преданието продължил рода). Негов наследник става Марчело Тегалиано, вероятно същият, споменат в Pactum Lotharii.
Вижте също Списък на дожите на Венеция
Източници Norwich, John Julius, A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982. Anonymous, Archivo Storico Italiano, Tomo VIII: Cronaca Altinate. Florence, Italy, 1845. Giorgio Ravegnani, Bisanzio e Venezia, Bologna, il Mulino, 2006.
Бележки
Външни препратки Sanudo – Repertorio genealogico delle famiglie confermate nobili e dei titolati nobili esistenti nelle provincie venete
Категория:Дожи на Венеция