Антон Ламасарес (* Испания, 1954 г.) е испански художник от „generación de los 80“ (както и Хосе Мариа Сицилия, Мигел Барсело или Виктор Мира). В произведенията си – върху дърво или кашон – той обработва повърхността и експериментирайки с лак и още други материали създава свой собствен език. Отначало стилът му е игрив експресионизъм и преминава в информално изкуство и абстракция. Най-новите му творби показват минималистическа тенденция, в която се води диалог между душа и спомен, чувственост и спиритуалност, както и между Ониризм и поезия. Произведенията му са международно разпространени и са били изложени в музеи из цял свят (в музеите на много градове и на други континенти) – например в Национален музей на Кралица София, в галисийския център на съвременното изкуство (Мадрид), както и в много частни колекции и фондации.

Биография Първите години: Живопис и поезия (Галиция, 1954 – 1977 г.)

Ламасарес е роден на 2 януари в Масера, село в Лалин (Понтеведра, Галиция). Селската обстановка оставя дълбоки следи във въображението му и в творческото му развитие. От 1963 г. до 1969 г. той ходи в училището на францисканския манастир Хербон и там пламенно се отдава на четенето на латински и гръцки класически текстове. В края на 1960-те години започва да пише стихове и се сприятелява с писателя Алваро Кункеро и с художниците Лахеро и Мануел Пескера, които стават връзката му с художествения свят. Решава да се самообразова в областта на живописта и през 1972 г. започва първото си художествено пътуване. Предимно се занимава с уважаваните от него майстори Ван Гог, Паул Клее, Рембранд и Жоан Миро, но също и с Антони Тапиес, Мануел Миларес, Алберто Джакомети, Френсис Бейкън и с океанското и средновековно изкуство.

След като се връща, работи като строителен работник и допълнително се фокусира върху колекциите от романско изкуство в Музея Марес и в Музея на каталонското национално изкуство. След това пътува за Мадрид, където отново се свързва с учителя си Лахеро. Ламасарес се сприятелява с поета Карлос Ороза, чието приятелство ще изиграе решаваща роля за художника: кореспонденцията между живописта и поезията става основополагаща в произведенията му.

През 1973 г., само на 19 години, Ламасарес вече излага картините си в колективни и самостоятелни изложби. През 1975 г. е повикан на служба във военноморския флот в Ел Ферол. На 27 септември същата година го шокира новината за последния разстрел на режима на Франко. Между разстреляните обвинени се намира един негов приятел – Умберто Баена, 24-годишен от Понтеведра. Ламасарес потъва в дълбока депресия, приет е в психиатрия. По това време той пише стихосбирката си Adibal.

От Експресионизма и Arte Povera към двустранната живопис (Madrid-New York, 1978 – 1989 г.)

През 1978 г. Ламасарес се премества в Мадрид, където се сприятелява отблизо с художника Алфонзо Фраил, и с изкуствоведа и поет Цантиаго Амон. Виж още: Arte Povera Неврологът Алберто Портера в Матаборикос създава голяма група художници: писатели, режисьори, музиканти и живописци, които се срещат в края на седмицата във вилата му с голям двор, където Ламасарес през 1979 г. реализира изложба на открито.

1980-те години са маркирани от интензивна работа и широко разпространяване на произведенията му. Още преди тридесетия си рожден ден Ламасарес си създава място в испанския и интернационалния свят на изкуството. В Картините си проектира фигурите с игривост и мечтателност, с експресионистична линия, и интензивни цветове, и много оригиналност. Трудовете му са изложени в галерията на Хуана Мордо в Мадрид, при Елизабет Франке в Белгия и в „Sala Gaspar“ в Барселона. Благодарение на стипендия Фулбрайт той се премества в Ню Йорк; изкуството му се развива към по-чиста и ориентирана към рисуването концепция и е експонирано в галерията Бруно Фашети. Той е в движение между Ню Йорк и Саламанка. През 1988 г. пътува из Мала Азия и посещава храма на Аполон в Дидима – вдъхновен от Hyperion на Хюлдерлин. След това пътува до Истанбул. Там дълбоко го впечатляват византийските църкви, които се появяват в следващите му произведения, изработени от наредени едно до друго парчета дърво. Тези произведения той представя в галерията Мигел Маркоз. През 1990 г. създава нова концепция за серия творби, които могат да се разглеждат от двете страни и ги нарича bifrontes (двустранни).

Скулптури и големи формати (Париж-Мадрид, 1990 – 2003)

От 1990 до 1991 г. с помощта на стипендия от „Cité des Arts“ Ламасарес се заселва в Париж. През 1991 г. открива голямо ателие в Мадрид и там работи върху своите серии Gracias vagabundas (Разхождащите се грации) и Desazón de vagabundos (Неспокойството на скитниците). През 1993 г. се запознава с Тапиес и го интервюира подробно във връзка с неговата награда „Златен лъв“ на Биеналето във Венеция. Поканен от Галисийския център за съвременното изкуство Ламасарес от май до септември остава в Галиция. Там рисува серията Gracios do lugar: Eidos de Rosalía, Eidos de Bama (Чара на постановката: Полетата на Розалия, Полетата на Бама). От юни до ноември 1997 г. в Санта Байя де Метаболоз рисува Bés de Santa Baia на открито. През 1998 г. в Мадрид твори сериите Titania e Brao – вдъхновен от кастилското лято – и след това Pol en Adelán. Освен това той създава графики. Например онези, които илюстрират петте текста на Густаво Мартин Гарзо в художенската книга El Canto de la Cabeza. Той илюстрира Itinerarium на Егерия, наградена за книга на годината от Le Monde Diplomatique. 2001 г. организира огромна изложба в морската гара на Ла Коруня с наименование Un saco de pan duro (Чувал с твърд хляб). Творбите му заедно с произведенията на други испански художници (Антонио Саура, Мартин Чирино, Хуан Ернандез Пихуан, Миларез, Пабло Серано, Хорхе Отеиса и Тапиес) са избрани за интернационална промоция в програмата „Испанско изкуство в чужбина“ на външното министерство (SEACEX).

Ламасарес пътува за Флоренция и Асизи, за да се занимава с Ренесанса. Там се задълбочава в света на св. Франциск, на когото посвещава нова серия Follente Bemil.

От абстракцията към поетическия минимализъм (Берлин, от 2004 г.)

През 2004 г. Ламасарес се примества в Берлин. След смъртта на баща си той започва серията E fai frío no lume (Студено е в ада). Реализира голяма изложба в Словения, както и в музея Кискели, който се намира в църква в Будапеща.

След това се задълбочава в серията Domus Omnia. Арт печатите му ca илюстрации към две стихосбирки на Ороза: Deseo sin trámite – със ситопечат – и Un sentimiento ingrávido recorre el ambiente – с пет литографии. През 2008 г. Ламасарес експонира Horizonte sin dueño (Хоризонт без собственик) в Националната галерия на Йордания в Аман и антология на графичните му произведения в Института Сервантес в Дамаск (Сирия), където поетът Тахер Риад му посвещава поеми Cantos de Ламазарес. През 2009 г. прави изложби в Ню Йорк – в „Queen Sofia Spanish Institute“– и в културалния център на народните представители в Орензе (Испания) и освен това участва в една пътуваща изложба, посветена на поета Висенте Алейксандре. Ламасарес получава наградата „Лахеро“ за цялостното си творчество и за международната си популярност. През 2010 г. негови творби са изложени в църквата на университета в Сантяго де Компостела и в Туи, където документалният филм Horizonte sin dueño е показан на международния филмов фестивал „Плей-Док“. Филмът е сниман от брат и сестра Найра и Хавиер Санз (Риноцеронте Филмз) и показва царството на живописта, поезията и природата от гледна точка на Антон Ламасарес.

Други Абстракционизъм Експресионизъм Съвременно изкуство

Бележки

Източници AMÓN, Santiago, „La pintura de Lamazares y la luz crepuscular“, Lamazares 1978 – 1986, La Coruña, Durán, 1986. CALVO SERRALLER, Francisco, „La musa en cueros“, Madrid, Montenegro, 1986; „Casa de la pintura“, Domus Omnia, Madrid, Álvaro Alcázar, 2007. CASTRO, Fernando, „Fragmentos de un texto que no pude escribir“, Antón Lamazares. Un saco de pan duro, La Coruña, Ayto. de La Coruña, 2001. CASTRO, Luisa, „Alma en lunes o la noche de las estrellas que brillan poco“, Antón Lamazares. Alma en lunes, Orense, Museo Municipal, 2002. FUENTES FEO, Javier, „Inventar y divulgar nuevos secretos. En torno a la pintura de Antón Lamazares“, Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005. GABILONDO, Ángel, „Del verde llover“, Antón Lamazares. Gracias do lugar, Santiago de Compostela, CGAC, 1997; „Una conversación entre Ángel Gabilondo y Antón Lamazares“ (entrevista), Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005. LOGROÑO, Miguel, „Todos los ojos del mundo“, Reconocimientos. Colección Miguel Logroño, Santander, Museo de Bellas Artes, 2007. MARTÍN GARZO, Gustavo, „Jonás y la calabacera“, Antón Lamazares. Iles Quén, Madrid, La Caja Negra, 2000. MIKUŽ, Jure, „La imagen original bajo las capas del palimpsesto de la conciencia“, Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005. MOURE, Gloria, „Antón Lamazares“, Artforum, Nueva York, mayo de 1987. MURADO, Miguel-Anxo, „Hermana carne“, Follente Bemil, Madrid, Metta, 2003. RIVAS, Manuel, „La leyenda de Antón Lamazares“, Antón Lamazares, Murcia, Palacio Almudí, 1995. SANDOVAL, Michael, „Antón Lamazares. The Vagabond Shaman“, Antón Lamazares, Nueva York, Queen Sofía Spanish Institute, 2009.

Външни препратки Documentary about Lamazares Play-Doc Lamazares at SEACEX Works by Lamazares at the Colección Caixanova Lume na fonte. Exhibition for the „Xacobeo 2010“ in Santiago de Compostela La pintura de Lamazares y la luz crepuscular Santiago Amón (Іспанская) Exhibition catalogue of Domus Omnia & E fai frío no lume (Іспанская) (pdf) Website of painter Antón Lamazares

Категория:Испански художници Категория:Художници абстракционисти Категория:Родени в Испания