Доменико Гирландайо (), с истинско име Доменико ди Томазо Коради ди Дофо Бигорди (Domenico di Tommaso Corradi di Doffo Bigordi), е един от най-изтъкнатите флорентински художници от периода Куатроченто, основател на художествена династия, която продължават неговите братя Давид Гирландайо и Бенедето Гирландайо, и синът му Ридолфо Гирландайо. Ръководител на художествена работилница, в която работи младият Микеланджело Буонароти. Представител е на Флорентинската живописна школа.
Произход Доменико Гирландайо е роден във Флоренция на 2 юни 1448 г.Corriere della Sera – RCS MediaGroup, 1876. – ISSN 1120 – 4982Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio в неделя сутринта (което предопределя и избора на името – на италиански неделя е domenica). Той е най-голямото дете на Томазо Бигорди и на първата му жена Антония. Оттогава фамилното име Бигорди (Bigordi) постоянно се появява в документите, свързани със семейството на художника, докато фамилията Коради ( Corradi), с която е назоваван от някои автори (напр Baldinucci, Orlandi, Lanzi), никога не е използвана като фамилното име на баща му. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло е отбелязан запис за „Доменико, син на Томазо, и внук на Корадо Бигорди“.
Бащата на Доменико – Томазо Бигорди, е роден във Флоренция през 1424 г. в семейството на Корадо ди Дофо (или Досо) и Катерина ди Франческа Геручи.Mather, R. G., „Documents...“, в The Art Bulletin, г.XXX (1948), с. 47 В документи от това време Томазо е споменат като търговец и производител на коприна, гирлянди и украшения, но в нито един не се отбелязва, че се е занимавал и със златарство. Според Джорджо Вазари бащата на Доменико е известен флорентински ювелир, и името „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), което Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на Томазо, известен с изработката на колиета, подобни на венци, които са носени от флорентинските девойки по това време. В своето „Жизнеописание на Доменико Гирландайо“ Вазари съобщава за Томазо, че „...е майстор в бижутерския занаят, изработил навремето по-голямата част от сребърните съдове за приношения, съхранявани по-рано в манастира Анунциата, а също и сребърните светилници на тамошната капела, унищожени по време на обсадата на града през 1529 г. Томазо е първият, който създава и пуска на пазара украшенията, които носят на главите си флорентинските момичета, които се наричат гирлянди, за което той получава и името Гирландайо, и то не само за това, че е бил първият им създател, но и защото създал толкова много от тях, отличаващи се с голяма красота, така че се харесвали, видомо, само тези, които излизали от неговата работилница...“Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп. изд.: Giunti Editore, Firenze 1568. Гирляндите са познати във Флоренция много преди това, но отчитайки че Вазари лично познава сина на Доменико, художника Ридолфо Гирландайо, тази версия за произхода на името на художника има право на съществуване като семейно предание.
Семейство Бигорди произхожда от градчето Скандичи близо до Флоренция, в което дядото на художника притежава недвижими имоти. В началото на XV век Бигорди се преселват във Флоренция, но запазват връзката с родния си град и имота в Скандичи, за което свидетелстват данъчни документи. Доменико е най-голямото от петте деца на Томазо и Антония. От тях само Гирландайо и двамата му братя Давид (роден 1452 г.) и Бенедето (роден 1458 г.) оцеляват през детството. Майка му Антония също умира през 1462 г. и през 1464 г. Томазо се жени за Антония ди Филипо ди Франческо дел Пуцола. От втората си жена той има още две деца – Джованбатиста (роден 1466 г.) и Алесандра (родена 1475 г.), която през 1494 г. се омъжва за художника Себастиано Майнарди, който работи в ателието на Доменико Гирландайо, а след смъртта му през 1513 г., се омъжва за ювелира Антонио Салви.Jean K. Cadogan, Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan, Yale University Press, 2000, с.14 – 15, 20.
Не е известно кога е починал Томазо Бигорди. Вазари съобщава, че след неговата смърт Доменико наследява бижутерската му работилница (този факт се потвърждава и от един запис в регистъра на починалите към енорията Сан Паоло), но никога не работи в нея, тъй като от детството си е отдаден на изобразителното изкуство.
Обучение Доменико започва обучението си като чирак на бижутерите Бернардо ди Гучо и Бартоломео ди Стефано и се обучава от 1463 до 1469 г. Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio, ред. Lisa Venturini, с въведение, есе и бележки на Nicoletta Baldini, Biblioteca storica toscana – Serie I, vol. 76, Leo S. Olschki, Firenze, 2017, ISBN 978-88-222-6498-5 Според Вазари младежът, който не изпитва наклонност към ювелирното дело, не престава да се занимава с рисуване. В крайна сметка баща му е принуден да се откаже е плановете си Доменико да продължи семейния бизнес и го изпраща да изучава живопис и изкуството на мозайката, в ателието на флорентинския художник Алесо Балдовинети. В мемоарите си, писани през ХVІ век, неговият син Франческо Балдовинети, потвърждава това, като отбелязва за своя баща, че „Гирландайо, който става велик художник, е бил негов ученик“.Дневникът на Франческо Балдовинети, остава непознат до 1911 г., когато е публикуван от E. Londi – Appunti di un fautore dei Medici durante l'assedio di Firenze del 1529 – 30, Firenze 1911. Чиракуването при Балдовинети изиграва важна роля за формиране на стила и художествения почерк на Гирландайо, които той ще доразвие впоследствие. Алесо Балдовинети е виден художник, мозаист и витражист, който изпитва влияния както от творците от флорентинската художествена школа като Андреа дел Кастаньо, Паоло Учело, Доменико Венециано, така и от някои популярни в Италия фламандски художници, като Рогир ван дер Вейден, Ханс Мемлинг и Хуго ван дер Гус.
Първи творби
Съгласно Вазари, първите самостоятелни работи на Гирландайо са фреските в Капела „Веспучи“ в църквата „Онисанти“ във Флоренция (частично съхранени) и фреските с житието на свети Павлин Нолански в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция (разрушени), след които той „..завоюва велика слава и придобива известност...“. Изследователите считат, че фреските с житието на свети Павлин са създадени от художника около 1470 г.
Първата значима работа на Гирландайо, съхранила се до наши дни, е фреската, изобразяваща „Свети Йероним, света Варвара и свети Антоний“, нарисувана в апсидата на църквата „Сант Андреа а Черчина“ в околностите на Флоренция, датирана в началото на 1470-те г. според Марко КиариниChiarini, Marco „BIGORDI, Domenico, detto Ghirlandaio“ в: Dizionario Biografico degli Italiani, том 10, 1968, Алесандро Анджелини Angelini, Alessandro, „Domenico Ghirlandaio 1470 – 1480“, в: Domenico Ghirlandaio: Restauro e storia di un dipinto, Fiesole, 1983, Ема Микелети Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, Florence, Scala, 1990 и Роналд Кекс Kecks, Ronald G., Domenico Ghirlandaio, Florence, Octavo, 1998. В тази ранна творба ясно проличава влиянието на други художници. По специално се отбелязват Marangoni, Matteo, „Un eclettico fiorentino del Quattrocento“, в: L'arte 30, с.256 – 258Gamba, Claudio, „La mostra del tesoro di Firenze sacra. La pittura“, в: Bollettino d'arte 27, с.145 – 163 приликите с олтарната картина „Разпятието със свети Йероним и свети Антоний“, приписвана на ателието на Верокио и съхранявана в църквата „Санта Мария ад Арджано“ до Сан Кашано ин Вал ди Пеза до кражбата ѝ на 21 юли 1970 г. Още по-близки са приликите с олтарната картина на Козимо Росели „Св. Йоан Кръстител, св. Барбара и св. Матей“, рисувана между 1468 и 1469 г. за Капела ди Санта Барбара в базиликата „Сантисима Анунциата“ във Флоренция, съхранявана в галерията на Флорентинската академия. Ragghianti, Carlo Ludovico, „La giovinezza et lo svolgimento artistico di Domenico Ghirlandaio. Problemi critici“, в: L'Arte 38, с.167 – 198, 341 – 373 Nutall, P., „La tavele Sinte Barberen: New Documents for Cosimo Rosselli and Giuliano de Maiano“, в: Burlington Magazine, CXVII, 1985, с.367 – 372
През 1472 г. художникът встъпва в „Братството на св. Лука“ – обединение на живописци, скулптури, ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство.Mather, R. G., „Documents...“, в: The Art Bulletin, XXX (1948), с.49, док.5 и бел.
През същата 1472 г. Гирландайо изписва Капела „Веспучи“ във флорентинската църква „Онисанти“ където рисува сцените „Дева Мария на милосърдието“, „Пиета“ и две фигури на светци в ниши,от фигурите на светците са запазени отделни фрагменти което е отбелязано и от Вазари. В стари времена по време на множеството преустройства на църквата фреските са замазани и са преоткрити едва през 1878 г. под дебел слой мазилка. Поради това стенописите са претърпели значителни щети, като са унищожени краищата им и фигурите на двамата светци в ниши. Централната част на двете основни изображения обаче е сравнително добре запазена.
Капела „Санта Фина“
През 1473 г. името „Доменико от Флоренция“ се споменава за пръв път в градските документи на Сан Джиминяно, където той пристига за да работи в местната църква „Коледжата ди Санта Мария Асунта“ по фреските в Капела „Санта Фина“. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по-късно като местна светица.Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16 Капелата се помещава в седмата ниша на десния неф на базиликата. Тя е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Маяно и Бенедето да Маяно през 1468 -1472 г. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1473 – 1475 г. със сцени от живота на светицата – „Известяването на смъртта на св. Фина“ и „Погребението на св. Фина“ с различни чудеса, включително двете чудодейни изцеления на парализираната болногледачка и сляпото момче, и ангелът биещ камбаните на градските кули. В документи от епохата N. Baldoria, „Mon. artistici in San Gimignano“, в Archivio storico dell'arte, III, 1890, с.59 се споменава, че Доменико от Флоренция и Пиеро от Флоренция получават през 1475 г. плащания за украсата на църквата.
Първо пътуване до Рим От ноември 1475 г. до април 1476 г. Гирландайо заедно с брат си Давид е в Рим, където двамата рисуват във Ватиканската библиотека фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя. В тези години започва да се формира художествената работилница на Гирландайо, или както още я наричат „Ботега Гирландайо“, в която с течение на годините се включват по-малките братя на Доменико и зет му Себастиано Майнарди, формиращи най-близкия кръг. Впоследствие, от време на време и в зависимост от потребностите и поръчките, на работа били привличани и други художници – Бартоломео ди Джовани, Николо Чеко, Якопо дел Индако, Якопо дел Тедеско, Балдино Балдинели, Поджо Поджини. Сред най-знаменитите художници, работили в ателието, са младият Микеланджело Буонароти, а също така Джулиано Буджардини и Франческо Граначи. За работилницата на Гирландайо е запазен платежен документ от 1490 г., благодарение на който е известно, че салонът-работилница по това време се намира на Пиаца Антинори и била част от ателието на архитекта и дърворезбар Бачо д’Аньоло, с когото Доменико изпълнява няколко общи проекта. Работилницата на Гирландайо по това време е едно от най-големите художествени предприятия на Флоренция от последните две десетилетия на XV век.
Фрески с „Тайната вечеря“ През 1476 г. Доменико и Давид работят в абатството „Сан Микеле Арканджело“ в Пасиняно, където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария.