Автономия за Македония и Одринско е главната политическа цел на българските нелегални революционни организации Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върховен македоно-одрински комитет, Българско тайно революционно братство и Българска народна македоно-одринска революционна организация, а също и на легалните политически партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Към тази идея се придържат и почти всички български правителства до началото на Балканската война.
История Концепцията се появява след като политическата алтернатива на прякото пръсъединяване на Македония и Тракия към Българската държава, което пропада на Берлинския конгрес, и на опита на Сърбия и Гърция за разделянето на Македония на зони на влияние. Правителството на Стефан Стамболов предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. Неговото и на Константин Стоилов правителства издействат берати за владици в повечето македонски епархии.
Най-ранният документ, в който се говори за Автономия на Македония и Одринско са Решенията на Първия македонски конгрес, създал Македонската организация в София в 1895 година.Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Върховния македоно-одрински комитет, Синева, София, 2003, стр. 6. В тях целта и средствата на организацията са дефинирани така:
Целта на създадената през 1893 година Българските македоно-одрински революционни комитети ясно определена от първия запазен устав на организацията от 1896 г. В него се говори за „пълна политическа автономия“ на Македония и Одринско. Първоначално организацията декларира целите си съобразно чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор – тя се обявява за прилагането на предвидените в тях реформи, които трябва да гарантират автономия по подобие на тази в Източна Румелия от 1878 година.
Очакваното противодействие от страна на Великите сили, евентуалната военна намеса на Балканските държави и разпокъсване на областта, етническата разнородност на местното население, както и републиканските убеждения на част от ръководството са причината ВМОРО да не издига идеята за непосредствено присъединяването на Македония и Одринско към Княжество България. Целите на организацията обсъждани при основаването ѝ са описани от Христо Татарчев по следния начин:
След приобщаването на Одринския вилает в организацията и той е включен в автономния проект. Приблизителна характеристика за идеята за политическага автономия, дава следното изказване на Гоце Делчев направено от него при обиколката му в Одринско през 1900 г. и предадено по спомените на Димитър Груев:
Най-подробно целите на политическата автономия са разяснени в излизащия в София вестник „Право“, неофициален орган на ЦК на ВМОРО. В началото на юни 1902 г. там е пубрикувана статията „Политически сепаратизъм“, в която е направено ясно разграничение от национален сепаратизъм и е формулирана основната му компромисна цел:“.
Според Христо Силянов за организацията понятието автономия се покрива със съдържанието на чл. 23 от Берлинския договор, което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите ѝ остават докрай скромни и това говори за здравия политически смисъл на нейните ръководители. Тези претенции се движат в кръга на даденото от Европа в Берлин, на възможното и постижимото.
Поддръжниците на Балканска федерация във ВМОРО от Сярската група изразяват различията си с дейците на дясното крило на ВМОРО в уводната статия на вестник „Революционен лист“ от 2 юни 1905 година:
По време на войните 1912 – 1918 година идеята за автономия на Македония и Одринско е изоставена в полза на прякото присъединяване на териториите към България и от двете крила.
Бъдещият македонист Ангел Динев пише в 1934 година по повод създаването на Македоно-одринското опълчение в 1912 година:
Международна оценка
Според Джон Макдоналд от вестник „Дейли Нюз“ целите на Илинденско-Преображенското въстание на ВМОРО остават неразбрани в Англия:
Според Пейо Яворов идеята за автономия на Македония се компрометира от Гърция и Сърбия в периода 1904 – 1908 година:
В доклада на международната Карнегиевата комисия се проследява еволюцията на идеята за автономия като чисто български политически въпрос, нерешаването на който довежда до разпада на Османската империя:
Съвременни гръцки изследователи като Анастасия Каракасиду приемат, че:
Външни препратки Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893 -1941“, Изд. на БАН, София, 1983.
Бележки
Категория:Македонски въпрос Категория:История на Македония