Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е историческа държава, разположена в северната част на Евразия. Тя е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година. Представлява съюз на 15 отделни съюзни републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.

Към момента на разпада си, СССР заема почти 1⁄6 от населената площ на Земята с население от 293 милиона души, както и 2-ро място в света по индустриално производство – 16,5% от световния обем и 7-о място в света по национален доход (3,4%).

Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.

В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.

Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник – „Спутник-1“ и първия космонавт – Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.

География Покривайки площ от 22,4 милиона квадратни километра, Съветският съюз е бил най-голямата държава в света. Той е заемал почти една шеста от земята, а размерът му е сравним с този на Северна Америка. Европейската част е заемала една четвърт от територията на страната и е била неин културен и икономически център. Азиатската част (до Тихия океан на изток и до границата с Афганистан на юг) е била много по-малко населена. Дължината на Съветския съюз е над 10 хил. km от изток на запад (през 11 часови зони) и почти 7200 km от север на юг. В страната има пет климатични зони.

Съветският съюз е имал най-дългата държавна граница в света (над 60 хил. km) и е граничил с Норвегия, Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Турция, Иран, Афганистан, Китай, Монголия, Северна Корея, Япония и САЩ, в периода 1945 – 1991 г.

Най-дългата река в Съветския съюз е била Об с Иртиш (5410 km). Най-високата точка е бил връх Комунизъм (7495 m) в Таджикската ССР. СССР е имал достъп до най-голямото езеро в света – Каспийско море (заедно с Иран), а на негова територия се е намирало най-дълбокото и най-голямото сладководно езеро в света – Байкал.

Състав Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики. Съветска Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение – площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.

Общата площ на Съветския съюз преди началото на неговото разпадане през 1991 г. е над 22,4 млн. кв. км.

В състава на СССР влизат (от 30 декември 1922 г. до 8 декември 1991 г.): през 1922 г. (по Договора за образуване на СССР): Руската СФСР, Украинската ССР, Белоруската ССР, Закавказката ССР – до 1936 г. поради нейното закриване и заменяне от нейните съставни републики (Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР); през 1925 г.: Туркменската ССР, Узбекската ССР; през 1929 г.: Таджикската ССР; през 1936 г.: Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР, Казахската ССР, Киргизката ССР; през 1940 г.: Карело-финската ССР – до 1956 г. поради нейното преобразуване в автономна република, Молдовската ССР, Латвийската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г., Литовската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г., Естонската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г.

Население Населението на СССР, по данните от последното преброяване от 12 януари 1989 г., съставлява 286,731 млн. души. Към началото на разпада на Съюза (излизането на Прибалтийските републики от състава на СССР на 6 септември 1991 г.), при среден прираст на населението от 0,9% годишно, то е било към 293,6 млн. души. Съветският съюз се е нареждал сред страните с най-голямо население – на 3-то място (след Китай и Индия) в света.

От населението руснаците са били най-многобройната националност, следвани от украинците, узбеките, беларусите, казахите. Най-голяма част от населението на СССР заемат източните славяни – руснаци, украинци и беларуси, следват тюркски народи (в Средна Азия) – узбеки, казахи, туркмени, киргизи и др. В района на Кавказ живеят азербайджанци, грузинци, арменци и др., в Прибалтика – литовци, латвийци, естонци и карели, a в югозападната част на СССР – и молдовани. Други големи народи, представени в населението на Съветския съюз, са някои националности, дали име на автономна република – татари, чуваши, башкири, мордовци, както и поляците, немците и евреите.

Национален състав според преброяването от 1989 г. (почернени са националностите, дали име на съюзна република; в курсив са националностите, дали име на друга административна единица – към 1991 г.) Националности 1979 г., хил. д. 1989 г., хил. д. 1989 / 1979 г., %СССР, общо 262 085 285 743 109Руснаци 137 397 145 155 106Украинци 42 347 44 186 104Узбеки 12 456 16 698 134Беларуси 9463 10 036 106Казахи 6556 8136 124Азербайджанци 5477 6770 124Татари 6185 6649 107Арменци 4151 4623 111Таджики 2898 4215 145Грузинци 3571 3981 111Молдовани 2968 3352 113Литовци 2851 3067 108Туркмени 2028 2729 135Киргизи 1906 2529 133Немци 1936 2039 105Чуваши 1751 1842 105Латвийци 1439 1459 101Башкири 1371 1449 106Евреи 1762 1378 76Мордовци 1192 1154 97Поляци 1151 1126 98Естонци 1020 1027 101Чеченци 756 957 127Удмурти 714 747 105Марийци 622 671 108Аварци 483 601 124Осетинци 542 598 110Лезгинци 383 466 122Каракалпаки 303 424 140Буряти 353 421 119Кабардинци 322 391 121Якути 328 382 116Даргинци 287 365 127Коми 327 345 105

Българите в СССР наброяват съответно 361 082 и 372 941 души съгласно преброяванията от 17 януари 1979 и 12 януари 1989 г. Според последното преброяване те съставляват 0,13% и са разпределени по съюзни републики (с дял от тяхното население) така: Украинска ССР – 233 800 (0,454%), Молдовска ССР – 88 419 (2,039%), Руска СФСР – 32 785 (0,022%), Казахска ССР – 10 426 (0,063%), Узбекска ССР – 2166 (0,011%), Таджикска ССР – 1072 (0,021%), Грузинска ССР – 971 (0,018%), Туркменска ССР – 910 (0,026%), Белоруска ССР – 813 (0,008%), Киргизка ССР – 607 (0,014%), Латвийска ССР – 420 (0,016%), Азербайджанска ССР – 270 (0,004%), Литовска ССР – 237 (0,017%), Естонска ССР – 262 (0,006%), Арменска ССР – 83 души (0,003%).

История

Създаване

На 29 декември 1922 г. е подписан Договор за образуване на СССР, Союз Советских Социалистических Республик | Виртуальная выставка к 1150-летию зарождения российской государственности а на следващия ден е одобрен от Първия всесъюзен конгрес на съветите, висш орган на държавната власт по това време. Съюзът на съветските социалистически републики е съставен първоначално от Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската съветски социалистически републики.

Предвоенен период

В началото на 1920-те години, и особено след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Йосиф Сталин, макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурент Лев Троцки, се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП (б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и в крайна сметка установява режим на еднолична власт.

Към средата на 1920-те години започва провеждането на „Нова икономическа политика“ (НЕП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С нейна помощ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия.