Институционализъм може да се отнася до:
Нов институционализъм: социална теория, която се фокусира върху развитието на социологическа гледна точка към институциите и начинът, по който те взаимодействат, както и ефектите от институциите върху обществото. Институционална икономика: икономическа школа, която подхожда към икономическите въпроси от макро-социологическа гледна точка. Основни ранни фигури в това движение са Торстен Веблен и Джон Роджърс Комънс. Нова институционална икономика: икономическа школа, която анализира социалните норми, организационните разпоредби и т.н. Исторически институционализъм: метод на изследване от социалните науки, който използва институциите като обект на изследване с цел да открие, измери и проследи моделите и последствията от социалното, политическо и икономическо поведение и промяна в различни периоди или на различни места. Институционализъм в политическите партии: подход, който разглежда политическите партии като имащи капацитет за адаптация, но също и като „затворници на тяхната собствена история като институция“. Институционализъм в международните отношения: група от различни теории в международните отношения, която има общо в техния фокус върху социалния и организационен ред, механизми и структури на международната система.