Лазар Хребелянович () е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 г.
Роден е около 1329 г. в крепостта Прилепац край Ново бърдо като син на местния феодал Прибац Хребелянович, по-късно логотет в двора на Стефан Душан. Самият Лазар е на служба във владетелския двор, а през 60-те години получава собствено владение, като в началото на 70-те години установява контрол над Поморавието.
През 1387 г. основните османски сили, водени от султан Мурад I, се насочват към Моравското княжество, но претърпяват поражение от княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Моравците си връщат Ниш, а гарнизонът на намиралия се дотогава под българска власт Пирот доброволно преминава на тяхна страна. Мурад се възползва от това и на следващата година завзема доскорошното владение на васала си Иван Шишман. По това време османски части за пръв път достигат Босна, където в съюз с княза на Зета Георги Балшич претърпяват поражение от крал Твърдко I.
През 1389 г. Мурад предприема нов поход в Сърбия и среща армиите на Лазар Хребелянович и Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението и султан Мурад, и княз Лазар загиват, поради което двете армии се оттеглят от полесражението.
Биография
Произход и ранни години Лазар е роден през около 1329 г. в Прилепац, 13 километра южно от Ново Бърдо, важен миньорски град по онова време. Семейството му е владетел на Прилепац и крепостта Призренац, построена за да защитава мините и селищата около Ново Бърдо.Mihaljčić 1984, стр. 15 Бащата на Лазар, Прибац, е логотет в двора на Стефан Душан, част от династията на Неманичите.Fine 1994, стр. 374 Той управлява Сърбия като крал от 1331 до 1346 г. и като цар от 1346 до смъртта си през 1355 г. Стефан Душан става владетел на Сърбия след като детронира баща си Стефан Урош III, a след това награждава благородниците, подкрепили го във въстанието. Бащата на Лазар е част от тези благородници и е повишен в ранг на логотет след клетва във вярност на Стефан Душан. Според Мавро Орбини, историк от Дубровник живял през 16 век, фамилното име на Прибац и Лазар е Хребелянович. Макар че Орбин не предоставя свидетелство за твърдението си, то е общоприето в историографията.Mihaljčić 2001, стр. 15 – 28
Дворянин Прибац е награден от Стефан Душан и по още един начин: синът му Лазар става „ставилац“ в царския двор. Титлата „ставилац“ (в буквален превод на български „поставител“) има церемониална роля на царската трапеза, но може да бъде нагърбена с функции, които нямат общо с дворцовите ритуали. Тя е най-ниската в сръбския царски двор. Въпреки това е много престижна, тъй като притежателят ѝ е много близо до царя. Като ставилац Лазар се жени за Милица, дъщеря на принц Вратко, праправнук на Вукан, син на Стефан Неманя, основател на династията Неманичи, управлявала Сърбия от 1166 до 1371 г.
Стефан Душан умира внезапно през 1355 г. на 47 годиниFine 1994, стр. 335 и е наследен от 20-годишния си син Стефан Урош V.Fine 1994, стр. 345 Лазар запазва титлата „ставилац“ в двора на новия цар. Смъртта на Стефан Душан е последвана от разпадането на Сръбската империя на по-малки феодални владения. Епир и Тесалия се отцепват през 1359 г. Това правят и Браничево и Кучево, управлявани от семейството Растислалич, която приема васалитет на унгарския крал Лайош Велики. Останалите провинции остават верни на младия Урош. Въпреки това, много благороднически семейства действат без съгласието на младия владетел.Mihaljčić 2001, стр. 29 – 52
Урош е слаб и не може да противостои на сепаратистките настроения, като постепенно губи властта в страната, която той номинално управлява. Той разчита на най-влиятелния сръбски благородник, принц Воислав Воинович от Захумлие. Воислав е започнал като ставилац в двора на Стефан Душан, но до 1363 г. той вече управлява голяма територия от връх Рудник в Централна Сърбия до Конавле на брега на Адриатическо море и от река Дрина до северно Косово. След него по сила са братята Балшич, Страцимир, Джурадж и Балша. До 1363 г. те установяват контрол над Зета.Fine 1994, стр. 358 – 59
През 1361, принц Воислав започва война с Република Дубровник за нейните територии.Mihaljčić 1975, стр. 43 Дубровничаните се обръщат до сръбската аристокрация с молба да използва влиянието си и спре агресията на Воислав. През 1362 г. Дубровник се обръща и към Лазар като му подарява три стрели от плат. Макар и скромен подарък той доказва, че Лазар е смятан за влиятелна личност в двора на Урош. Воислав подписва мир с Дубровник през август 1362 г. Ставилац Лазар е споменат като свидетел на подписването на документ през юли 1363 г., с който Урош одобрява размяната на земи между Воислав и челник Муса, мъж на сестрата на Лазар, Драгана от 1355 г. Титлата челник е с по-висок ранг от ставилац.
Нископоставен регионален владетел
Дейността на Лазар в периода между 1363 и 1371 г. са слабо отразени в историческите извори. Лазар явно напуска двора на Урош през 1363 или 1365 г. На около 35 години той все още е ставилац. Принц Воислав внезапно умира през септември 1363 г. Братята Мърнявчевичи, Вълкашин и Иван Углеша стават най-влиятелните в Сръбското царство. Те управляват главно земи в областта Македония. През 1365 г. Урош дава на Вукашин титлата цар, превръщайки Сърбия в дуалистична монархия. Йован Углеша получава титлата „деспот“.Fine 1994, стр. 363 – 64 Племенникът на Воислав, Никола Алтоманович, добива по-голямата част от владенията на чичо си през 1368 г. По това време Лазар става независим и се превръща в регионален владетел. Не е ясно коя точно е била земята му, но ядрото ѝ не е било в наследствените владения около Ново Бърдо, които са управлявани от Вукашин.
Книгата Il Regno de gli Slavi (на български: Царството на славяните) от Мавро Орбини, публикувана в Пезаро през 1601 г., описва събития, в които Лазар е главно действащо лице. Според Орбини Никола Алтоманович и Лазар убеждават Урош да се присъедини към нападение на земите на братята Мърнявчевич. Сблъсъкът между двете групи се случва в Косово поле в 1369 г. Лазар се оттегля малко след началото на боя. Съюзниците му продължават боя, но са разбити. Алтоманович едва се спасява, а Урош е пленен и скоро след това затворен в тъмница от братята. През 1370 г., може би вследствие от битката от 1369 г., Лазар взима града Рудник от Алтоманович. Въпреки това с помощта на Унгария Алтоманович бързо се съвзема от поражението.
Княз Не е ясно кога Лазар получава титлата „княз“, често превеждана в западноевропейски източници като „принц“.Fine 1994, стр. 624 В дубровнишки документ от 22 април 1371 г. Лазар е споменат като „Comes Lazarus“.Jireček 1911, стр. 435 – 36 Дубровничаните използват Comes като превод на титлата княз.Fine 2006, стр. 156 Документът споменава, че Лазар владее Рудник. В средновековна Сърбия титлата „княз“ няма точно значение и ранг в йерархията. През 12 век рангът на титлата е висок, но през 13 и 14 век е снижен. По време на управлението на Урош, когато централната власт отслабва, титлата „княз“ е с висок престиж. Тя е носена от най-влиятелния благородник, Воислав Воинович до смъртта му през 1363 г.
Възход Османците превземат Галиполи от Византия през 1354 г. Този град, намиращ се на югоизточния ъгъл на Балканския полуостров, е първото османско владение в Европа. Оттам османците навлизат във вътрешността на Балканите и през 1370 г. достигат сръбските земи и по-точно територията на Мърнявчевичи в източната част на региона Македония. Fine 1994, стр. 377 – 78 Армия предвождана от братята Мърнявчевич навлиза в контролираната от османците територия и се сблъсква с тях в битката при Черномен на 26 септември 1371 г. Османците разбиват сръбската армия, а Вълкашин и деспот Углеша са убити.Fine 1994, стр. 379 Синът на Вълкашин и негов наследник, Крали Марко, се превръща в съ-цар с Урош. През декември 1371 г. Урош умира без наследници, бележейки края на династията на Неманичите, управлявали Сърбия два века. Владетелят на Сръбското царство, което де факто престава да съществува като цялостна единица, формално е цар Марко Мърнявчевич. Влиятелните сръбски благородници обаче дори не обмислят да го признаят за върховен предводител.Mihaljčić 1975, стр. 168 Те атакуват земите на Мърнявчевич в Македония и Косово. Призрен и Печ са превзети от братята Балшич, владетелите на Зета.Fine 1994, стр. 382 Княз Лазар взима Прищина и Ново Бърдо, включително крепостта Прилепац. Братята Драгаш, Йован и Константин създават свое деспотство в източна Македония. Крали Марко остава с малка територия в западна Македония около град Прилеп.Mihaljčić 2001, стр. 53 – 77Fine 1994, стр. 380 Вдовицата на Иван Углеша, Елена, заживява с княз Лазар и жена му Милица.Jireček 1911, стр. 438
След гибелта на братята Мърнявчевич Никола Алтоманович се превръща в най-влиятелния благородник в разпокъсаната сръбска държава. Докато княз Лазар е зает с превземането на Прищина и Ново Бърдо, Никола превзема Рудник. През 1371 г. княз Лазар и босненският бан Твърдко формират съюз срещу Никола. Според източници от Дубровник Венецианската република посредничи в договор между Никола Алтоманович и Джурадж I Балшич за единно нападение над Дубровник. Никола би спечелил Пелешац и Стон, дубровнишките владения в Захумлие. Лайош Велики предупреждава Никола и Джурадж да не се занимават с Дубровник,Fine 1994, стр. 384 унгарски васал от 1358 г.Fine 1994, стр. 341 След договорките с Венеция, враг на Унгария, Никола губи унгарските си протекции.Mihaljčić 1985, стр. 57 Лазар, готвейки се за сблъсък с Никола, обещава на Лайош Велики васалитет, ако получи неговата подкрепа. Княз Лазар и Твърдко атакуват и побеждават Никола Алтоманович през 1373 г. Никола е заловен в столицата си Ужице и ослепен от племенниците на Лазар, братята Мусич (според Орбини с тайното одобрение на Лазар).Mihaljčić 1985, стр. 58 – 59 Лазар приема васалитет на Лайош Велики.
Твърдко анексира части от Захумле, преди това владени от Никола, включително горните течения на реките Дрина и Лим, както и Оногошт и Гацко.Fine 1994, стр. 392 – 93 Княз Лазар, Вук Бранкович и челник Муса завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, Мара, през около 1371 г., печели Сеница и част от Косово. Челник Муса управлява земя около връх Копаоник заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: Драчевица, Конавле и Требине. Твърдко взема тези земи през 1377 г. През октомври, Твърдко е коронясан като цар на всички сърби, Босна, крайморските и западни земи. Макар че е католик, коронацията на Твърдко е извършена в сръбския манастир Милешева.Fine 1994, стр. 392 – 93 Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията Неманич. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. Сръбската православна църква, единствената монолитна институция в разпокъсаната държава не подкрепя Твърдко.
Влиятелен владетел в Сърбия След победата над Никола Алтоманович, княз Лазар се превръща в най-влиятелния владетел на територията на бившето Сръбско царство. Някои местни благородници отхвърлят властта на Лазар, но впоследствие я признават. Такъв е случаят с Никола Зоич от планината Рудник и Новак Белоцърквич от долината на река Топлица.Šuica 2000, стр. 103 – 10 Владенията на Лазар са спасение за православните монаси, които бягат от завзетите от османците земи. Това носи славата на Лазар до Атон, центърът на православното монашество. Сръбската православна църква е в схизма с Константинополската патриаршия от 1350 г. Сръбски монах от Атон на име Исая, отличил се като писател и оратор, окуражава Лазар да работи за помирението между двете институции. Благодарение на усилията им, делегация от църковни представители е изпратена в Константинопол, за да преговаря за помирение. Опитът е успешен и през 1375 г. Сръбската православна църква е приета отново в лоното на Константинополската патриаршия.