Никола Петров Зографов или Зографски е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Източник, Мерсин, Мерун,, Радул.

Биография

Никола Зографов е роден през 1869 година във велешкото село Ораовец, както сам пише село „съ по-вече отъ 100 кѫщи, населени съ българи-земледѣлци, стопани на своя земя“. Вуйчо му е местният свещник Иван Левов. В 1887 година Никола Зографов се запознава с Тодор Ецов, който му оказва голяма влияние. Двамата започват да събират фолклорни материали от Велешко, Щип и Кочани, които издават в София в „Сборник за народни умотворения“.

През 1894 година се включва в революционен кръжок във Велес, като го снабдява с оръжие и книжнина. По-късно същата година се изселва в Кюстендил, където се занимава с часовникарство. В 1895 година се запознава с Гоце Делчев и през есента на същата година Делчев и Задграничното представителство на ВМОРО го назначават за пунктов началник и ръководител на ВМОРО в града.Георгиев, Георги Н. Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунктове на ВМОРО в Дупнишко 1896 – 1897 г., в: Македонски преглед, брой 2, 1999, стр. 67. Същевременно е деец на Македонската организация и в края на годината през декември е делегат от Кюстендилското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53. През 1896 година участва в основаването и председателства Тайния македонски революционен комитет „Труд“ в Кюстендил. В кюстендилското село Сабляр урежда бомболеярна на ВМОРО по идея на Гоце Делчев през пролетта на 1897 година. През същата година Никола Зографов е касиер на комитета за подпомагане на бежанците от Винишката афера, по-късно е избран неколкократно за председател на македонското дружество в Кюстендил. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Пиянечкото дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

Зографов поддържа оживена кореспонденция с дейци от Задграничното представителство в София – Гоце Делчев, Гьорче Петров, с дейци от Върховния македонски комитет в София – Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Георги Петров, Наум Тюфекчиев, Антон Бозуков и други, с дейци от вътрешността на Македония и Одринска Тракия – Атанас Раздолов, Мише и Александър Развигорови, поп Д. Марков, Димитър Миразчиев, Васил Чекаларов, Димитър Ляпов, Тома Давидов, Яне Сандански, Никола Малешевски, Иван Пожарлиев и други.

През 1901 година по здравословни причини е освободен от поста пунктов началник, но не прекъсва да подпомога революционното движение. Същата година издава „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“.

През Балканската война участва в Първа опълченска дружина, но през 1915 година губи напълно зрението си вследствие на хроническо заболяване. През 1927 година издава последната си книга „Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско“.

Умира на 25 ноември 1931 година в София.

Зографов пише в спомените си:

Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА и в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1939К, оп.1 Син на дъщеря му Цветана Петкова (1899 – 1988) е българският диригент Добрин Петков (1923 – 1987).

Външни препратки

Родословие

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Починали в София Категория:Рензови Категория:Български имигранти от Македония в Кюстендил Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Ораовец