Публий Теренций Афер или само Теренций (Publius Terentius Afer; Terence; * 195/185/184 пр.н.е. в Картаген; † 159 или 158 пр.н.е. в Гърция) е един от най-прочутите поети на комедии в Древен Рим.
Заедно с Плавт той е най-известният поет, който пише на старолатински и е привърженик на аристократичния Сципионски кръг. Запазени са негови шест комедии, които са играни между 166 пр.н.е. и 160 пр.н.е.
Той идва в Рим като роб. Господарят му, сенаторът Теренций Лукан, разкрива неговите таланти, образова го и го освобождава. Той взема неговото име Публий Теренций, а допълнителното му име Афер (Африканеца) показва, че произлиза от либийското племе Libu-Berber (Бербери). Рожденото му име не е известно. Приятел е със Сципион Млади и Лелий.
През 160 пр.н.е. пътува до Гърция с образователна цел и умира там 159 пр.н.е.
Биография Липсва надеждна информация за живота и драматургичната кариера на Теренций. От четири източника се черпят сведения за биографията му: кратката, изпълнена с много клюки, история на Светоний, написана три века по-късно; тенденциозната версия на коментара на пиесите му, направен през 4 век от Елий Донат; постановъчните препоръки, предшестващи текста на пиесите му, както и детайлите около първите им постановки; от пролозите на Теренций към собствените му пиеси, които, въпреки полемичния патос и изкривяването, разкриват някои подробности в драматургичната му кариера.
Творчество По-голяма част от информацията изяснява драматургичната кариера на този автор. През краткия си живот той е създал шест пиеси, чието завършване е отбелязано точно: „Andria“ („Девойката от Андрос“, 166 г. пр.н.е.) „Hecyra“ („Свекърва“, 165 г. пр.н.е.) „Heautontimoroumenos“ („Самонаказващият се“, 163 г. пр.н.е.) „Eunuchus“ („Евнухът“, 161 г. пр.н.е.) „Phormio“(„Формион“, 161 г. пр.н.е.) „Adelphi“ („Братята“, 160 г. пр.н.е.).
През 160 г. пр.н.е. са осъществени две последователни постановки на „Свекърва“. Тези дати предизвикват въпроси. „Евнух“, например, е имала толкова голям успех, че нейното представление било повторено и донесло рекордни постъпления за Теренций. Но прологът на „Свекърва“, който той написва година по-късно за третото поставяне на пиесата, създава впечатлението, че дотогава авторът не е постигал голям успех на сцената. Но алтернативно предложените дати също не задоволяват. От началото на кариерата си Теренций е имал щастието да се възползва от сътрудничеството на един изтъкнат тогава актьор Луций Амбивий Турпий. Същият актьор е допринесъл много за успеха на предхождащия Теренций комедиограф в Древен Рим Сесилий. На преклонна възраст този актьор допринесъл много и за славата на Теренций. Не всички пиеси на този автор обаче имат успех. Представянето на „Свекърва“ се проваля два пъти: първото представление се провалило, защото сред публиката плъзнал слуха, че наблизо някакъв акробат ходел по опънато въже, а край него се състезавали двама боксьори; публиката на второто представление набързо напуснала театъра след като разбрала, че наблизо има гладиаторски борби. Теренций се сблъсква и с враждебността на ревниви съперници, най-вече с по-възрастния от него драмописец Луций Ланувин, който отправя поредица от обвинения срещу по-младия си събрат. Главната причина за свадата между двамата бил метода на Теренций. Обичаят бил римските драматурзи да извличат фабули от по-ранните гръцки комедии за богати младежи и трудностите им в постигането на любовта. Адаптациите се различават много една от друга, в зависимост от верността на авторите им към оригинала. Плавт, например, много свободно разработвал оригиналните фабули, докато Лусий ги следвал много педантично. Макар че Теренций бил много отговорен при пренасянето на гръцките образци, той бил обвиняван от Лусий, че използвал „контаминацията“, т.е. включвал в интригата ситуации от второстепенни гръцки източници. Теренций наистина добавял странични интриги. В „Момичето от Андрос“, както в „Евнух“, „Самонаказващият се“ и „Братята“, той адаптира интригата на гръцка пиеса със същото заглавие от Менандър, но прибавя ситуации от друга пиеса на същия автор /“Perinthia“ („Момичето от Перинтия“). В „Евнух“ той прибавя два персонажа, войника и паразита – хрантутник, в пиесата на Менандър „Eunouchos“, които взема от друга пиеса на същия гръцки автор „Kolax“ („Паразитът“). В „Братя“ той прибавя разведряваща сцена от пиеса на гърка Дифил, съвременник на Менандър. Консервативни автори като Лусий негодуват от свободата, с която Теренций разработва гръцките образци. Едно по-късно твърдение упреква Теренций, че пиесите му не са написани от самия него, а са съчинени с помощта на неизвестни високо образовани патриции. Теренций оставя без отговор това злонамерено твърдение. Римляни от по-късно време допускат, че този автор е сътрудничил с творци от кръга на Сципион, възторжени ценители на гръцката литература, сред които най-ерудираният бил военачалника и политика Сципион Африкански Млади. Теренций умира млад, на 35 години. Той заминал за Гърция и не се върнал от това пътуване. Той е умрял в Гърция от болест или е загинал в корабокрушение на връщане. Нищо не се знае за семейния му живот. Известно е само, че е оставил дъщеря и малко имение извън Рим, на виа Апия.
Съвременните учени са били заети с въпроса дали Теренций е бил самобитен творец или обикновен преводач на гръцките пиеси-образци. И двете тези имат ревностни застъпници. Напоследък се налага мнението, че Теренций е бил верен на интригата, етиката и изграждането на характерите в гръцките оригинали. Той е взел от Менанадър хуманността, индивидуализираните характери и деликатния подход към взаимоотношенията и личните им проблеми. Повишеният му интерес към детайла в интригата на „Свекърва“ и „Формион“ е породен от гръцките образци, най-вече от пиесите на Аполодор от Каристия /3 век пр.н.е./
Комедиите на Теренций Комедиите на Теренций принадлежат към същия „оперетен“ вид на римската палиата, както и произведенията на Плавт, също така са преработки на гръцки пиеси от „новата“ комедия, обаче и идейно, и стилистически са коренно различни от комедиите на Плавт. Това се вижда още в избора на оригиналите. От шестте комедии на Теренций четири („Момичето от Андрос“, „Самонаказващият се“, „Евнух“ и „Братята“) са въз основа на Менандър, а останалите две („Свекърва“ и „Формион“) представляват преработки на пиеси на малко известния последовател на Менандър Аполодор от Каристос. Съперниците на Менандър, Филемон и Дифил, вече не са представени у Теренций. Римският поет се обръща само към представителите на най-сериозната разновидност на „новата“ комедия. Както и останалите римски комически поети, Теренций не превежда, а преработва гръцките пиеси, но той се старае да запази строгата постройка, последователното развитие на характерите и сериозния тон на своите оригинали. За илюстрация на сериозния стил на Теренций можем да вземем неговата пиеса „Свекърва“ (165 г. пр.н.е.), която принадлежи към жанра на „трогателната“ комедия.
„Свекърва“ Както обикновено, действието става в Атина между две къщи, от които едната принадлежи на Лахес, а другата на Фидип; в съседство живее хетерата Бакхис. Традиционният пролог, който е обръщение към зрителите, у Теренций никога не служи за експозиционни цели. Експозицията се дава в началната сцена, но понякога запазва своята самостоятелност в това отношение, че за нея се въвежда специална фигура, която изслушва и съпровожда с реплики разказа за изходното положение, като не участва повече в действието. В „Свекърва“ такава фигура е хетерата, приятелка на Бакхис. Нейният диалог с Парменон, роб на героя на пиесата Памфил, съдържа експозицията. Памфил, син на Лахес, обичал горещо хетерата Бакхис и ѝ се клел във вярност. По настояване на баща си той се оженил за Филумена, дъщеря на съседа им Фидип, но този брак още отначало останал фикция. Младият човек продължавал да посещава предишната си приятелка и се надявал, че оскърбената Филумена сама ще го напусне. Но докато Филумена кротко търпи държанието на Памфил, Бакхис почнала да се отнася зле с него и чувствата на Памфил се променили: той охладнял спрямо хетерата, събрал се с Филумена, която обикнал и в която намерил сродна нему душа. След известно време се случило Памфил да замине от Атина и в негово отсъствие Филумена, кой знае защо, намразила свекърва си Сострата, избягала от нея и се върнала при родителите си. Зрителят може би е склонен да смята, че Филумена си е отишла поради тежкия характер на свекърва си, но още най-близките сцени го убеждават, че Сострата е добра жена, която е принудена да слуша постоянно незаслужените упреци на мъжа си. Тя се мъчи да го увери в невинността си спрямо снаха си, но напразно: „Така са си втълпили, че все свекървите са криви.“