Медовина или медено вино е алкохолна напитка, която се прави от мед и вода посредством ферментация с дрожди.John Dilley, Dick Dunn, Thomas Manteufel and Michael Tighe, The Types of Mead (Traditional) Алкохолното съдържание варира от това на лека бира до силно вино. Медовината може да бъде още газирана или пенлива; суха, полусладка или сладка.

В зависимост от местните традиции и специфични рецепти, може да се вари с билки, плодове или зърнена каша. Може да се произвежда от ферментация на мед с малцова каша;Бирата се произвежда от ферментация на зърнени култури, но зърно може да се използва и в медовината, при условие че се прецежда веднага. Докато основната съставка на ферментацията е мед, дотогава и питието е медовина. може да се ароматизира с хмел до постигане на горчив подобен на бира аромат.Хмелът е по-известен като горчивата съставка на бирата. Въпреки това хмел също се използва и за направата на медовина, както в древни, така и в модерни времена. В Legend of Frithiof се споменава хмел: че тази формула е все още е в употреба е показано в рецептата за „Истинска манастирска медовина“ в Някои манастири все още поддържат старата традиция за направа на медовина като страничен продукт на пчеларството, особено в тези райони, в които не може да расте грозде.

История Произходът на медовината се губи в праисторията. Тя е известна от много източници от древната история на Европа, Азия и Африка, но археологическите доказателства за нея са неясни. Най-ранните, отнасящи се за използване на мед в алкохолни напитки датират от 7000 пр.н.е. В Северен Китай са открити грънчарски съдове, съдържащи смес от мед, ориз и различни плодове, заедно с органични съединения на ферментация. McGovern, PE; Zhang, J; Tang, J; Zhang, Z; Hall, GR; Moreau, RA; Nuñez, A; Butrym, ED et al.(6 декември 2004) „Fermented beverages of pre- and proto-historic China“ Proceedings of the National Academy of Sciences. В Европа първите установени проби са намерени в керамични съдове, датиращи от културата „Бел Бейкър“ (2400 – 1800 пр.н.е.Richard Bradley The prehistory of Britain and Ireland, Cambridge University Press, 2007, ISBN 0-521-84811-3).

Най-ранното оцеляло описание на медовина вероятно е под формата на химни в "Ригведа" ,Книга 5 в. 43:3 – 4, Книга 8 в. 5:6 една от свещените исторически книги на ведическата религия и индуизма датиращи от 1700 – 1100 г. пр.н.е. По времето на „Златният век“ на древногръцката цивилизация се смята, че медовината е била предпочитана напитка. Аристотел (384 – 322 г. пр.н.е.) разисква медовината в "Метеорологика" и в други свои произведения, а Плиний Стари (23 – 79 г.) я нарича „militites“ в неговата Naturalis Historia и разграничава виното подсладено с мед (медено вино) от медовината.Плиний Стари, Naturalis Historia XIV | стр. XII:85 Римският писател и биолог Луций Колумела, представя рецепта за медовина в своята книга De Re Rustica около 60 г.Maguelonne Toussaint-Samat, A History of Food стр. 31

Разпространена е и сред прабългарите. Около 550 г. британският бард Талиесин пише "Kanu y med " („Песен за Медовината“). Ръкопис „Книга за Талиесин“ XIX Легендарни пиянства и надпивания с медовина, празници и хвалби на бойци, случили се някъде около 700 г. са отразени в средновековната уелска епичната поема "Y Gododdin". Тя е позната и на германските племена в Северна Европа, била е широко използвано питие сред скандинавските народи. В староанглийската епична поема "Беоулф", датските (от племето дани) бойци пият медовина.

Производство и вариации

Разработки Исторически погледнато, медовината е ферментация на диви дрожди и бактерии живеещи в обелките на плодовете или в самия мед. Дивите дрожди общо взето имат противоречив резултат и в наше време някои пивоварни, имат изолирани щамове, които използват за направата на напитката. Определени щамове постепенно стават свързани (асоциират се) с определени видове медовина. В по-голямата си част тези щамове се използват също и за производството на бира и вино. Все пак някои лаборатории като: „White Labs“, „WYeast“,Wyeast Laboratories, Meaderies „Vierka“, са разработили специални щамове дрожди, които се използват за производството на медовина. Тези специални дрожди са създадени за да запазват по-добре деликатният аромат на мед от бирените и винените дрожди.

Медовината може да има широка гама от вкусове, в зависимост от произхода на меда, добавките включващи плодове и подправки, закваската употребена по време на ферментацията и времето на отлежаване.Eoghan Odinsson, Northern Lore, стр 160 Някои медовини може да запазят оригиналния аромат от използвания мед или да бъдат считани за десертни вина. Сухи медовини също се произвеждат, а някои производители предлагат газирана медовина. Медовината може да бъде дестилирана с алкохолно съдържание, колкото на бренди или ликьор. Тази версия се нарича „honey jack“ (медена ракия).

Медовината може се окаже трудна за намиране в търговската мрежа и поради подвеждаща или неясна информация. Има много видове „faux-meads“ (фалшива-медовина), които всъщност са евтини вина с голямо количество добавен мед, използвайки се също и за направата на сладки ликьори. Някои производители представят бяло вино с добавен мед (подсладено) за медовина, докато в други случаи това, че напитката е медовина може да не се упоменава изрично в наименованието - например медовина, направена с канела, може да бъде посочена като „канелен сайдер“.

Регионални варианти Във Финландия медовината се нарича sima и е съществена сезонна напитка, свързваща се с финландската „Валпургиева нощ“. Обикновено се подправя като се добавят и вътрешността и резени от лимон. По време на вторичната ферментация се добавят стафиди, като средство за контролиране нивата на захарта, и показател за готовността за консумация (стафидите се надуват, абсорбирайки въглеродният диоксид и се издигат в горната част на бутилката, когато питието е готово).

В Етиопия медовината се нарича tej (амхарски: ጠጅ) и обикновено се приготвя в домашни условия. Ароматизира се със стрити на прах кора и листа от зърнастец (Rhamnus frangula), които съдържат хмело-подобен горчив агент.The Journal of Food Technology in Africa, Vol. 6, No. 3, стр. 104 – 108 По-сладката и по-слабо алкохолна версия на питието се нарича berz – прави се чрез по-кратък период на стареене. Традиционния съд за пиене на tej е с кръгла вазо-подобна форма и се нарича berele. Медовина, позната като iQhilika по традиция се приготвя от народността кхоса в Южна Африка.Science in Africa, iQhilika – a product with a golden future

Глинтвайн (, буквално: „пламтящо вино“, напитка от червено вино с добавка на подправки и захар, може да се добавят плодове, сухи плодове, канела, карамфил, анасон, джинджифил, а също така и мед, както и кора на цитрусови плодове. В някои рецепти се използва и по-силен алкохол като ром или коняк), също може да се нарече медовина.

Медовината е популярна още в Централна Европа и прибалтийските републики. На полски език медовината се нарича miód pitny (мед за пиене). В Русия медовината е популярна под имената медовуха (напитка, базирана на мед и известна е още от периода на езическите времена) и сбитень (напитка, базирана на мед, примесена с вода, подправки и конфитюр). В сравнение с квас, сбитень е много лесна за приготвяне. Според някои рецепти се приготвя, като продуктите се смесват и се варят заедно. Напитката става алкохолна, когато водата се замени с вино. Може да се гарнира с ментови листа и канела. Двете напитки се споменават в произведения на различни руски писатели от 19 век, включително Гогол, Достоевски и Толстой.

Рецепта В 10 литра мека вода се разтварят при бъркане 3,6 кг. мед, загрява се до кипене и се вари 1 – 2 часа. Горещият разтвор се прелива в чист закрит съд (буре) или емайлиран съд с плътно прилягащ капак (ако се налее в стъклен съд, той ще се спука), вместимостта на който трябва да е приблизително с 3 – 4 л. по-голяма от количеството на приготвения разтвор. Прибавят се корите на 1 – 2 лимона, 2 г. карамфил, 10 – 12 г. канела и накрая 3 – 4 лъжици пресен мед за подкваса. На съда се прикрепя ферментационна тапа и разтворът се оставя да ферментира при обикновена температура (15 – 20 °C). Приблизително след около 7 – 8 седмици медовината става прозрачна (избистря се) и тогава може да се прелее в стъклени дамаджани, които се пълнят догоре. Ферментационната тапа се оставя на втулката на дамаджаната и след 3 – 4 месеца готовата медовина се пълни в бутилки.

Галерия

Бележки

Външни препратки

Медовина в Encyclopædia Britannica

Категория:Алкохолни напитки Категория:Български напитки Категория:Славянска кухня Категория:Прабългари Категория:Пчелен мед