Ђ, ђ е шестата буква от сръбската и босненската кирилица, както и осма от черногорската кирилица, използвана за обозначаване на звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна (д͡ьжь). Графемата Ђ е наложена към средата на 19 век от сръбския езиковед и реформатор Вук Караджич, заимствайки облика от буквата Ћ.
Буквата съответства на Đ, đ в латинския вариант на сръбската азбука (или т.нар. „га̀ица“, която използват и хърватите).
Въведената от АСНОМ в македонската писмена норма през 1945 г. буква Ѓ (гь) се смята за производно и подобие на Ђ. По модел на сръбската азбука, графемата Ѓ е поставена на шесто място в новосъздадената азбука, между Д и Е.
Ђ не трябва да се бърка с приличащите ѝ по външен вид Ћ и ѣ .
КодРегистърДесетиченШестнадесетиченОсмиченДвоиченУникодГлавна102604020020020000010000000010Малка110604520021220000010001010010ISO 8859-5Главна162a22420010100010Малка242f23620011110010Windows 1251Главна128802000010000000Малка144902200010010000
Вижте също Ћ
Източници Maretić, Tomislav (1899). Gramatika i stilistika hrvatskoga ili srpskoga književnog jezika, p. 14-15. Štampa i naklada knjižare L. Hartmana, Zagreb.
Д Категория:Сръбска азбука