Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.
История Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северноестонския книжовен език (16 – 19 век). Наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век, е въруският.
Една от широко разпознаваемите особености на езика е наличието на звука , записван с буквата Õ. Този звук е почти еднакъв с българското Ъ .
Азбука Съвременната естонска писменост е изградена въз основа на латиницата, като за записването на някои присъщи звукове се използват букви, пригодени с диакритични знаци.
Буква: A B D E F G H I J K L M N O P R S Š Z Ž T U V Õ Ä Ö Ü МФА: Съответствие: а б д затворено „e“ ф г английско h и ѝ к като в лимон м н като в колие п р с ш* з* ж* т у в ъ силно отворено „е“ немско schön немско über
Õ [ъ] не трябва да се бърка с еднаквата по вид Õ (о с тилда) в португалския, където тя обозначава носовия звук [он]. Знакът също така наподобява по облик унгарското Ő [øː] (дълго о-умлаут) F, Š, Z и Ž не са присъщи за естонския език, но въпреки това присъстват в азбуката. Употребяват се основно в заемки и чуждици C, Č, Q, W, X, Y не присъстват в официалния облик на естонската азбука, но се използват за правилното изписване на чужди имена
Източници
Използвана литература
Външни препратки
Естонският език на Ethnologue