Виктор Борисович Шкловски () e руски и съветски литературен критик, литературоведПроблеми на културата, Комитет и Институт, 1986, стр. 27, писател, памфлетист, един от основните формалисти на Руската школа за изучаване на поетическия език и теория на поетическия език.

Биография Виктор Шкловски е роден на 24 януари (12 януари стар стил) 1893 година в Санкт Петербург в семейството на покръстен евреин Борис Владимирович Шкловски, преподавател по математика и впоследствие професор на Висшите артилерийски курсове, и Варвара Карловна, родена Бундел, от смесен руско-немски произход. Шкловски учи в Санктпетербургския университет, по-късно участва в революцията от 1917 г. Шкловски е военен и когато се завръща в страната, в Санкт Петербург протича Октомврийската революция от 1918 г., но той се противопоставя на болшевиките и взима участие в анти-болшевишката конспирация на Социалистическата революционна партия. И след като тази конспирация е разкрита, той се крие из Русия и Украйна до 1919 г., когато му е опростено участието, заради неговата близост с Максим Горки, и тогава той решава да страни от политическа активност. Но неговите двама братя са екзекутирани от съветския режим през 1918 и 1937 г.

Шкловски успява да се интегрира в съветското общество и дори взима участие в Руската гражданска война на страната на Червената армия, но през 1922 г. отново му се налага да се крие и той избягва от Русия, като по този начин избягва и арест за неговите по-раншни дейности.

В Берлин през 1923 г. той публикува своите мемоари за 1917 – 1922 г., озаглавени Сентиментальное путешествие, воспоменания (Сантиментално пътешествие) по името на книгата Сантиментално пътешествие през Франция и Италия от Лорънс Стърн и същата година му е позволено да се завърне в СССР.

Умира на 5 декември 1984 г. в Москва.

Литературна и лингвистична-формалистка теория Шкловски се занимава с литературните форми, тяхното изучаване и теория на литературата (повествование). Идеите на формалната школа в литературната критика, основана от Шкловски се смятат за основополагащи в литературната теория и революционни в лингвистиката.

Шкловски също така е известен с това, че изковава термина остраняване, отстраняване или дори като „остранностяване“ (на руски „остранение“) в литературната критика на руския формализъмсп. Език и литература, бр. 53, Дружество на българистите, 1998, стр.8 Carla Benedetti (1999) The empty cage: inquiry into the mysterious disappearance of the author, описвайки го в своето есе „Изкуството като устройство“ (1917) с алтернативен превод „Изкуството като техника“ (превеждано и като „Изкуството като прийом“), което всъщност представлява първа глава от Теория на прозата (1925).

„Целта на изкуството е да отстрани усещанията от нещата, от тяхното обичайно възприятие и разбиране към посока, в която не са били разбирани досега. Техниката на изкуството е в това да прави обектите непознати, формите трудни, да увеличава трудността или продължителността на перцепцията, защото процесът на възприемането по своята същност съдържа естетически край вътре в себе си, който се достига в определен момент и това достигане трябва да бъде удължено. Изкуството е начин на изпитване на артистичната възможност на един обект, докато самият обект няма значение.“ (Шкловски, „Изкуството като техника“, 12)

Творчество Свинцовый жребий (Оловният жребий), 1914. Стихосбирка. Воскрешение слова (Възкресение на словото), 1914. Статия. Развёртывание сюжета (Разгръщането на сюжета), 1921. Студия. Революция и фронт (Революцията и фронта), 1921. Мемоари. По-късно влиза в Сантиментално пътешествие „Тристрам Шенди“ Стерна и теория романа („Тристрам Шенди“ на Стърн и теорията на романа), 1921. Студия. Литература и кинематограф (Литературата и киното), 1923. Сборник. Zoo. Письма не о любви или Третья Элоиза (Зоо, Писма не за любовта или Третата Елоиза), 1923. Епистоларен роман. Ход коня (Ходът на коня), 1923. Сборник. Иприт. Фантастичен роман (в съавторство с Всеволод Иванов), 1925. О теории прозы (За теорията на прозата), 1925. Студия. Третья Фабрика (Третата фабрика). Автобиографична проза. 1926. Удачи и поражения Максима Горького (Успехите и пораженията на Максим Горки), 1926. Техника писательского ремесла (Техниката на писателския занаят), 1927. Пять человек знакомых (Петима познати ми хора), 1927. Гамбургский счёт (Хамбургска равносметка), 1928. Матвей Комаров, житель города Москвы (Матвей Комаров, жител на Москва), 1929. Повест. Подёнщина, 1930. Поиски оптимизма (В търсене на оптимизма), 1931. Чулков и Левшин, 1933. Марко Поло. Историческа повест. (в поредицата Животът на забележителните хора, 1936.) Повесть о художнике Федотове. Капитан Федотов, 1936, (Федотов в биографичната поредица Животът на забележителните хора, 1965). Заметки о прозе Пушкина (Бележки върху прозата на Пушкин), 1937 Дневник, 1939. Сборник със статии. О Маяковском (За Маяковски), 1940. Мемоари. Минин и Пожарский (Минин и Пожарски), 1940. Историческа повест. Встречи (Срещи), 1944. Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1953 Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1955 За и против. Заметки о Достоевском (За и против. Бележки върху Достоевски), 1957. Исторические повести и рассказы, 1958. Сборник. Художественная проза. Размышления и разборы (Художествена проза. Размисли и анализи), 1961. Лев Толстой, 1963. За сорок лет. Статьи о кино (За 40 години. Статии за киното). Вступ. ст. М. Блеймана, 1965. Сборник със статии и изследвания. Повести о прозе. Размышления и разборы (Разкази за прозата. Размисли и анализи), 1966. Тетива. О несходстве сходного (Тетива. За несходството на подобното), 1970. Монография. Достоевский, 1971. Статия. Энергия заблуждения (Енергията на заблудата), 1981. О теории прозы (За теорията на прозата). 1983. Монография. Константин Эдуардович Циолковский О мастерах старинных (За старите майстори). Историческа проза. Эйзенштейн (Айзенщайн), изд. Искусство, 1976

На български Лев Толстой. Превод от руски Лиляна Минкова. София: Народна култура, 1971, 672 с. Лев Толстой. Второ издание. София: Народна култура, 1987, 664 с. Тетива (За несходството на сходното). Варна: Георги Бакалов, 1977, 331 с. Имало едно време. Zoo, или Нелюбовни писма. Превод от руски Малина Томова. София: Наука и изкуство, 1982, 352 с. Художествената проза (Размисли и разбори). Превод от руски Христо Кънев. София: Наука и изкуство, 1988, 626 с.

Библиография Эйхенбаум Б., О Викторе Шкловском, в кн. Мой временник, Ленинград, 1929

Източници

Външни препратки Афоризми по Шкловски Базиль Львофф, „За остранностяването на Шкловски“, 2008

Категория:Руски литературни теоретици Категория:Руски литературни критици Категория:Литературоведи Категория:Руски писатели Категория:Съветски сценаристи Категория:Съветски мемоаристи Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет Категория:Руснаци от Първата световна война Категория:Руски социалисти Категория:Родени в Санкт Петербург Категория:Починали в Москва