Русе (Руси) Поптодоров () с псевдоними Рамненски, Билал, Иван Хус, Славков, Славковски е български духовник и революционер, битолски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Руси Поптодоров е роден в 1884 година в охриското село Велмей, тогава в Османската империя. Завършва втори клас в българската класическа гимназия в Битоля и преподава в Рамна, Велмей и други села. През Илинденско-Преображенско въстание е войвода на селска чета. Четата му е от около 40 души. Притича се на помощ при сражението при Смилево, при Лера, при изгарянето на Гявато. Участва в сражението при Слепченския манастир, в което е избита почти цялата чета на Жепче Петре.
След въстанието е интерниран. Легализира се и става ръководител на Велмейския революционен комитет на ВМОРО. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25. През март 1907 година става член на Охридския окръжен революционен комитет, а през юни е арестуван от турските власти и осъден на доживотен затвор. Затворен е в Битолския затвор до Младотурската революция от юли 1908 година, когато е амнистиран.
През Балканската война Русе Поптодоров е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 1-ва рота на 10-а прилепска дружина, награден е с орден „За храброст“, IV степен.
По-късно се замонашва в манастира „Всех Святих“ край охридското село Лешани, където и умира.
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Родени във Велмей Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учители Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Починали през 20 век