Лазар Поптърпов (Тръпков) Поповски () е български общественик, журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография Във ВМОРО Лазар Поповски е роден през 1891 година в село Косинец, тогава в Османската империя. Баща му е Търпо Поповски, виден просветен деец, архиерейски наместник в Костур и деец на ВМОРО, а брат му Никола Поповски е крупен предприемач. Баща му се изселва в България и Лазар Поповски постъпва във Военното училище. Но по думите на Петър Карчев, по-късен негов сътрудник във вестник „Нова камбана“:

Лазар Поповски участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, като е награден с орден „За храброст“. На 2 август 1912 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 32-ри „Царски“ випуск и е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 в чин поручик и на 20 юли 1917 в чин капитан.Руменин, стр. 127 През Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти македонски полк от 11-а македонска дивизия. Ранен е в крака в битката при завоя на Черна, награден е с втори орден „За храброст“, след което е назначен за градоначалник на Ксанти и служи в Щаба на 4-то отделение от армията с чин капитан. Там се сприятелява с Йосиф Хербст, още в началото на 1916 година на сватбата му кумува Павел Шатев, с който също остава много близък. По време на военната си кариера служи в 37-и пехотен пирински полк и като помощник-началник на секция в 4-та армия. През 1918 г. е уволнен от служба.

Обществена дейност След войните Лазар Поповски се уволнява от армията и се занимава с журналистика. В 1923 година издава вестник „Бъдеще“ в Цариград. В 1924 година след Горноджумайските събития е принуден да бяга от България.

Между 1925 и 1927 година е военен аташе и секретар на българската легация в Тирана, Албания, назначен с ходатайството на генерал Иван Вълков. Поповски осъществява контакт между Александър Протогеров и Ахмед Зогу за съвместни действия на ВМРО и Албания. Същевременно работи за югославското военно разузнаване, като предава информация за дейността на ВМРО в Албания и Западна Македония, за италианския посланик в Тирана и за Ахмед Зогу. Благодарение на Поповски югославското разузнаване получава информация за извършения атентат над Спас Хаджипопов и за четата на Пецо Трайков в Албания, която е разтурена от албанските власти под сръбски натиск. Свързва сръбския разузнавач и военен аташе в Тирана Таса Динич с Христо Цветков и Георги Занков. Работи за пари. Ристић, Иван. Рад војне обавештајне службе Краљевине Срба, Хрвата и Словенаца према Бугарској (с посебним освртом на обавештајну делатност Танасија Динића), Архив, часопис Архива Југославије, 1–2, 2019 с. 148-149

Влиза във Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Участва в издаването и на „Федерасион Балканик“ във Виена. Заедно с Христо Цветков привлича към организацията Кръсте Льондев. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания. Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“, заради което Поповски е изключен от ВМРО (обединена).

През 1927 година е уволнен от посолството в Тирана. Емигрира и се установява в Швейцария, където работи като дописник в албански и френски вестници, след което се прибира в България през 1930 година.

От 1933 година е главен редактор на левичарския вестник „Камбана“, на страниците на който критикува ВМРО на Иван МихайловМихайлов, Иван, „Quo Vadis, Bulgaria?“, Индианаполис, Печатница „Македонска трибуна“, 1937 г., Стр. 25 -34. По-късно вестникът е преименуван на „Нова камбана“, но е забранен през 1941 година заради антигерманските си позиции. Лазар Поповски е интерниран последователно в лагерите Гонда вода, Асеновградско до 1943 година, на остров Света Анастасия и в Еникьой, Ксантийско до 1944 година.

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул, ТурцияГенерално консулство на Република България, Истанбул, Турция, взето от www.mfa.bg на 26.09.10 г. и участва в преговори с патриарх Вениамин Константинополски по признаването на Българската патриаршия.

През 1946 година имуществото му е конфискувано и национализирано. По време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван, изтезаван и през февруари 1952 година умира в затвора. Неговият син Любомир Поповски попада в трудови лагери и му е отказано да следва висше образование.

Родословие

Военни звания Подпоручик (2 август 1912) Поручик (2 август 1914) Капитан (20 юли 1917)

Бележки

Източници

Категория:Родени в Косинец Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български общественици от Македония Категория:Лагеристи в „Гонда вода“ Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Български капитани Категория:Български военни аташета Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища