Ликаония (, ) e през древостта територия в Мала Азия.
Граничи на изток с Кападокия, на север с Галатия, на запад с Фригия и Писидия, Исаврия и Киликия.
На север е равна пустиня, на юг е планински терен, неплодороден и подхождащ най-вече за овцевъдство. Столица е бил Иконион.
Народът, ликаонийците, имал свой език и изглежда не е принадлежал нито към семитите, нито към индогерманите.
Прародител на ликаонийците е Ликаон, син на Пелазг. Ликаонийците остават независими от персите, но са завладени от македоните и римляните.
Ликаония става през 25 пр.н.е. част от провинция Галатия и едва през 370 г. е отделена като самостоятелна административна единица в рамките на Диоцез Азия.
Източници
Sir W. M. Ramsay, Historical Geography of Asia Minor (1890), Historical Commentary on Galatians (1899) and Cities of St Paul (1907) An article on the topography in the Jahreshefte des Oesterr. Archaeolog. Instituts, 194 (Beiblatt) pp. 57 – 132.
Категория:Древен Рим Категория:Исторически области в Мала Азия