Сергей Станишев

Сергей Дмитриевич Станишев е български политик, министър-председател на България от 17 август 2005 до 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за неин председател .Станишев бе избран за президент на ПЕС

Биография Произход, образование и ранни години Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украинска ССР, СССР. Син е на Димитър Станишев – по произход българин от Грамадна, Кукушко, впоследствие секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на Дина Сергеевна Мухина, по мъж Станишева (Архангелск, СССР, 1927 г. – София, 2015 г.) по-късно професор от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.Почина майката на Сергей Станишев. Професорката от БАН си отиде на 88 г. Клуб 'Z', 14 май 2015 г. Има по-голям брат, роден през 1952 г. – архитект Георгий Станишев. Станишев () е гражданин на Съветския съюз по рождение.Конституцията спъва Сергей Станишев да се кандидатира за президент, 8 май 2010, ТВ Европа.Сергей Станишев – биографична хроника През 1996 г. той придобива българско гражданство,Dir.bg Рожден ден празнува Сергей Станишев. като се отказва от руското, което е придобил след разпадането на СССР.Закон РФ от 28 ноября 1991 г. N1948-I „О гражданстве Российской Федерации“; Статья 13. Признание гражданства Российской Федерации.Стандарт, 22 януари 2012, стр. 1, 4.

Средното си образование завършва в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. в същия университет защитава дисертация за научна степен кандидат на науките на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на XIX век“.Моделът „Станишев“: Путинизацията на България, Евгений Дайновр Издателство АБАГАР, 2010, ISBN 954-427-874-5, стр. 107Българските преходи 1939 – 2005, Евгения Калинова, Искра Баева, Парадигма, 2006, ISBN 954-326-034-6, стр. 396. През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999 – 2000 г. – по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.

През 1994 – 1995 г. работи като журналист на свободна практика. Той е автор на над 50 публикации на външнополитическа тематика в български и чуждестранни издания. Автор на „Защото сме социалисти“.„Защото сме социалисти“ – кратък курс mediapool.bg

През 1995 г. е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия. От 1996 до 2001 г. е завеждащ отдела.

Професионална и политическа кариера Председател на БСП (2001 – 2014)

През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-и Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в XL НС до избирането му за премиер.

Председател на ПГ на КБ в XLI и XLII НС.

През юли 2014 г. обявява, че ще напусне лидерския пост, след като го е заемал в продължение на 13 години.

Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков.

Министър-председател на България Избран за министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС на 16 август 2005 г. с гласовете на 168 народни представители, 67 са „против“, а нито един депутат не гласува „въздържал се“. Официално встъпва в длъжност на 17 август 2005 г.

На 1 януари 2007 г., по време на мандата му, България става член на Европейския съюз. Процесът по присъединяване е започнат през 1995 г. и е подготвян от няколко предишни правителства, а основните законодателни и административни промени са реализирани в периода 1999 – 2006 г.

През 2006 – 2009 г. средната работна заплата в България нараства номинално от 354 лева (2006)354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006 до 600 лева (2009).През 2009 г. година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2% на сто по-висока от 2008 г., БНР, 21 февруари 2009 г. За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева.Минималната пенсия става 136 лв. от юли, средната – 288 лева  – Tax.bg Нарастването съвпада с висок икономически растеж в региона и предкризисния кредитен бум в Централна и Източна Европа. Реалният ръст на доходите е по-скромен поради натрупаната инфлация, която през 2007 – 2008 достига двуцифрени стойности (до над 12% през 2008 г. според НСИ).

Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС – 10%. Ефектът на мярката върху икономическата активност остава предмет на различни оценки в икономическата литература. Правителството на Станишев също съумява да поддържа разходите за образование около 4,3% от БВП, като нарастването им за периода 2004 – 2007 г. е от 1,65 до 2,2 милиарда лева.Преглед на стопанската политика. Отчет 2004 – 2007 Науката е подпомогната чрез закупуването на суперкомпютър, който към ноември 2009 г. е 377-ият най-мощен в светаРодният суперкомпютър: беше ли в топ-100? и се използва за медицински изследвания, сеизмологични и строителни изчисления. През 2007 година правителството на Станишев прави първи стъпки – засилили се през следващите години – за прекъсване на започната през 1997 година политика на поддържане на значителни бюджетни излишъци – годишният бюджетен излишък е едва 0,1% от БВП (при 1,3% средно за предходните 3 години), главно за сметка на големи разходи в самия край на годината. Въпреки нарастващата инфлация през 2008 година кабинетът продължава политиката си от предишната година с масирани публични разходи в края на годината – през декември то изразходва 2,6 пъти повече от средното за останалите 11 месеца, завършвайки годината със символичен бюджетен излишък от 0,3% от БВП.

На 23 юли 2008 г. Европейската комисия замразява плащания по програми, включително фонд „Пътища“, поради недостатъчни мерки срещу корупция и конфликт на интереси. В няколко последователни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) Комисията посочва проблеми в управлението на евросредствата и липса на резултати в съдебната система. Опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството, на която са събрани над 1 милион подписа, но подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“.DW, „Здравейте циркаджии!“ (посетен 25.11.2012 г.) Според Станишев подписката е фалшифицирана, тъй като се повтарят имена и подписи.Подписката срещу правителството отива в прокуратурата

В края на 2008 г. и началото на 2009 страната е обхваната от масови протести, включително демонстрации на учители, студенти и граждански организации. В София и в други градове се стига до сблъсъци с полицията. Общественото недоволство е свързано както с икономическата ситуация, така и с обвиненията в корупция и липса на реформи. Правителството не подава оставка.

Вероятно с оглед на предстоящите общи избори в бюджета на правителството за 2009 година половината от публичните разходи са изтеглени в първото полугодие (за разлика от обичайното в предходните и следващите бюджети концентриране на разходи в края на годината). Самият бюджет игнорира започналата Световна икономическа криза и се базира на нереалистичната прогноза за годишен ръст на БВП от 4,7%, докато още в началото на годината страната влиза в тежка рецесия. В края на 2008 г. и през 2009 г. българската икономика е засегната от Световната финансова криза. Растежът рязко се забавя, преките чуждестранни инвестиции спадат, а част от положителните тенденции от предходните години се обръщат. По тази причина бюджетът започва да трупа непланирани дефицити и следващото правителство е принудено да го ревизира в края на годината.

На парламентарните избори през 2009 г. Българската социалистическа партия търпи тежка загуба и преминава в опозиция. Министри от следващия кабинет на Бойко Борисов предават на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Част от сигналите стигат до дела в съда, но така и не са намерени достатъчно доказателства за осъдителни присъди. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП.

Депутат в българския и Европейския парламент След изборите през 2009 г. Станишев става депутат в XLI народно събрание.

На изборите за Европейски парламент през 2014 е избран за евродепутат и през юни 2014 напуска като депутат Народното събрание, за да заеме място в Европарламента.

Президент на ПЕС Между 2002 и 2009 е член на председателството на Партията на европейските социалисти (ПЕС). След като предишният лидер Паул Нюруп Расмусен се оттегля по здравословни причини през ноември 2011, е избран за временен председател. На 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС и е преизбран на поста през 2015 г.

Други позиции и политики След атентата на летище Сарафово, Бургас през 2012 г. и направеното по-късно обосновано предположение от правителството за връзка на терористите с организацията Хизбула„PoligrafF“, 07.02.2013 Главният прокурор не споделя изводите на Цветанов за „Хизбула“ . се изказва против публичното обявяване на съпричастността на групировката с атентата до безспорното установяване на случая."Лидерът на опозиционната БСП и на ПЕС Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на „Хизбула“ в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност". в-к Труд: „Хизбула“ отрече за атентата и цитира Станишев . В същия дух се изказват и всички опозиционни сили, представени в парламента.Опозицията против обвинението срещу „Хизбула“, било рано за заключения. в-к 24 Часа, 06.02.2013 г. Впоследствие становището на опозицията е отразено на сайта на организацията, като е изтъкната специално позицията на Станишев като председател на ПЕС.Копие от страницата на сайта на Хисбула , 6 февруари 2013 След цитирането му на сайта е потърсен от британската медия БиБиСи за коментар, при което той заявява, че за него е важно на първо място националната сигурност, както и „балансирана политика“ с арабския свят.Станишев пред ВВС: Правителството прибърза за атентата в Бургас, vesti.bg, 7 февруари 2013 Неговата и на БСП позиция, че не поддържат прибързаните изводи до окончателното приключване на разследването, е посочена за тревожна и като поддържаща и подкрепяща Хизбула от председателя на ЕНП Жозеф Дол. EPP Alarmed by Bulgarian Socialists 'Siding' with Hezbollah, novinite.com, 6 февруари 2013

В спора за или против Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) през 2018 г. Станишев е един от политиците с най-активна кампания в подкрепа на документа.

През 2026 година е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори.

Скандали Неговото име, както и на жена му, Моника Йосифова, е замесено в скандал с лобиста Хохегер в Австрия заради пари, получени за PR кампания за България при управлението на правителството на тройната коалиция (2005 – 2009).Статии за лобисткия скандал Хохегер, в. Дневник По-късно Хохегер е осъден на две години и половина затвор от районния съд във Виена.

Семейство На 19 май 2013 г. сключва официален брак с Моника Йосифова (р. 22 май 1971). Имат две деца – дъщеря Дария (р. 2011) и син Георги (р. 2013).

Източници

Външни препратки Биография, новини и изказвания на страницата на Министерски съвет

Категория:Родени в Херсон