Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол. Тя е вид сексуална ориентация и като такава представлява „траен модел на или предразположение към изпитване на чувства на привързаност или сексуално и романтично привличане“ предимно или изцяло към хора от същия пол. Тя се отнася още до чувството за идентичност на човека на базата на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения.American Psychological Association (2008)Herek (2010), стр. 774.Institute of Medicine (2011), стр. 27 – 8.
Терминът гей най-често се използва за хомосексуални мъже, а лесбийка е терминът за хомосексуалните жени. Понякога терминът гей се използва и като наименование на хомосексуалните жени особено в английски, и е синоним на хомосексуалността въобще.
Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност, макар че става въпрос и за идентичност и чувство за принадлежност към група от хора с подобна ориентация. Някои хора, които правят секс с други от същия пол, например, не чувстват подобна принадлежност. Дори и човек да не се самоопределя като хомосексуален, терминът може да се ползва като описание на сексуална активност със същия пол независимо от сексуалната му ориентация.
Антрополозите определят три основни типа хомосексуална връзка: егалитарна, полово структурирана и възрастово структурирана. От тези три вида един обикновено е доминантен за дадено общество или култура в даден исторически период. (вж. Антропология) Предвид че има различни биологически, исторически и психосоциални компоненти на секса и пола, нито един универсален етикет или определение няма да пасне на всички.
Етимология и употреба
Думата хомосексуалност е формирана от гръцката представка homo („еднакъв“) и латинския корен sex („секс“ или „пол“). Думата е изкована от австро-унгарския журналист и борец за човешки права Карл Мария Кертбени през 1868 година.
Като термин хомосексуалност може да се използва за описание на сексуална ориентация, сексуален опит или самоопределяне. Някои отхвърлят термина като твърде сух, дълъг за произнасяне, на английски дори за клиничен и дехуманизираш, като една от причините е, че според тях той свежда хомосексуалните отношения ограничаващо до секса, но не отразява чисто романтичните чувства, емоционалността и т.н. Така в английски език се налагат термините гей и лесбийка, което е валидно в някаква степен и в България (специално в ЛГБТ общността), в случая заради тяхната конкретика. Първите им букви съответно присъстват в акронима ЛГБТ (още – ГЛБТ, където Б и Т се отнасят съответно до бисексуалните и транссексуалните). Други предпочитат вместо гей или лесбийка термина хомосексуален или дори пансексуален, предвид че биват възприемани от тях като категоризация на специфичната им сексуална ориентация повече, отколкото като маркер за принадлежност към ЛГБТ общността, като определена културна или социо-политическа група, с която те не се идентифицират, както е при предходните.
В българския език думата гей е съществително от мъжки род (един гей, гейове), но може да се използва и със синтактичната функция на определение (гей хора, гей мъже, гей жени, гей общност). Като синтактично определение гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но твърде често и хомосексуалните жени, а в някои случаи се употребява и генерално за всички нехетеросексуални. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се използва „гей“ (гей двойка).
Въпреки че в миналото терминът хомосексуален е употребяван и в несексуален смисъл (например по отношение на девическите училища, тоест тук има значение на учащи от един (homo) пол (sex) ), поради включването с времето на значения за сексуалност в английски (иначе думата е с много стара употреба), днес думата се използва изключително за сексуално привличане и дори предните значения имат намалена употреба, тоест те са се архаизирали. Терминът „хомосоциален“ се използва за прояви, които не са специфично сексуални.
Използваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство или девиация не се употребяват в съвременната научна литература. Съществуват и други терминологични подходи, включително описателни такива, с цел да се контретизира спецификата на контакта. Например, мъж, който прави секс с мъже (МСМ) понякога се използва от медицинската общност, когато например се дискутира сексуалното поведение. „Еднополово влечение“ (в сексологията) се фокусира върху спонтанната сексуалност, но измества смисъла от идентификацията със социална или културна група и оставя отворена възможността за паралелно съществуващи други сексуални желания. Синоним на тази формулировка е „хомоеротично“ – термин, използван както в психологията, така и антропологията, за да означи чувства и влечения, така и в теорията на изкуството.
Според Речника на българския език на БАН терминът педерастия означава „хомосексуално влечение или отношения, връзки между лица от мъжки пол, особено когато едното е малко момче“.Речник на българския език, ИБЕ на БАН Използването му като синоним на хомосексуалност е неправилно, тъй като в основното си значение „педерастия“ обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения – между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използването му извън историческото значение на понятието е като пейоратив в разговорния фонд.Добрева, Е. (2009). Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат. София: изд. „Фабер“. ISBN 978-954-400-054-7, стр. 88 и сл.
Вулгарни и силно обидни синоними, маркиращи дискриминативни нагласи към ЛГБТ групите и използвани предимно жаргонно от някои хетеросексуални, са „педераслък“ (за хомосексуалност) и „педерас“ (без „т“ накрая) – за хомосексуален. „Педал“ в смисъл на „хомосексуален“ е донякъде български еквивалент на английското жаргонно „faggot“ (с основно значение „кюфте от карантия“) или руското „гомик“ (пренебрежителна деминутивна форма от „гомосексуалист“). (Вж. хомофобия и хетеросексизъм)
Различни неологизми също намират свое място в теорията за сексуалната ориентираност, като хетерофлекс (самоопределящо се като хетеросексуално лице, което от време на време „практикува“ еднополови контакти онлайн) или метросексуален за означаване на хетеросексуален мъж със стереотипна гей външност и общи предпочитания за храната, мода, поведение и дизайн.
В българския език, понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) все още са употребявани заедно с дерогативното хомосексуализъм в сексоложката литератураТодор Бостанджиев. Сексология. Второ поправено и допълнено издание, С. 2004 ISBN 954-649-656-1Хомосексуалност и психично здраве, Българска психиатрична асоциация, С. 2001 или са употребявани самостоятелно без дерогативни примеси в съвременната хуманитаристика, както и конкретно литературата по въпросите на хомосексуалността (джендър и куиър изследвания, феминизъм, постмодернизъм, съвременна критика, философия и прочее хуманитарни изследванияМилена Кирова, Удоволствието от удоволствието или „женският“ еротизъм като парадигма на постмодерното знание в Словото). Голяма част от хомосексуалните хора не желаят да се идентифицират или да бъдат идентифицирани с понятията хомосексуализъм и хомосексуален. Другата причина е неравнопоставеността между понятията „хетеросексуалност“ и „хомосексуализъм“. Някои български ЛГТБ организации и активисти правят опити да наложат употребата на хомосексуалност и хомосексуален.
Сексуалност и идентичност Сексуалната ориентация не е само изолирано лично качество, ами определя също така съвкупността от хора, с които човек би могъл да има романтични и сексуални отношения. Освен това се отнася и до чувството за лична и социална идентичност, създадено от привличането към определени полове. Има и пряка връзка с чувството за принадлежност към групата на хората, които изпитват подобно привличане към същите полове. Понятието е неразделно от интимните отношения с други хора, дори и чрез действия като държане на ръце или целуване.
Сексуална идентичност и флуидност Нерядко сексуалната ориентация и сексуалната идентичност като термини се смесват, което може да доведе до ограничено разглеждане на двете неща у един човек. Въпреки че се припокриват, тези понятия се отнасят за отделни неща. Сексуална идентичност е по-общото понятие. Отнася се за начина, по който човек гледа на себе си по отношение на своето сексуално или романтично привличане към други хора. Много хора чувстват принадлежност към определено понятие, описващо сексуалната им ориентация (напр. бисексуалност или пансексуалност), а някои предпочитат да не се самоопределят с конкретен термин. Сексуалната идентичност може да има връзка с пола и сексуалното поведение, а може и да няма.Sinclair, Karen, About Whoever: The Social Imprint on Identity and Orientation, NY, 2013
Сексуалната идентичност може да се промени в зависимост от много фактори, като например история на връзките или чувство за принадлежност към определена субкултура в ЛГБТ обществото. Сексуалната ориентация (конкретното привличане към определен пол или полове) обикновено е стабилна и при повечето хора остава една и съща през целия им живот. Има научни сведения, че при някои хора сексуалната ориентация може и да се промени, като това по-често е наблюдавано при жените. Явлението се нарича „сексуална флуидност“ или гъвкавост. Това не означава, че тя е личен избор. Напротив, сексуалната ориентация не е по избор. Тя също така не може да бъде променена чрез психотерапия.
Полова идентичност Сред първите автори върху хомосексуалността се наблюдава идеята, че сексуалната идентичност е свързана с половата идентичност, тоест една жена осъзнаваща себе си като жена не би трябвало да бъде хомосексуална. В действителност това не е така. Много от мъжествените, „мислещи по мъжки“ силни жени са хетеросексуални, както и много лесбийки са женствени и осъзнаващи се като жени. В този смисъл джендър идентичността днес се смята за различна от сексуалността, като трансджендър хората имат различни като процент привличания към мъже, жени или и двата пола.
Разкриване Хомосексуалността е свързана с така нареченото разкриване (coming out – излизане наяве, откриване), което в английския език се ползва като термин за взаимосвързаните осъзнаване, себеприемане, както и разкриване пред приятели или общността. Приема се, че вътрешното разкриване е разбирането на себе си и осъзнаването. Това е свързано и с вътрешното приемане. Разкриването пред приятели или колеги е свързано и с това, което се нарича трета фаза на разкриване – идентификацията, идентифицирането с ЛГБТ общността.
История
Съвременното разбиране и идентифициране на хомосексуалността до голяма степен е продукт на Западната култура от 19 и особено втората половина на 20 век. Тя не е идентична на проявите и схващанията за хомосексуалността в по-старите епохи и култури.
Африка Най-старите запазени днес паметници, доказващи наличието на хомосексуални отношения, са от Древен Египет. Открити са множество релефи и рисунки, изобразяващи мъже в интимни пози, както и обща гробница на двама придворни сановници с текстове и изображения, потвърждаващи тяхната любов и съжителство.
По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.
Европа