Флорентинската република (; ) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г. Възниква като независима средновековна комуна в град Флоренция, но скоро подчинява голяма част от Северна и Централна Тоскана и през Късното средновековие започва да играе важна роля в политическата система в Италия. Флорентинската република създава сложна форма на управление, основана на недопускане на узурпацията на властта от едно лице и на достатъчно широко въвличане на гражданите в държавните органи.
През XIII – XIV век икономическото развитие на Флоренция изпреварва практически всички други държави не само в Италия, но и в Европа. Там първо се заражда манифактурното производство и започват социални конфликти между наемните работници и патрициите.
През XIV век Флоренция дава началото на Италианския ренесанс, в който творят Данте, Петрарка, Бокачо, Микеланджело, Макиавели и много други.
През 1434 г. във Флорентинската република на власт се установява родът Медичи, при които републиката се трансформира в еднолична сеньория.
По време на Италианските войни във Флоренция е установен изравнителният теократичен режим на Савонарола, но с подкрепата на Франция и папството Медичите възстановяват властта си през 1512 г.
През 1532 г. републиканската структура на Флоренция е премахната окончателно и страната се превръща в наследствена монархия – Флорентинско херцогство (от 1569 г. – Велико херцогство Тоскана).
Исторически контекст
Произходът на Комуна Флоренция датира от 1115 г., когато след смъртта на Матилда от Каноса градът става независим от Тосканската марка – територия, зависима от Свещената Римска империя, управлявана от императорската корона и следователно от избрани от императора феодали и знатни господари; икономиката и политиката не са свободни, а подчинени на феодала.
Необходимостта, довела до раждането на комуната, е асоциативен пакт между частни лица, поет с клетва, доброволен и съставен от група граждани с цел защита на правата на отделните членове. Икономиката на Флоренция всъщност трябва да се освободи от феодалното управление и следователно от империята. След еволюцията на тези пактове те престават да бъдат частни и стават публични по обхват. През 1138 г. се ражда първата система на общинска администрация, определена като консулска система.
Град Флоренция преживява различни периоди на републиканско управление: Консулска република, Република на първата демокрация, Република на Савонарола и Република на Медичите.
Всъщност обаче градът не остава република непрекъснато от 1115 до 1527 г., а преминава през няколко съществени модификации на своите институции в историята: 1115 – 1434 г.: републиканска олигархична форма 1434 – 1494 г.: де юре република 1494 – 1512 г.: република във всяко отношение 1512 – 1527 г.: де юре република 1527 – 1530 г.: пълноправна република 1530 – 1532 г.: де юре република
Краят на републиката се дължи на превръщането на Флоренция в херцогство на Медичите през 1532 г.; де факто още през 1527 г. градът така или иначе се е превърнал в олигархия в ръцете на самите Медичи и на най-влиятелните семейства в икономическата сфера. Като цяло с появата на комуната народът участва във все по-малка степен в управлението на града, докато не бъде почти изключен в периода на подеста и при управлението на Медичите.
Ранна комуна във Флоренция Образуване на Комуна Флоренция (X – началото на XII век) Елементи на самоуправление в градовете на Тоскана се появяват по времето на империята на Карл Велики, когато възникват колегиите на скабините, избирани от жителите на града и участващи в правораздаването. С разпадането на империята през IX век властта на маркграфовете на Тоскана рязко нараства и те стават най-могъщите феодали в Италианското кралство. Главната им резиденция е Лука, а подчинените им графове са в другите градове. В резултат на това се създава система от селски райони (контади) с центрове в градовете, като флорентинският е най-големият. Въпреки това централното управление в Тоскана, както и в други региони на Италия, е изключително слабо: тук няма кралска администрация, а местните феодални семейства не разполагат със значителни поземлени владения нито с пълна власт над градовете. Епископите в Тоскана също не успяват да поставят графовете и градовете под свой контрол, както се случва в Ломбардия, а консервативното им отношение към развиващата се Клюнийска реформа не допринася за популярността им сред населението.
Бурният ръст на морската и сухопътната търговия в Тоскана през XI век ускорява развитието на градовете и ги превръща в политическа сила. По време на борбите на императора на Свещената римска империя Хайнрих IV с папа Григорий VII императорът, стремящ се да отслаби маркграфинята на Тоскана Матилда – съюзница на папата, предоставя през 1081 г. автономия на Пиза и Лука. Флоренция остава единственият тоскански град, който остава обвързан с Матилда, за което получава редица привилегии от нея. Последните години от управлението на Матилда са белязани от отслабването на централната власт в Тоскана и началото на сблъсъци между жителите на града и феодалите. Още през 1107 г. флорентинците унищожават замъка Монте Галаци, който принадлежи на една от най-влиятелните благороднически фамилии на контадо Флоренция. Това е началото на борбата на града за независимост срещу местните феодали. Матилда не се намесва в тази борба и след смъртта ѝ през 1115 г. властта във Флоренция преминава към градската комуна – самоуправляваща се политическа организация на гражданите. Комуната поема управлението на вътрешните работи на града, уреждането на търговските и занаятчийските проблеми, събирането на данъците и сеченето на монети и скоро започва да води собствена външна политика. Установяването на властта на комуната във Флоренция през 1115 г. се счита за начало на съществуването на независимата Флорентинска република.
Най-висшият представителен орган на ранната комуна във Флоренция е общото събрание на гражданите, свиквано четири пъти годишно, от което се избира Съвет със законодателни функции. Съветът се състои от около 150 души, представляващи предимно най-богатите жители на града. Изпълнителната власт е предоставена на колегия от дванадесет консули, които се избират за една година. На всеки два месеца двама от тях стават водачи на комуната. Управляващият елит на републиката е съставен от дребно и средно урбанизирани рицари – валвасори и от богати търговци, които образуват специална социална прослойка на паравоенния градски патрициат. В резултат на това младата република придобива подчертан олигархичен характер. Вътрешната структура на флорентинското общество от XII век се характеризира с фрагментация на обществото на големи групи, свързани с родови връзки. Най-важните градски фамилии издигат специални кули-крепости във Флоренция, около които се образуват т. нар. „кули съюзи“ на две или три родствени фамилии – консорциуми. Общо във Флоренция има повече от 100 консорциума, които непрекъснато воюват помежду си. Друго ниво на социална организация са търговските и занаятчийските гилдии, които обединяват представители на една и съща професия независимо от семейното им родство или социална принадлежност, както и първите банкерски къщи.
Завладяване на контадото и установяване на подест (XII век) След смъртта на графиня Матилда през 1115 г. централното управление в Тоскана окончателно губи влиянието си, въпреки че постът на маркграф остава през целия XII век. Започва дълга борба между градските общини и феодалните кланове за власт и контрол върху територията на региона. Първата стъпка към флорентинската експанзия в Тоскана е превземането и унищожаването на съседния град Фиезоле през 1125 г. Постепенно флорентинците превземат всички замъци на аристократите от контадото и подчиняват епископа на Флоренция. До средата на XII век територията на флорентинското контадо е под управлението на общината и най-големите аристократи – семействата Гуиди и Алберти признават властта на Флоренция. Феодалите се установяват в града и влизат в общинските структури. През 1182 г. император Фридрих I Барбароса, по време на посещението си в Тоскана, признава самоуправлението на градските общини, ограничавайки властта на маркграфството до събирането на имперските данъци и правораздаването. Флоренция получава харта от императора (през 1187 г., която определя привилегиите и независимостта на Флорентинската комуна.
На конгреса в Сан Дженезио през 1197 г. тосканските градове (Флоренция, Пиза, Сиена, Лука, Арецо, Волтера) сключват съюз помежду си, разделяйки територията на бившето маркграфство на сфери на влияние. В резултат на това избухва гражданска война между водещите градски комуни, от една страна, и феодалите и малките селища в провинцията, от друга, която завършва с установяването на властта на няколко града-държави в Тоскана. След завладяването на техните контади през първата четвърт на XIII век градовете влизат в конфликт помежду си. За Флоренция Сиенската република се превръща в основен враг, чиято експанзия се развива в посока на Флорентинското контадо. Борбата на Сиена и Флоренция за двата малки града Монтепулчано и Монталчино продължава с променлив успех няколко века. Флорентинците успяват да сключат съюз през 1171 г. с Пиза – най-голямото морско пристанище на Тоскана, и да гарантират, че флорентинските стоки се облагат с данък върху корабите на Пиза със същите ставки като тези на Пиза. Въпреки това в началото на XIII век укрепването на Флоренция в Централна Тоскана води до сгъването на два враждебни блока: Флоренция и Лука срещу съюза на Пиза и Сиена. Последните традиционно се фокусират върху императора, което води Флоренция до лагера на папата. Това поставя началото на борбата между гвелфите и гибелините в Тоскана.
По време на завладяването на контадото настъпват важни промени в държавното устройство на Флоренция. Колегията от дванадесет консули като държавен глава е заменена от институцията на едноличния подест – нает кмет, обикновено избиран за една година извън града и под контрола на общинските власти. Подестът е председател на колегиалните органи на републиката и оглавява нейната милиция. Първото споменаване на подеста във Флоренция датира от 1193 г., а в началото на XIII век подестатът най-накрая се оформя като държавна система на Флоренция и други тоскански градове. Създаването на подестата означава отпадане на влиянието на старото градско благородство и предаване на властта на богатите пополани. По това време градът вече е достигнал доста високо ниво на просперитет, както се вижда например от факта, че новите градски стени, които включват редица бивши крайградски земи в града, са издигнати само за две години (1173 – 1175 г.). Флоренция става най-голямото селище и търговски център на Централна Тоскана, броят на жителите му достига 30 хиляди души. Търговските връзки на флорентинските търговци се разпростират в значителна част от Западна Европа.
Борба на гвелфите и гибелините във Флоренция (1216 – 1260 г.)