Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е ежегодно многодневно оф-роуд състезание. Ралито е от тип рали рейд, който за разлика от традиционните ралита се провежда на оф-роуд терени – пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът – в средата на януари. В ралито участват автомобили (предимно джипове и бъгита), мотоциклети, камиони и АТВ-та. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80.
Първото издание на ралито се провежда през 1979 г. от Париж до Дакар. През 2008 г. поради заплахи от терористични нападения ралито е отменено. От 2009 до 2020 година ралито се провежда в Южна Америка, след което се премества в Саудитска Арабия.
История На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж – Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред обществеността един нов свят. Неговото мото е „Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят.“ В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 km, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.
На следващото рали за първи път участват заводски отбори – тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.
През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.
През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.
През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да „поосвежи“ ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.
Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък – 154.
През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.
През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.
През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини – 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.
С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 – 1998 и три с автомобил в периода 2004 – 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. с Peugeot 405 Turbo-16 и Peugeot 205 Turbo-16. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) – осем. Германката Юта Клайншмит е първата и единствена жена победител.
Маршрут
Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.
Стартът на ралитата до 1994 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира от различни градове, а до последното африканско рали през 2007 г., само четири пъти крайната точка не е Дакар.
Рали Дакар минава през следните страни от 1979 г. до 2007 г., в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Република Конго и Демократична република Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).
Списък на маршрутите ГодинаМаршрутДължинаСпец. етапиУчастнициФиниширали 1979 Париж – Алжир – Дакар 10 000 км 3168 км 182 74 1980 Париж – Алжир – Дакар 10 000 км 4059 км 216 81 1981 Париж – Алжир – Дакар 6263 км 3357 км 291 91 1982 Париж – Алжир – Дакар 10 000 км 5963 км 385 127 1983 Париж – Алжир – Дакар 12 000 км 5210 км 385 123 1984 Париж – Алжир – Дакар 12 000 км 5882 км 427 148 1985 Париж – Алжир – Дакар 14 000 км 7470 км 552 146 1986 Париж – Алжир – Дакар 15 000 км 7731 км 486 100 1987 Париж – Алжир – Дакар 13 000 км 8315 км 539 124 1988 Париж – Алжир – Дакар 12 874 км 6605 км 693 151 1989 Париж – Тунис – Дакар 10 831 км 6605 км 473 209 1990 Париж – Триполи – Дакар 11 420 км 8564 км 465 133 1991 Париж – Триполи – Дакар 9186 км 6747 км 406 174 1992 Париж – Сирт – Кейп Таун 12 427 км 6263 км 332 169 1993 Париж – Танжер – Дакар 8877 км 4476 км 153 67 1994 Париж – Дакар – Париж 13 379 км 4446 км 259 114 1995 Гранада – Дакар 10 109 км 5725 км 205 103 1996 Гранада – Дакар 7579 км 6179 км 295 121 1997 Дакар – Агадез – Дакар 8049 км 6509 км 280 141 1998 Париж – Гранада – Дакар 10 593 км 5219 км 349 104 1999 Гранада – Дакар 9393 км 5638 км 297 110 2000 Дакар – Кайро 7863 км 5012 км 401 225 2001 Париж – Дакар 10 219 км 6180 км 359 141 2002 Арас – Мадрид – Дакар 9436 км 5486 км 425 132 2003 Марсилия – Шарм ел-Шейх 8552 км 5216 км 490 186 2004 Клермон Феран – Дакар 9506 км 4635 км 595 163 2005 Барселона – Дакар 9039 км 5433 км 688 215 2006 Лисабон – Дакар 9043 км 4813 км 475 193 2007 Лисабон – Дакар 7915 км 4309 км 525 291 2008 Лисабон – Дакар 9273 км 5736 км 550 2009 Буенос Айрес – Валпараисо – Буенос Айрес 9574 4741 501 271 2010 Буенос Айрес – Антофагаста – Буенос Айрес 9030 4810 362 187 2011 Буенос Айрес – Арика – Буенос Айрес 9605 5007 407 204 2012 Мар дел Плата – Арика – Лима 8393 4160 443 249 2013 Лима – Тукуман – Сантяго де Чиле 8574 4155 449 301 2014 Росарио – Салта – Валпараисо 8734 5228 431 204
Класиране по брой победи
Мотори ПилотиПобедиПилот 6 Стефан Петерханзел 5 Сирил Депре Сирил Невьо 4 Еди Ориоли Марк Кома 3 Ришар Сенкт 2 Фабрицио Меони Убер Ориол Гастон Рахие 1 Жил Лале Нани РомаКонструкториПобедиПроизводител 13 КТМ 9 Ямаха 6 БМВ 5 Хонда 2 Каджива
Автомобили
ПилотиПобедиПилот 5 Стефан Петерханзел 4 Ари Ватанен 3 Рене Меже Пиер Лартиг 2 Хироши Масуока Жан-Луи Шлесер 1 Ален Женестие Фреди Котулински Клод Маро Джаки Икс Патрик Занироли Юха Канкунен Убер Ориол Бруно Саби Кенджиро Шизоука Жан-Пиер Фонтене Юта Клайншмид Люк Алфан Жиниел де Вилиер Карлос Сайнц Насер Ал-Атия Нани РомаКонструкториПобедиПроизводител 12 Мицубиши 4 Ситроен Пежо Фолксваген 3 Мини 2 Порше Шлесер Рейндж Роувър 1 Мерцедес Рено
Камиони
ПилотиПобедиПилот 7 Владимир Чагин 6 Карел Лопрайс 2 Фирдаус Кабиров Жорж Гроан Франческо Перлини 1 Атауат Адриан Вилет Пиер Лальо Карл-Фридрих Капито Джакомо Висмара Ян де Рой Вила Жак Хуса Виктор Московских Петер Райф Ханс Стейси Жерар де Рой Едуард Николаев Андрей КаргиновКонструкториПобедиПроизводител 12 Камаз 6 Татра 5 Мерцедес 4 Перлини 1 МАН Хино ДАФ Сонаконе АЛМ/Акмат Ивеко
АТВ
ПилотиПобедиПилот 2 Маркос Патронели Алехандро Патронели 1 Йозеф Махачек Игнасио КасалеКонструкториПобедиПроизводител 6 Ямаха
Известни участници Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайки се в Рали Дакар – от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Льонорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан-Лу Кретиен; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вице олимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрей, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.
Българско участие в рали Дакар През 2011 година за първи път български участници застават на старта на надпреварата в Буенос Айрес. Това са ATV-пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Христов успява да стигне до етап 6 на надпреварата, но след катастрофа е в болница със спукани ребра. Петър Ценков, от своя страна успешно стига до финала на надпреварата.
През 2012 година е второто българско участие в рали Дакар, отново с ATV машини. Този път на старта застават Петър Ценков и Младен Вачков. И докато Младен Вачков отпадна заради повреда на седмия етап от надпреварата, Петър Ценков успява да завърши своя втори Дакар.
Рали Дакар 2013 отново е белязано от българско участие. Новост този път са първите родни участници с автомобили. И докато за Ценков това е трето участие (само че с автомобил Opel Antara RR и навигатор Иван Маринов), то дебюта си в състезанието правят Орлин Алексиев и Пламен Николов (BMW). На старта се завръща и Тодор Христов, отново с ATV. Състезанието се развива много добре и за трите български машини, докато след третия етап двигателя на ATV-то на Христов не издържа и така българският пилот отпада от надпреварата. За разлика от него, и двата автомобила успяват успешно да стигнат до финала в Сантяго.
В рали Дакар 2014 е четвъртото поредно българско участие. Този път на старта на надпреварата в Росарио застава само един български екипаж с автомобил – Орлин Алексиев и Пламен Николов с прототип Fiat Freemont. Участието на българите, обаче, е белязано с проблеми още от началото на състезанието и екипажът отпада още на четвъртия етап от Сан Хуан до Чилесито.
Инциденти
Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повече, тъй като за тях не се води точна статистика.
Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели.
На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.
През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.