Серският панаир, наричан още Керван-панаир, е търговски панаир, провеждан в миналото в град Сяр, Егейска Македония.
Дати на провеждане Серският панаир е откриван през февруари – според някои данни на 11, а според други – на 15 и продължава 22 дни.Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 228, 230. Съществуват и сведения, че се е провеждал около Великден.Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 43.
Стопанско значение Според Васил Кънчов панаирът придобива известност през XVIII век.Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. - в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 43. През XIX век панаирът в Сяр е един от най-големите ежегодни панаири в Македония.
През 1845 година стойността на стоките на панаира възлиза на 603000 форинта, а през 1846 година – на 16000000 форинта. В следващите години тези цифри непрекъснато се увеличават.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.39-40.
През 1851 година в съобщение в „Цариградски вестник“ се отбелязва:
Наемът на магазините по време на панаира достига до 4000 – 5000 пиастри.
В 1860 година оборотът на Серския панаир са изчислява на 10 милиона пиастра, голямата част от които се формират от продажба на британски и австрийски стоки. От местните стоки през този период най-голям пазар намира суровият памук от Сярското поле и региона, както и гайтани от Тракия, шаяци от Ахъчелебийско, аби от Родопите, железарски изделия и други.Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. - в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 44-45. За значителната по обем търговия с памук в Сяр в началото на XIX век сравни и: Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 163-164.
Руският консул в Битоля, Михаил Хитрово, пише през 1861 година, че това е най-значимият панаир в Македония.Хитрово, М. А. Поездка на Прилепскую ярмарку и в монастыри Св. Архангел и Тресковец Две години по-късно австрийският вицеконсул в Битоля, Франц фон Зелнер, поставя Серския панаир на първо място по значение в Европейска Турция, следван от Узунджовския и Прилепския.
През 1867 година на панаира широко са застъпени текстилни, стъкларски, железарски, манифактурни и други стоки от Швейцария, Англия, Австрия, Белгия и Франция.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.40.
За Серския панаир възрожденският деец Стефан Салгънджиев пише следното в спомените си:
След 70-те години на XIX век поради подобрените транспортни връзки в Османската империя и поради други фактори икономическото значение на Сяр като център на панаирната търговия намалява. През 1891 година Георги Стрезов пише, че по това време панаирът прави оборот до 50000 турски лири. В 1893 година Атанас Шопов констатира:
Бележки
Категория:Панаири Категория:Търговски изложения в Османската империя Категория:История на Македония Категория:Икономика по град в Гърция Категория:История на Сяр