Владимир Антонов Кецкаров е български офицер, генерал-майор.
Биографични данни Владимир Кецкаров е роден на 10 октомври 1893 година в Битоля, в охридския род Кецкарови, познат с просветителската си и обществена дейност. Баща му Антон Кецкаров е деец на ВМОРО и общественик, брат му е скулпторът Методи Кецкаров. Постъпва във Военното училище в София и като юнкер в 1912 година участва в Балканската война. Завършва училището в 1914 година и взима участие в Първата световна война.
Служи последователно в 22-ри пехотен тракийски полк, 59-и пехотен пирински полк и Военното училище. През 1925 г. е назначен на служба в 10-и пограничен участък, след което от 1927 г. е на служба в 10-и пехотен родопски полк, а от 1929 г. във 2-ри дивизионен артилерийски полк. През 1930 година завършва Софийската военна академия и от 1931 г. е на служба в Щаба на армията. През 1932 е назначен на служба в Инженерната инспекция и на 3 септември с. г. е произведен в чин подполковник. През 1933 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, а през следващата година за началник на оперативния отдел също в Щаба.
На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Член е на „Звено“. В 1940 година издава „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е върнат в армията, като е произведен в чин полковник със старшинство към 3 октомври 1936 г. и в чин генерал-майор със старшинство към 3 октомври 1941 година. През 1944 г. е назначен за началник на Висшите учебни заветния. Командва V армия във войната срещу Германия.
След войната продължава да служи в Българската народна армия. През 1945 г. е назначен за началник на Учебно-възпитателен отдел, по-късно същата година за началник на Военноисторическата комисия, а през 1946 г. за началник на Военноисторическия отдел. През 1946 година влиза в научна културно-историческа комисия към МНИ заедно с Павел Делирадев и Юрдан Анастасов, а по-късно е избран за подпредседател на института. Подкрепя речта на Ангел Томов от 24 ноември 1946 година, която оборва тезата за съществувато на отделна македонска нация. Противопоставя се на предложението за самоликвидиране на МНИ през 1947 година. През 1947 г. е уволнен от служба. От 1948 година е началник на катедрата „История на военното изкуство и войните“ в Софийската военна академия. Умира в 1960 година.Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 392.С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1913) Поручик (5 октомври 1916) Капитан (1919) Майор (1928) Подполковник (3 септември 1932) Полковник (3 октомври 1936, старшинство) Генерал-майор (3 октомври 1941, старшинство)
Родословие
Външни препратки „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“, София, 1940 година
Бележки
Източници
Категория:Български офицери от Македония Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Звенари Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на дружеството на военните писатели и публицисти в България Категория:Кецкарови Категория:Родени в Битоля Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български имигранти от Македония в София