Ахтопол

Ахтòпол () е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.

География Град Ахтопол се намира на 76 km югоизточно от центъра на областния център Бургас, на 14 km югоизточно от общинския център Царево и на 17 km север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово, край което минава държавната граница с Република Турция.

Градът е разположен на скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни, по абразионна терасаГеография, Географски речник А, Абразионна тераса (От лат. abrasio – изстъргвам) – плоска повърхност, образувана край брега чрез механично разрушаване на земните пластове от морската или езерната вода. Обикновено има няколко различни по височина абразионни тераси. Най-старата по възраст е най-високо разположена.. На запад (непосредствено до града) достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 m).Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 141, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. Статия: Ахтопол На около 4 km на юг, близо до село Синеморец, е устието на река Велека. Надморската височина в града при църквата „Свето Успение Богородично“ (срещу пристанището) е около 10 m, на югозапад нараства до около 30 – 35 m.

Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние (мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга топла есен). Ахтопол има влажен субтропичен климат (Климатичната класификация на Кьопен) граничи със средиземноморски климат с ограничен континентален ефект.

Почвите в землището са предимно канеленовидни лесивирани.ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАОПлан за управление на природен парк „Странджа“. 1.11. Почви и почвени процеси. 1.11.1.Разпространение и характеристика на почвите. Лесивирани почви. Канеленовидните лесивирани почви.

През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.

Землището на град Ахтопол граничи със землищата на: село Синеморец на юг; село Бродилово на запад; село Варвара на северозапад.

Ахтопол е морски курорт с хотели, ресторанти, увеселителни заведения, къмпинги, ваканционни селища и бунгала (предимно в местността „Коросиата“, западно от града). Плажната ивица край местността „Коросиата“, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 m, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара (морски плаж „Къмпинг Делфин“ – поземлен имот с кадастрален идентификатор 10094.36.4Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).) – общо около 2 km. Крайбрежното морско дъно е плитководно.

Освен Централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове: край града са „Фара“, „Ненаименован 1“, „Естрада“, „Бабешки плаж“, „Лазур“, „Свети Яни“, а на югоизток от града – „Айроди Север“, „Айроди“, плажове „Ахтото“, „Ахтос“, „Ненаименован 2“, „Велека устие“.Морските плажове на България. Град Ахтопол

Градът е в териториалния обхват на Природен парк „Странджа“.

История На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области и е наречен Перонтикус. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от V – VII век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града под османско управление става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието“. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което той е обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През XVII век той се споменава като седалище на епископ.

В началото на XX век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. градът има 1095 жители.

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав включва 934 българи и 311 роми.

Транспорт Има обществен транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище Бургас, което се намира на 86 km.

Религии

Изповядва се източно православие.

Политика Кметството се намира близо до пристанището.

Икономика Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности

Запазени са църквата „Възнесение Господне“, построена през 1776 година, останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни, а по-късно и от българи. Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици, е опасвала цитаделата на града. Изградена е от едроломени камъни, споени с хоросан, примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртити тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 – 3 м и височина до 7 – 8 м, с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртити тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули, високи до 10 – 12 м. В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.

През 40-те и 50-те години на 20. век градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те години, поради неефективност.

Спорт Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности Родени в Ахтопол Коста Пергелов (1921 – 2007), български икономист

Източници

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-4. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г. Странджа в територията на България. Географска карта