Волга () е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3531 km (до построяването на водохранилищата по течението на реката – 3690 km). Дължината ѝ заедно с река Кама е 3560 km, а с река Ока – 3731 km. Площта на водосборния басейн – 1360 хил. km2. Влива се чрез огромна делта в Каспийско море, като крайният ляв ръкав от делтата ѝ, река Кигач, протича по територията на Казахстан.
Произход на името В произведенията на античните автори от първите векове на новата ера Клавдий Птолемей и Амиан Марцелин Волга е наричана Ра (, ср. ерзянската дума Рав). В Средновековието реката е известна под името Итил (, на казахски: Еділ, Едиль). Според версия съвременното си название Волга придобива от древното марийско име на реката Волгыдо („светла“). По друга версия идва от угро-финската дума valkea, която има значение „светъл“, „бял“; по трета – идва от названието Болга Великая польская хроника. Пролог, свързано с живеещите на бреговете ѝ волжки българи. Но самите българи са наричали Волга Итил или А́дил (има версия, че значението на хидронимите Волга и Итил тогава не съвпада със съвременното). За най-вероятно се счита произходът на етнонима Волга да е от праславянското Vьlga (ср. во́лглый – волога – влага), като по такъв начин е възможно смисълът на името Волга да означава „вода“, или образно „голяма вода“ благодарение на размерите на реката. За славянската версия за произхода на името говори и наличието на реките Вълга в Чехия и Вилга в Полша Иванов В. Топонимический словарь Селигерского края . 2003 г..
Исторически сведения Предполага се, че първото споменаване на Волга се среща в трудовете на древногръцкия историк Херодот (V век пр.н.е.) В разказ за похода на персийския цар Дарий срещу скитите Херодот съобщава, че Дарий, преследвайки скитите зад река Танаис (Дон), спира на река ОарХеродот, 4.123 – 124. Възможно е Оар да е Волга, макар че Херодот пише също, че Оар се влива в Меотида (Азовско море). Волга може би е спомената през I век пр.н.е. и от Диодор Сицилийски: На основание на тези сведения са възможни опити за отъждествяването на река Аракс с Волга.
В писмените древноримски източници от II – IV век Волга е наричана Ра – „щедра“, а в арабски източници от IX век е с името Ателю – „река на реките“, „велика река“. В най-ранната древноруска летопис „Повести временных лет“ се казва: „От този Волоковски лес потича Волга на изток и се втича в морето Хвалиско.“ (Волоковски лес е старинното название на Валдайското възвишение, а Хвалиско е името на Каспийско море).
Географското положение на Волга и големите ѝ притоци още към VIII век обуславят важното ѝ значение като търговски път между Изтока и Запада. Именно по Волжкия търговски път арабското сребро достига до скандинавските страни. От Арабския халифат се изнасят тъкани и метали, а от славянските земи – роби, кожи, восък, мед. През IX-X век в търговията по реката значителна роля играят такива центрове като хазарския Итил в устието, прабългарския Булгар на Средна Волга и руските Ростов Велики, Суздал и Муром в горното Поволжие. От XI век търговията отслабва, а през XIII век монголо-татарското нашествие нарушава стопанските връзки по реката, освен в басейна на Горна Волга, където активна роля играят Новгород, Твер и градовете на Владимиро-Суздалското княжество.
От XV век значението на търговския път е възстановено, като расте ролята на такива центрове като Казан, Нижни Новгород и Астрахан. Покоряването от Иван Грозни в средата на XVI век на Казанското и Астраханското ханства води до обединението на цялата речна система на Волга под властта на Русия, което способства разцвета на волжката търговия през XVII век. Възникват нови големи градове – Самара, Саратов, Царицин; голяма роля също така имат Ярославъл, Кострома и Нижни Новгород. По онова време по Волга плават големи кервани от кораби (до 500 съда). През XVIII век основните търговски пътища се изместват на Запад, а икономическото развитие на Долна Волга се задържа поради слабата заселеност и набезите на чергари. През XVII—XVIII век басейнът на Волга е основният район на действие на въстанията на селяни и казаци, по време на селските войни под ръководството на Степан Разин и Емелян Пугачов.
През XIX век настъпва значително развитие на Волжкия търговски път след съединяването чрез Мариинската речна система на басейните на Волга и Нева (1808), възниква голям речен флот (през 1820 г. е спуснат първият параход), а на реката работи огромна армия от бурлаци (до 300 хиляди души). Превозват се големи количества хляб, сол, риба, по-късно нефт и памук.
Развитието на Гражданската война в Русия е силно свързано с установяването на властта на Комитета на Учредителното събрание в редица градове на Поволжието през 1918 г. Спечелването на контрола на болшевиките над Волга се счита за преломен момент в Гражданската война, тъй като той осигурява достъп до житните ресурси и бакинския нефт. Важно значение в Гражданската война изиграва отбраната на Царицин, в която активна роля има Йосиф Сталин, послужило по-късно за повод за преименуването на града на Сталинград.
В годините на социалистическото строителство във връзка с индустриализацията на цялата страна значението на Волжкия път нараства. В края на 1930-те години Волга започва да се използва и като източник на електроенергия. В периода на Великата Отечествена война Волга става арена на мащабната битка при Сталинград. В следвоенния период икономическата роля на реката значително се увеличава, особено след построяването на редица големи водохранилища и водноелектрически централи.
Географска характеристика Извор, течение, устие Извор
Волга извира от Валдайското възвишение на 228 m н.в., на 200 m югозападно от село Волговерхове, Осташковски район на Тверска област и се насочва на юг и югоизток, като последователно преминава през езерата Малко и Голямо Верхити, Стерж, Вселуг, Пено и Волго, обединени в така нареченото Горноволжко водохранилище, изградено още през 1843 г., т.нар. Горноволжки бейшлот – система от шлюзове за регулиране на водата и поддържане на плавателната дълбочина по реката.
Горно течение
Горното течение на Волга обхваща участъка от извора (3531 km) до устието на река Ока (при 2231 km) – 1300 km. В най-горното си течение протича през Валдайското възвишение. Долината ѝ е сравнително тясна и силно залесена. Между градовете Твер и Рибинск на Волга са построени водохранилищата Иванковско (наричано „Московско море“) – с язовирна стена и ВЕЦ край гр. Дубна, Угличко (с ВЕЦ край Углич) и Рибинско (с ВЕЦ край Рибинск). В района Рибинск – Ярославъл и до Кострома реката протича в тясна долина сред високи брегове, прекосявайки Угличко-Даниловското и Галичско-Чухломското възвишения. След това Волга тече през Унженската и Балахнинската низини. Край Городец (над Нижни Новгород) реката е преградена от язовирната стена на Нижегородската ВЕЦ, образувайки Горкиевското водохранилище.
Средно течение Средното течение на реката се простира между устията на реките Ока (при 2231 km) и Кама (при 1804 km) – 427 km. В този участък Волга става още по-пълноводна като посоката ѝ е от запад на изток и заобикаля от север и северизток северната част на Приволжкото възвишение – десният ѝ (южен и югозападен) бряг е висок, а левият – много широк и равен. При Чебоксари се намира Чебоксарската ВЕЦ, отвъд чиято язовирна стена е Чебоксарското водохранилище.
Долно течение Долното течение на реката започва от устието на река Кама и е с дължина 1804 km. В началото реката тече покрай източните склонове на Приволжкото възвишение, като до град Волгоград бреговете ѝ запазват същата си характеристика като в средното – висок десен (западен) и нисък ляв (източен) бряг. В околностите на град Толиати, над извивката Самарская Лука, която реката образува, заобикаляйки Жигульовските възвишения, е построена язовирната стена на Жигульовската ВЕЦ, като по-нагоре по реката се простира Куйбишевското водохранилище. В района на град Балаково е издигната стената на Саратовската ВЕЦ. На 21 km преди Волгоград от Волга се отделя ляв ръкав – Ахтуба, с дължина 537 km, който тече успоредно на основното русло. Обширното пространство между Волга и Ахтуба, пресечено от многобройни странични протоци и пресъхнали корита, се нарича Волго-Ахтубинска пойма. Ширината на разливите в пределите ѝ по-рано е достигала 20 – 30 km. На Волга, между Ахтуба и Волгоград, е построена Волжката ВЕЦ с простиращото се преди язовирната ѝ стена Волгоградско водохранилище. След град Саратов водосборният басейн на реката силно се стеснява и след град Камишин Волга не получава никакви притоци.
Делта Голямата делта на Волга започва от мястото на отделянето на ръкава Ахтуба от основното русло и е сред най-големите в Русия. Същинската делта започва на 46 km северно от град Астрахан, където наляво се отделя коритото на големия ръкав Бузан. В делтата могат да се изброят до 500 ръкава, протоци, острови и малки реки. Главните ръкави са Бахтемир, Камизяк, Стара Волга, Болда, Бузан и Ахтуба (от тях в плавателно състояние се поддържа Бахтемир като част от Волго-Каспийския канал). Волжкият ръкав Кигач пресича територията на Курмангазинския район на Атърауска област в Казахстан. С този ръкав започва началото на водния път „Волга – Мангишлак“.
В историята си делтата на Волга е менила положението си. Така например според Лев Гумильов „Във II век започва засушаване на аридната зона, достигащо максимум в III век. За този период Каспийско море повишава нивото си до отметка минус 33 – 32 m. Волга повлича такова количество вода, което тогавашното русло не успява да вмести, и образува делта от съвременен тип. На юг делтата се простира почти до полуострова Бузачи (Северен Мангишлак).“ Гумилёв, Л. „Хазария и Каспий“. Вестник на Ленинградския университет. 1964 г. №6. изд. I. стр. 83 – 95
Водосборен басейн, притоци Водосборен басейн Водосборният басейн на реката обхваща площ от 1 360 000 km2, заема около ⅓ от територията на европейска Русия и се простира от Валдайското и Средноруското възвишение на запад до Урал на изток. Той е най-голямата безотточна област в света, която не се оттича към Световния океан. Основната, водозахранваща, част от басейна на Волга, на изток – до градовете Нижни Новгород и Казан, е разположена в горската зона; средната част (до градовете Самара и Саратов) – в смесени горски и степни местности; долната част (до Волгоград) – в степна зона; а южната – в полупустинни райони.
Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на Астраханска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Вологодска, Ивановска, Калужка, Кировска, Костромска, Ленинградска, Липецка, Московска, Нижгородска, Новгородска, Оренбургска, Орловска, Пензенска, Рязанска, Самарска, Саратовска, Свердловска, Смоленска, Тамбовска, Тверска, Ульяновска, Челябинска, Ярославска области, Пермския край, Башкортостан, Калмикия, Коми, Марий Ел, Мордовия, Татарстан, Удмуртия и Чувашия.
Границите на водосборния басейн на реката са следните: на югозапад – водосборния басейн на река Дон; на запад – водосборните басейни на реките Днепър и Западна Двина; на север – водосборните басейни на реките Онега и Северна Двина; на северозапад – водосборния басейн на река Нева; на североизток – водосборния басейн на река Печора; на изток – водосборния басейн на река Об; на югоизток – водосборните басейни на реките Урал, Голям Узен и Малък Узен.
Притоци Река Волга получава около 200 притока с дължина над 50 km, като 44 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 23 – между 101 и 200 km; 15 – между 201 и 500 km; 4 с дължина от 501 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→), или десни (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат. 3322 ← Тудовка 103 / 1140, северно от село Шпалево, Тверска област 3242 ← Вазуза 162 / 7120, при град Зубцов, Тверска област