Никифор (, Никифорос) е гръцки духовник, костурски митрополит от 1841 до 1874 година.
Биография Роден е в село Скопия (Балъклъ) на остров Алони (Пашалиманъ) в Мраморно море. Служи като велик архидякон на Патриаршията.
Избран е за костурски митрополит през януари 1841 година. В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му Янис Папамадзарис са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия. На 29 март 1863 година заминава като член на Светия синод в Цариград. На 19 март 1865 година тръгва обратно към епархията си.
Двамата с Папамадзарис развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в Костурско. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - Георги Динков, отец Герасим Калугера и Търпо Поповски, като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски:
Същевременно Никифор целенасочено унищожава всички български старини в епархията. В 1872 година при срутване на зид в галищката средновековна църква „Свети Георги“ се открива хранилище с български пергаментови ръкописи, които са натоварени на три конски товара от владиката и изгорени. Никифор Костурски унищожава и всички български ръкописи в Сливенския манастир, в който по времето на съществуването на Охридската архиепископия е имало духовно училище с пансион. Владиката унищожава и ръкописите, открити в олтара при ремонт на църквата „Света Параскева“ в костурската Драгота махала.
Никифор Костурски се удавя по време на почивка в баните в Коница, Янинско на 27 или 28 юни 1874 година. Костите му са пренесени и погребани в двора на Костурската митрополия от митрополит Кирил Костурски на 3 ноември 1875 година.
Бележки
Категория:Костурски митрополити Категория:Гръцки духовници Категория:Родени във вилает Балъкесир Категория:Починали в Гърция Категория:Удавници