Брусарци

Бруса̀рци (от брус) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.

География Брусарското землище е разположено по терасите на река Нечинска бара в западната част на Дунавската хълмиста равнина, която е част от Долнодунавската низина, представляваща част от Мизийската плоча (платформа). Най-високата точка в брусарското землище е 203 м над морското равнище и се намира в местността Дуните, а най-ниската точка е 97,5 м над морското равнище и се намира в района на „Топливо“.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., Брусарци, 2011, с. 19, 31. в PDF формат на електронен носител – CD. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с...); Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., Велико Търново, 2014, с. 19, 31. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с...).

Релефът на брусарското землище е хълмист. На изток от Брусарци се издига ридът Поломски венец. Според геоморфоложкото райониране брусарското землище попада в Ломския басейн на Западната подобласт, която е част от областта на Дунавската платформена хълмиста равнина.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 32; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.

Брусарци попада в западната част на Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, който влиза в състава на Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 8 – 9; Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 33; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 33.

Според ландшафтното райониране от 1978 г. брусарското землище попада в Ломско-Осъмската подпровинция на Южно Дунавско-Балканската провинция, която от своя страна влиза в състава на Предпланинската зонална област на Дунавската равнина.

В инженерногеоложко отношение брусарското землище спада към Ломска област на Мизийския регион.

Брусарското землище попада в сравнително най-слабата сеизмичната част на България.Рижикова, Сн. Земетресението – бедствие и източник на познание, София, 1981, с. 126; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 32; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.

През Брусарци тече река Нечинска бара (дълга 30,4 км), която разделя града на две почти еднакви половини. Реката тече през каньоноподобна долина със съвременни алувиални утайки. Също така през брусарското землище тече река Киселевска бара.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с.39 – 40; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 39 – 40.

Ветровете, които духат в брусарското землище, се наричат: Горняк – от запад към изток, който разкарва облаците и чисти небето; Долняк – от изток към запад, който докарва облаци; Южен вятър, Лодос или Бял вятър – от юг към север, който докарва дъжд лятно време, а зимно, ако има сняг, топи го и докарва нов сняг; Северен вятър – от север към юг; Кошава – югоизточен вятър, който лятно време докарва дъжд и прохлада, а зиме – студ и сняг с виелици; Козица – североизточен вятър, който обикновено духа през зимата, донасяйки голям студ и мраз. Много рядко Козицата може да духа и през лятото. Според силата си, с която духат, ветровете се наричат: Полибник – много тих вятър, който подухва само вечер през пролетта и лятото и прохладява времето; Сприя – силен вятър, който причинява опустошения и Вихрушка – също силен вятър, който причинява големи опустошения.Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 7 – 8; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 39; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 39.

В екологично териториално отношение Брусарци спада към Северозападния Агротехпарк, който е формиран от административните области Видин, Враца и Монтана.Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 7; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 40; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 40.

Според „Почвено-географско райониране на България“ брусарското землище спада към Кулско-Брусарски почвено-географски район на Западната крайдунавска провинция.Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11, 15.

В Брусарското землище се срещат следните видове почви: Оподзолени черноземи; Тъмносиви горски; Сиви горски почви; Алувиално-ливадни; Пясъци и чакъли; Оврази и дерета със силно и напълно ерозирани почви.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 41; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 41.

Брусарци попада в Агроекологичен комплекс 3 на Северозападния Агротехпарк, който обхваща северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Агроекологичен комплекс 3 попада в Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Климатът е континентален, а средната годишна температура – 10,8 °C. Средната годишна сума на валежите е 615 мм.Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 40 – 41; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 41; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 41.

Според растително-географското райониране брусарското землище попада във Видински район, Дунавскоравнинен окръг, Илирийска (балканска) провинция, Европейска широколистна горска област.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 42; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 42.

В Зоогеографско отношение брусарското землище спада към Европейско-Сибирската фаунистична област на страната, където са разпространени около 50 – 65% средно- и северноевропейски животински видове.Динев, Л., Иванов, К. България. Кратка география. (ІІІ преработено и допълнено издание), София, 1980, с. 60; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 44; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 44.

История Предполага се, че Брусарци възниква в началото на 15 век като българско селище. Най-ранният известен Османотурски документ е от 1528 г., когато Гаговица е дервентджииско село с 54 домакинства, 5 неженени и 1 вдовица, като по размера на данъка от 3487 акчета това е голямо село.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 109; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 107 – 109.

Предполага се, че името Гàговица се дължи на едноименната река – Гаговица (дн. Нечинска бара). Името Брусарцы, т.е. Брусарци се среща за първи път в доклад от 28.ІІІ./9.ІV.1867 г. на руския консул във Видин Михаил Александрович Байков (1826 – ?) до директора на Азиатския департамент в Министерството на външните работи на Русия граф Николай Павлович Игнатиев (1832 – 1908 г.).Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 88, 91; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 88, 91.

Гаговчани многократно се преселват ту от лявата, ту от дясната страна на реката, поради често избухващите епидемии, най-вече чумни, и за да се спасят от чумата се преселват на новото място – на другия бряг на реката.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 118 – 119; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 118 – 119.

Гаговчани вземат участие в избухналото на 27.V./8.VІ.1850 г. голямо селско въстание, предизвикано от непосилния режим, създаден след аграрната реформа от 1834 г. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото е представено от кнез Петър и чорбаджи Младен.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 235 – 243; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 235 – 243; Вълков. С. Въстанието от 1850 г. и село Гаговица (дн. гр. Брусарци). // Военноисторически сборник. № 3. София, 2007 г., с. 18 – 26.

През 1860 г. цялото село Гаговица с изключение на 2 къщи се преселва в Русия, а на тяхно място са заселени татари от Русия. През 1860 г. или 1861 г. в района на днешните гробища са заселени 23 ханета (къщи) черкези, с 39 мъже и 42 лица от женски пол. През 1862 г. се завърнали от Русия 45 ханета с 215 гаговчани.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292.

През 1841 г. Гаговица наброява 70 къщи, а през 1846 г. – 76.

Брусарци е освободено от Османско владичество на 22.ХІ./4.ХІІ.1877 г. от бригада рошиори с командир Михаил Расти, майор на румънска служба.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 3 – ръкопис; Вълков. С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59; Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., Брусарци, 2023, с. 4. в PDF формат на електронен носител – CD. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с.....); Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., Велико Търново, 2024, с. 4. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с.....). След освобождението е създадена брусарска община. В периода 1887 – 1911 г. с. (дн. гр.) Брусарци влиза в състава на община Крива бара. През 1911 г. отново е възстановена община Брусарци. Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 18 – 20; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 18 – 20; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 4.

Брусарчани вземат участие в Балканската война (1912/1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918 г.), Септемврийското въстание (1923 г.) и в Участие на България във войната срещу Третия Райх (1944 – 1945 г.). С. Брусарци влизало в оперативния план на Пета революционна област за подготовка на ново въоръжено въстание през 1924 г., което не се състояло. В периода 5.ІV.1959 – 1.ХІІ.1961 г. в местността Манастира е построен паметник на Септемврийци. През 1963 г. и 1970 г. на сградата на жп. гарата са поставени две паметни плочи за загиналите септемврийци през 1923 г. – едната откъм площада, а другата – откъм перона. През 10-те години на ХХІ в. плочите са демонтирани от сградата.Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 48 – 55, 67 – 76, 139 – 205, 213 – 221; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 48 – 55, 67 – 76, 139 – 205, 213 – 221; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 114 – 122, 200 – 202; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 114 – 122, 200 – 202; Държавен военен исторически архив гр. Велико Търново (По-нататък: ДВИА В. Търново), ф. 39, оп. ІІІ, дело 109, л. 26. Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 2. София 1977, с. 31; Тодоров, Т., Евтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 1. София 1976, с. 111; ДА Монтана, ф. 581, оп. 2, а. е. 9, л. 97.

Към 30-те години на XX век в селото има торлашка махала, чиито жители донякъде запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор.

През първата половина на 1948 г. в несъществуващата от края на 1948 г. текстилна фабрика „Платно“ е проведена първата стачка в България, след 9.ІХ.1944 г., която продължила само една смяна.ДА Монтана, ф. 117 Б, оп. 1, а. е. 4, л. 264; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 460; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 460.