Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“Definition of Himalayas ". Oxford Dictionaries Online) е планинска верига в Индийския субконтинент, разположена на територията на Пакистан, Индия, Китай, Непал и Бутан, между Индо-Гангската равнина на юг, Тибетската планинска земя на север. В нея се издигат единадесет от четиринадесетте най-високи върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Те са най-мощната планинска система на Земята, с най-високите върхове, най-малките разлики във височина на къси разстояния и дълбоки (до 4 – 5 km) дефилета. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма. «Большая Советская Энциклопедия» – Гималаи, т. 6, стр. 523 – 525
Хималаите граничат на север с Тибетската планинска земя, от която ги отделят разположените по паралела тектонски долини на горните течение на реките Инд и Брахмапутра (Цангпо). На юг със северната периферия на Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток завършват до големия завой на река Брахмапутра. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“ и се явяват голяма орографска, кливатична и флористична бариера между пустините на Централна Азия и тропическите ландшафти на Южна Азия.Mapping the vulnerability hotspots over Hindu-Kush Himalaya region to flooding disasters ". sciencedirect.com Regional Information". icimod.org „Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region“ (PDF). assess-hkh.at (in German)"Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region" (PDF). assess-hkh.at [Bishop, Barry. „Himalayas (mountains, Asia)“. Encyclopaedia Britannica].
Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плочаThe Himalayas: Two continents collide". USGS. 5 May 1999, хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 km (1500 мили) като леко изпъкнала на юг дъга. Ширината варира от 400 km (250 мили) на запад до 150 km (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Малки Хималаи.
Три от основните световни реки – Инд, Ганг и Брахмапутра водят началото си от Хималаите. Докато Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, то река Ганг извира от индийския щат Утаракханд. Техният общ водосборен басейн е дом на около 600 милиона души. Поради наличието на напречните антецедентни дефилета на реките Инд, Сатледж, Карнали и Арун вододела между водосборните басейни на Индийския океан и безотточните области на Централна Азия преминава не по билото на Хималаите, а по съседните разположени на север планински системи Каракорум и Трансхималаи.
Етимология Името на планинската верига произлиза от санскритското съчетание Himā-laya (, „Домът на снега“), от himá (, „студ, зима, лед“) and ā-laya (, „място, жилище“). Веригата в днешно време е известна като „“, обикновено съкращавано до „Хималаи“ или „Хималая“.
Древните гърци и римляни са наличали Хималаите Имаус (Имаос)Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907..
Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоложка история В геоложката структура на Хималаите се открояват от север на юг редица паралелни тектонски зони. Покрай южното им подножие се простира Предхималайското (Индо-Гангско) предпланинско огъване, запълнено с кайнозойски теригенни наслаги от маласов тип с обща мощност до 10 km. Залягането на пластовете е хоризонтално на юг, слабо наклонено на север, с обърнати на юг гънки и навлаци, изграждащи планините Шивалик. Главният граничен дълбочинен разлом отделя Предхималайското огъване от зоната на развитието на докамбрейските метаморфни скали в Малките и Големите Хималаи. Сред докамбрийските скали на Малките Хималаи тектонски са затиснати блокове образувани през палеозоя и предполагаемо през мезозоя. Тук са известни континенталните наслоявания от гондванската система (горния палеозой) и ефузивните скали на основния състав (т.нар. Панджалски трапи). Известни са случаи на приплъзване на един слой над друг от север на юг, но истинските амплитуди на навлаците не могат да бъдат определени поради слабата изученост на стратиграфията на древните слоеве. Много изследователи считат, че тук има големи навлаци и шариажни препокрития. Комплексът от докамбрийски скали в Големите Хималаи е съставен от гнайси, кристалинни шисти, филити и други дълбоко метаморфозирани слоеве, усложнени от нагънатостта и образуват големи куполовидни масиви. Граничния дълбочинен разлом е представен от система от стръмни разриви, наклонени на север, съпровождани от офиолити и отделят следващата тектонска зона (Тибетските Хималаи), която заема северния склон на Главния Хималайски хребет, част от котловините на Кашмир и долините на горните течения на Инд и Брахмапутра. Тя е изградена от нпрекъснати слабо метаморфозирани седиментни скали от горния докамбрий до кредата и палеогена включително. В структурно отношение тази система от крупни синклинории е усложнена по краищата от малки гънки, обърнати към ядрото на синклинория. Най-добре този разрез е изследван в долината на река Спити, приток на Сатледж.
Полезните изкопаеми в Хималаите са представени от находища на мед, злато, хром, сапфир и др., свързани с комплексите от метаморфни и магматични скали в Малките и Големите Хималаи. В Предхималайското предпланинско огъване се разработват находища на нефт и газ.
Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча. Колизията възниква през горната креда, преди около 70 млн. години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 cm годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн. години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планините Аракан, както и Андаманските и Никобарските острови, са образувани в резултат на същата континентална колизия. И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът и сеизмично активен.
По времето на последния ледников период е имало непрекъснат път от ледници между Кангчендзьонга на изток и Нанга Парбат на запад. карта на ледниците (за изтегляне) В западната му част, ледниците са се съединявали с подобна мрежа в Каракорум, а на север – с тогавашната тибетска ледена шапка. На юг придвижващите се ледници са достигали под височина 1000 – 2000 m. Докато сегашните ледникови долини на Хималаите достигат на дължина най-много 20 (максимално 32) km, някои от основните ледници по време на този период са достигали от 60 до 112 km. Тяхната граница на вечните ледове (най-наската надморска височина, при която натрупването и аблацията на ледниците се балансират) е била с 1400 – 1660 m по-ниска отколкото е днес. По този начин, климатът е бил с най-малко от 7.0 до 8.3 °C по-студен, отколкото е днес.
Физическа география
Деление, релеф, върхове Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина с три грандиозни стъпала. Първото стъпало образува планините Шивалик (Сивалик) – сложна предпланинска област, силно разчленена от дълбоко врязани дефилета на многочислените реки. Тяхната ширина на запад е 120 km, а на изток от 88° и.д. се стеснява до 5 – 10 km и средна височина 900 – 1200 m. Това стъпало се отделя от следващото чрез обширно пропадане, в което са разположени редица междупланински котловини (т.нар. дуни), които в миналото са били заети от езера. Второто стъпало са Малките Хималаи – система от планински масиви и хребети със средна височина 3000 – 4000 m и върхове до 6000 m. Те са силно разчленени и се характеризират със стръмни южни и много полегати северни склонове. Западната част – хребета Пир-Панджал има тесен назъбен гребен, лежащ върху широка основа. В централните части (хребетите Дхаоладхар, Махабхарат) височината на планината рязко се повишава до 5000 m и е с характерни остри гребени и дълбоки долини. На изток от тектонската долина на река Тиста южния склон е разделен от висящи долини и носи названието „дуари“ (врати). Второто стъпало е отделено от третото чрез обширна депресия с верига от тектонски междупланински падини и древноледникови котловини (Катманду, Кашмирска долина и др.). Третото стъпало представляват Главния Хималайски хребет или Големите Хималаи с ширина 50 – 90 km. Те започват на северозапад с масива Нанга Парбат (8126 m), където са най-широки (над 300 km), имат приповдигнати краища, между които лежат високопланинските земи Деосан, Рушпу и др. На югоизток от долината на река Сатледж Големите Хималаи образуват мощен гребен с редица високи масиви и върхове, покрити с ледници. На изток от река Тиста Големите Хималаи значително се понижават. Тук са обичайни дълбоко врязаните речни долини, сравнително слабо разчленените масини и куполовидните върхове. Големите Хималаи от изток на запад се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи.
Върховете над 8000 m над морското равнище са в Големите Хималаи, като най-ниският проход е разположен на височина над 4000 m.
+ Най-високите върхове на Хималаите Връх Височина (m) Страна Година на изкачване Еверест 8848 Непал/Китай(Тибет) 1953 Канченджанга 8586 Непал/Индия 1955 Лхотце 8516 Непал/Китай(Тибет) 1956 Макалу 8463 Непал/Китай(Тибет) 1955 Чо Ою 8201 Непал/Китай(Тибет) 1954 Дхаулагири 8167 Непал 1960 Манаслу 8156 Непал 1956 Нанга Парбат 8126 Пакистан 1953 Анапурна 8091 Непал 1950 Шиша Пангма 8012 Китай(Тибет) 1964
Климат Хималаите имат голям ефект върху климата на Индийския субконтинент и Тибетското плато. Те спират мразовитите и сухи ветрове да достигнат на юг в субконтинента, което поддържа Южна Азия много по-топла, отколкото съответните умерени региони в останалите континенти. Планинската верига също така представлява бариера за мусонните ветрове на север, които изливат обилните си валежи в района на т.нар. тераи. За Хималаите също така се смята, че играят важна роля за формирането на пустините в Централна Азия, например Такламакан и Гоби.