Иванка Стойкова Димитрова е българска драматична и филмова актриса.
Биография Родена е в Разград на 16 март 1920 г. В младежките си години е сред най-добрите рецитаторки на поезията на Никола Вапцаров и е в близки отношения с него.Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати! – в Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати!, 08.11.2014 г.
Включва се в комунистическата съпротива. Според разследващата журналистка и юристка Виолета Къшлова до швейцарска сметка на Вапцаров със средства за съпротивата достъп е имала също И. Димитрова.Поетът Никола Вапцаров е убит за пари!, интервю на Георги Сотиров – в blitz.bg, 04.01.2009 г. Разследвана с него в същия процес срещу ЦК на БРП (1942). Докато трае следствието лежи една година. После поради недоказуемост на обвинението е освободена и автоматично интернирана в концлагера Гонда вода. В същия остава една година, откъдето е освободена след 9 септември 1944 г. При завръщането си в София не и разрешават да влезе в театъра. Среща Стефан Сърчаджиев, който по това време работи в Скопие и получава възможност да работи в тамошния театър, като интерирана.
По време на Отечествената война на България срещу Нацистка Германия (1944 – 1945) участва в представления на фронта на Фронтовия театър.
Дълги години играе в състава на Народния театър „Иван Вазов“, където създава забележителни образи от българската и световната театрална класика. Има 21 постановки като режисьор, и повече от 300 роли в театъра, киното, БНТ и БНР. Снима се в няколко български игрални филми („Пътят към София“, „Малкият Содом“ и други). Умира в София на 4 април 2002 г.
През 1965 година заедно с колеги създават Театър 199.
Удостоена е с орден „Кирил и Методий“ II степен (декември 1954), орден „9 септември 1944 г.“ II степен (1959), орден „9 септември 1944 г.“ I степен (март 1970), орден „Георги Димитров“ (5 октомври 1982). Носителка е на Димитровска награда (май 1950), званията „заслужил артист“ (1963) и „народен артист“ (май 1970).15 години от смъртта на Иванка Димитрова
Семейство Съпруга е на държавния деец Лъчезар Аврамов. Преди да се запознаят през септември 1945 г., е с майка му в концлагера Гонда вода„Естрадните певици – любими снахи на Политбюро“, Пенчо Ковачев – в 24chasa.bg, 21.02.2010. Женят се през 1946 г. Имат 2 сина.
По-големият им син Александър Аврамов завършва икономика в България и дипломация в МГИМО, Москва. Работи в МВнР до началото на 1990-те години.
По-малкият им син Димитър Аврамов е режисьор (в първия екип на „Всяка неделя“), женен и разведен с певицата Богдана Карадочева. С нея имат син Лъчезар Аврамов (р. 14.07.1980 г.), който режисира предаването „Пътеводител на историческия стопаджия“ на БНТ. Баща и син Аврамови режисират предаването „БНТ представя“.
Награди и отличия Народен артист (май 1970) Заслужил артист (1963) Орден „Кирил и Методий“ II степен (декември 1954) Орден 9 септември 1944 II степен (1959) Орден 9 септември 1944 I степен (март 1970) Орден Георги Димитров (5 октомври 1982) Носителка на Димитровска награда (май 1950)
Театрални роли „И най-мъдрият си е малко прост“ „Дългият път на деня към нощта“ „Последен срок“ (1979) (Валентин Распутин) – Старата „Цената“ (Артър Милър) „Пътник без багаж“ (Жан Ануи) „Добрата стара Англия“ (Съмърсет Моъм) „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ (Едуард Олби) – Вирджиния Уулф „Салемските вещици“ (Артър Милър) – Елизабет „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета „Дачници“ (Максим Горки) – Варвара Михайловна „Три сестри“ (Антон Чехов) – Олга „Разлом“ (Борис Лавреньов) – Татяна „Незабравимият ден“ (Лозан Стрелков) – Ирина „Огненият мост“ (Борис Ромашов) – Ирина „Вдъхновение“ (Магда Колчакова) – Ирина „Млада гвардия“ (Александър Фадеев) – Уляна Громова „Гимназисти“ (Константин Треньов) – Ирина „Далечен път“ (Алексей Арбузов) – Лиля „Фуенте Овехуна“ (Лопе де Вега) – Лауренсия „Руски хора“ (Константин Симонов) – Валя
Телевизионен театър „Спирката“ (Михаил Величков) - Сия, жената на Алекси „А денят още свети в нощта“ (1990, П. Ю. Тодоров) „Отиваше си старецът от старицата“ (1989, Симеон Злотников) „Коловоз“ (1989, Владимир Арро) „Племенникът“ (1988, Панчо Панчев, реж. Димитър Аврамов) „Песен за сбогуване“ (1988, Петър Анастасов) „Самодива“ (1986, П. Ю. Тодоров) „Кабинетна история“ (1986, Рустам Ибрахимбеков) „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков) „Салют, динозаври!“ (1983, Генадий Мамлин) – Ана Андреевна „Йосиф и Мария“ (1983, Петер Турини) – Мария „Отплата“ (1982, Франц Ксавер Крьоц) „Жената и грешката“ (1982) (, Яковос Камбанелис) „Соло за биещ часовник“ (1981, Освалд Захариев) „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) – Беатрис „Нон стоп“ (1978, Мачей Бородов)
Филмография Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля 1984 Малкият Содом Абарова, майката на Митя 1983 Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) 6 ФРГ / България Мария Степановна Бахарева 1978 Пътят към София(Путь к Софии)(тв сериал) 5 България/СССР майката на братя Будинови 1975 Сватбите на Йоан Асен 2 игуменката 1975 Гостът от Абърдийн Станка Тенева 1971 Демонът на империята 10 баба Тонка (в 1 серия) 1970 Четиримата от вагона стрина Стояна 1962 Царска милост Ирина Радионова 1957 Животът си тече тихо... Люба 1952 Данка Ана
Източници
Външни препратки
Иванка Димитрова в КиноПоиск Иванка Димитрова в Кинотеатр Иванка Димитрова в сайта bgmovies.net
Категория:Български радиоактриси Категория:Български актьори и актриси Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ II степен Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Народни артисти (България) Категория:Лагеристи в „Гонда вода“ Категория:Български комунисти Категория:Родени в Разград Категория:Починали в София