Бѐлене е град в Северна България. Градът е административен център на община Белене. По данни на НСИ населението му е .
География Местоположение Белене се намира в Област Плевен – на 60 км в североизточна посока от областния център Плевен и в близост до град Свищов – 26 км. Другите близки градове са Никопол – 37 км на запад от Белене и Левски на юг – 46 км.
Релеф Релефът на общината е предимно равнинен. Надморската височина на Беленската низина е 20,80 м. Землището на град Белене обхваща заливната тераса на река Дунав, която е отводнена през 1947 г. с насипна дига, мрежа от помпени станции и отводнителни и напоителни канали. Най-високата точка е при с. Деко̀в – 35 м., а най-ниската в гр. Белене – 20 м. Строителството на защитната дига в Дунавския участък Свищов – Белене – Никопол е извършено в периода 1939 – 1947 г., но е проектирано значително по-рано. Първо е построена дигата от Свищов до Белене, с което е отводнена около 60 000 дка плодородна земя, която дотогава е неизползваема поради честите заливания от Дунав и невъзможността да бъде засадена с каквото и да е. В строителството вземат масово участие местните жители и трудоваците от специално създадената за целта 13 дружина. Дигата е дълга около 16 км, от които през 1939, 1940 и 1941 г. са построени 7 км, през 1942 г. – 6 км. дига, а през 1943 г. и останалите 3 км. През юни 1947 г. започва изграждането на дигата Белене – Никопол, дълга 17 км и 300 м. Построена е за 5 месеца, от юни до октомври 1947 г. За издигането на дигата са изкопани 1 300 000 м³. пръст. На нея се трудили 4000 души трудоваци от Пета трудова дружина от Велико Търново. Всеки ден са работили по 400 волски впряга само от Белене. В строителството вземат участие всички села от Свищовска и Никополска околии. Главен организатор на строителството от Белене е тогавашният кмет Йосиф Вартоломеев Колипатков. С построяването на дигата се пресушават Беленското и Свищовското блата и се усвоява плодородната земя на Беленската низина. От друга страна това довежда до нарушаване на екологичното равновесие в региона, изразяващо се преди всичко в рязко намаляване на местообитанията и количеството на водолюбивите птици и рибата.
Беленската низина е старо, изоставено легло на р. Дунав, запълнено с наносни материали и льос. Тя е една от най-големите и плодородни низини по Българското Дунавско крайбрежие, разположена между Свищов и Никопол, с дължина 38 км.
Град Белене е единственият български дунавски град, който не се развива като пристанище. Причината за това е, че точно срещу него се намира Беленският Дунавски архипелаг и талвегът минава откъм северната страна на Архипелага, т.е. край град Белене минава един широк (от 250 до 500 м) дунавски ръкав, който е сравнително плитък и с непостоянна дълбочина. Това е обусловено от специфичното проявление на русловите процеси на реката тук, които водят до непрекъснато наслагване на инертни материали (чакъл и пясък). Даже и след като с помощта на драги-дълбачки и мощни земснаряди се увеличи дълбочината на дунавския ръкав, много скоро след това реката възстановява наносите и ръкавът става отново плитък. Най-близкото пристанище и граничен контролно-пропускателен пункт се намират в гр. Свищов. През 2010 г. е завършен и изграден фериботен терминал в гр. Никопол, осъществяващ връзка с гр. Турну Мъгуреле в Румъния.
Почви Доминират черноземите (карбонатни/кестеняви – calcaric/kastanik, CHk; обикновени – haplic, CHh; глееви – gleyic CHg; лесивирани – luvic, CHI. Специфични са по-обширните площи на фаоземите обикновени (haplic, PHh); лувикови (luvic, PHI); пясъчните (Arenosols); засолените (Solnochaks). По дунавските острови и заливната тераса на низината се срещат алувиални, алувиално-ливадни и блатни почви. Всички тези почви са високоплодородни и благоприятстват отглеждането на голям брой селскостопански култури и развитието на животновъдството. Растителността е представена от дървесни видове – върби, тополи, трепетлика, черна елша, липа, а така също и блатна растителност (главно тръстика), храсти, тревни формации и пасища.
Климат Районът попада в централната част на Средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, в умерено-континенталната климатична подобласт от Европейско-континенталната климатична област. Зимата тук е една от най-студените за условията на България, а лятото твърде горещо. Обичайният ход на времето през десетилетието 2000 г. – 2009 г. съществено се различава от сезонните промени в миналото (до 70-те години на миналия век). Пролетта започва рязко изведнъж, с високи понякога температури от средата на месец март и към месец май се установява типично лятно време. През различните години лятото върви от дъждовно начало, влажно и променливо време по средата и сухо, горещо и ветровито време към края (август и септември). Поради климатичните промени на планетата засягащи всички територии, често се случват и горещи и сухи лета с много малко валежи (2003 г.) последващи от години с много и проливни дъждове (2004, 2005). Тенденцията е да се запазва това редуване на сухи и дъждовни години. Хладното есенно време започва към средата на октомври, като се наблюдава удължаване на есента до средата на месец декември. Мъгли започват да се появяват още в края на септември, а първите есенни слани се образуват в началото на ноември. Типични зимни снеговалежи започват вече много късно, най-рано в края на декември или дори чак през януари. Истинските зимни студове са от порядъка на минус 10, минус 14 – 15 °C, в изключително студени зими (2012) до минус 25 – 26ºС.
Климатът е умерено-континентален и се характеризира със студена зима и горещо лято. През най-студения месец (януари) средномесечната температура е -0,7 °C, а през най-топлия месец на годината (юли) средномесечната температура е 24,5 °C. Абсолютната максимална температура в станция Свищов е 43 °C (август), а абсолютната минимална е -28 °C (януари). Средната годишна температура е 12,36 °C. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най-големите за България средногодишни температурни амплитуди – 25,2 °C.
Районът се характеризира като един от сухите за страната. Средногодишният валеж е 528 mm срещу 650 mm за страната. Режимът на валежите е изразено континентален с максимум през септември – 61 mm и минимум през януари – 29 mm. Максималната годишна сума от валежи съставлява 930 mm (за1964 г.), а минималната от 290 mm (за 1906 г.). Устойчива снежна покривка не се образува всяка зима. Тя е със средна продължителност около 15 дни. Средната дебелина на покривката е около 15 cm. Начална дата на образуване на снежна покривка е около 20 декември, а на разтопяване – 13 март.
В течение на една година има около 100 ясни и толкова облачни дни. Останалото време е с променлива облачност. Най-многобройни ясни дни се наблюдават в август (17 дни).
Режимът на мъглите се характеризира с наличие на гъсти и продължителни мъгли през зимните месеци.
През годината се случват средно около 25 дни с бури. Най-много те се случват през юни (6,9 дни). За 20-годишен период са наблюдавани и отбелязани 68 случая с виелици през зимния период.
Обледенявания се появяват по електропреносните мрежи. В района на Белене аварии от такъв характер не са регистрирани. Градоносни валежи са характерни през летния сезон. Честотата им е сравнително малка. Няма статистика за градоносни валежи в общината. Катастрофални урагани и смерчове също не са регистрирани.
Средната годишна температура на почвата на дълбочина от 2 до 125 cm се движи в пределите 12,9 до 13,4 °C, като нормативната дълбочина на замръзване на почвата е равна на 70 cm. Преобладават ветровете с направление югозапад – 28 %. По-рядко се повтарят ветровете с направление североизток – 23 % и западно направление – 21 %. Съществена особеност за целия климатичен район е значителният брой дни с тихо време. Атмосферното налягане има максимални значения през зимата и минимални през лятото. Атмосферното налягане (барометрично) за гр. Белене с надморска височина 28 – 30 m, е 997 mbar и стандартно отклонение ± 25 mbar, в зависимост от другите параметри на атмосферата (температура, влажност, вятър и други). В годишен размер максималната сумарна слънчева радиация се наблюдава в юни-юли (506 cal/cm²). Най-малък поток сумарна радиация е отбелязана в декември-януари (88 – 84 cal/cm²). Годишната сумарна радиация съставлява 3649 cal/cm².
Природа Води Водните ресурси в общината са представени от водонапорните подпочвени води. Основно влияние върху водните ресурси на общината естествено оказва р. Дунав. Гъстотата на речната мрежа е под 0,2 км/км² Преобладават подпочвените води. Общата твърдост на водата е висока – от 3 до 11 mg/equ. Главно значение в практическо отношение имат грунтово-поровите води в алувиалните отложения на реката. Алувиалните отложения в Свищовско-Беленската низина са добре изучени във връзка с отводняването на низината, с проучванията за хидрокомплекса „Никопол – Турну Магуреле“ и строителството на АЕЦ Белене. Алувиалните отложения представляват двупластов комплекс с дебелина, изменяща се от юг на север от 3,8 до 20 м. Горният глинесто-песъчлив комплекс е с дебелина около 9 м. Долният пласт на алувия (с дебелина 8 – 9 см) е изграден от чакълесто-песъчлив материал. Запълнителят е предимно от едрозърнест пясък и дребен чакъл. Чакълите са сравнително чисти, но в тях има малко фино- и дребнозърнести примеси.
Изградената отводнителна система целогодишно стабилизира динамиката на подземните води във вътрешността на терасата. При подпор на р. Дунав в крайбрежната ивица от терасата, амплитудата на водните нива се увеличават значително.
Дебелината на льосовия комплекс се изменя, като в северна посока достига 30 – 50 м, докато в южна посока изтънява до 12 – 15 м. Водното ниво обикновено е в льосовите отложения, но независимо от това подземните води са ненапорни. По наклонените терени край река Дунав е проявена най-вече водната и по-слабо ветровата ерозия на почвите. Основната причина за това явление е ниската лесистост в тези терени и неправилната обработка на земята. Поради това, че почвите в района са предимно с лек механичен състав, ерозионните процеси не са достигнали много големи размери.
Важно място в географската характеристика на Община Белене заема река Дунав. Преди всичко тя дава реални възможности да се оформи гр. Белене като важен транспортен възел – съчетаващ воден, автомобилен и железопътен транспорт. Водите се използват и за напояване на селскостопанските култури.
Защитени територии и ландшафт На територията община Белене се намира част от природния парк Персина, който обхваща територии и от общините Свищов и Никопол, както групи от островите в българския участък на р. Дунав в този район. Той е единственият природен парк в българския участък на р. Дунав. Обявен е със Заповед № РД-684 на 4 декември 2000 г. от тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева. Групата от острови, наречена „Беленски дунавски архипелаг“, се състои от 19 острова, като по-големите са островите Персин, Магареца, Голяма Бързина, Малка Бързина (Бързинчето), Милка, Китка (Кичето, Люта), Камен и др.