Скално-култовият комплекс при село Ангел войвода (община Минерални бани, област Хасково) е разположен в подножието на рида Мечковец.

На около 500 m западно-северозападно от селото се издига хълм с крепостта Асара, („Хасара/Хисаря“) и култовият комплекс, който е сред най-големите в Източните Родопи. Понастоящем новоизработените упътващи табели към обекта упътват към „Кумрулар калеси“ – от турски – „Калето на гургулиците“ – названието използвано най-често от местното турскоезично население на село Ангел войвода.wikimapia.org Култов комплекс Ангел войводаРегистрационна карта за АКБ №1590075, автор Г. Нехризов

Регистриране и теренни проучвания Първите сведения за комплекса се появяват в българския периодичния печат през 1930-те години, когато във вестник „Ардинска дума“ е поместена статията на Н. Иванов „Кумбурлар калеси“. През 1980-те и 1990-те години са проведени теренни проучвания от РИМ град Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.Д. Аладжов; „Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково“, София 1997 г.

Описание и особености

Крепостта „Хасара/Кумбурларското кале“ изградена още през Желязната епоха от древнотракийските племена обитавали района, надградена през късната Античност и преустроена през Средновековието, се намира южно от Харманлийска река, на 2.07 km западно по права линия от центъра на днешното село Ангел Войвода. Обекта е изграден на високо скалисто възвишение в североизточните Родопи, издължено в посока североизток-югозапад. Фортификационното съоръжение заема средния, най-висок връх на възвишението. Западната преградна стена е от суха зидария, дебела до 2.2 m и продължава към северната част на височината. Общата площ на съоръжението е около 7.4 декара. От източната и южната страна не се наблюдават останки от крепостните стени, но от юг и изток склоновете са естествено непристъпни, стръмни и увенчани с големи скали. Входът на съоръжението е в южния край, между две естествено закръглени от ерозията скали, по които са вкопани два реди срещуположни трапецовидни ниши.

Скално-култовият комплекс се намира във вътрешността на крепостта. В най-високата точка, в монолитна скала от вулканичен туф е изсечено легло (саркофаг) и седем стъпала в подстъпите към него.

Освен камъни от крепостните стени, които образуват насипи по склоновете се наблюдават и купчини от строителна керамика, резултат от иманярски изкопи. Фрагментите датират от Желязната епоха, късната Античност и Средновековието. Камъни с полепнал по тях бял и червен хоросан свидетелстват за постройки от по-късни епохи, но запазените крепостните стени, които могат да се видят на терена са само сух градеж. При скално-култовия комплекс са разкрити основите на малка църква. От северозападната страна стената на съоръжението е двойна, като има съмнение и за наличието на трета стена която е силно обезличена. В североизточния край на местността, зад втора седловина, е разположен т.нар. „Малък хасар“, където също се наблюдават следи от укрепяване, трапецовидни ниши издълбани в скалите и битова керамика от датираща от ранната Желязна епоха, Античността и Средновековието.

Под южната страна на твърдината, се наблюдават пещи, градени с тухли, разкрити от иманярски изкопи. В подножието на рида, източно от селото, на около 300 m от Харманлийска река е разположен средновековен християнски некропол, който е разкопан в миналото от иманяри. В дописката от вестник „Ардинска дума“ от 1930-те на Н. Иванов за Кумбурларското кале се споменава и наличието на щерни за вода. В източното подножие на Хасара е бил разположен рудник с няколко галерии, а по терена се е наблюдавал сгур и останки от пещи за топене на олово.Д. Аладжов; „Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково“, София 1997 г.

Археологическо проучване

Първото археологическо проучване на обекта започва на 30 май 2016 година. Научен ръководител на разкопките е доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей на БАН. Експедицията е финансирана от община Минерални бани. В началото на разкопките са разкрити основите на късно-античен религиозен комплекс, защитен от крепост изградена през Римската епоха.

В основата на ранно християнският храм от IV-V век сл. Хр. е разкрит добре запазен олтар, както и прозоречно стъкло, което свидетелства, че църквата най-вероятно е била с прозорци. Градежът е широк към 5 m и дълъг между 15 и 20 m.

Укрепеното селище е с площ около 6 – 7 декара.

След резултатите от първоначалните разкопки на обекта, учените изказват мнението, че древният скално-култов комплекс е сравним по важност с Перперек и светилището край село Татул. Това се потвърждава и от откритият скално-култов комплекс Орлови скали край близкото село Сърница от проф.Ана Радунчева и доц.Стефанка Иванова.bnr.bg – „Уникален религиозен комплекс изследват археолозите край село Ангел войвода“, публикация от 19 юни 2016

Факти и хипотези Напълно е унищожен първият елемент от комплекса в южното подножие на върха – масивен скален блок със заравнена горна повърхност, наклонена на изток под ъгъл около 45°. Върху нея се наблюдавала изсечена окръжност с диаметър 1,62 m, разделена от три успоредни жлеба, ориентирани в посока север – юг. В центъра ѝ е съществувал отвор с диаметър 0,02 m.

Смята се, че подобни съоръжения през Античността са се използвали за отчитане на текущото време и за регистриране на пролетното и есенното равноденствие. Тези дати от календара били от особено значение за древните и са имали конкретно религиозно значение. Предполага се, че обширната поляна в подножието на комплекса е имала предназначението да побира многобройни поклонници, които са участвали в ритуални церемонии. Ако интерпретацията на гореописаното унищожено съоръжение, като средство за регистриране на равноденствията е правилна, светилището би могло да е посветено на божество, свързано с идеята за вечно възраждащата се природа и плодородието като Дионис.

Останалите елементи от култовия комплекс са разположени в южната част на билото, където се издигат няколко скални масива. Върху отвесните скали са издълбани множество скални ниши, някои от които са недовършени. В преобладаващата си част те са трапецовидни, но има и такива с полукръгъл свод.

На най-високата част на скалите върху три зъбера са изсечени три култови съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Основите на първите две са оформени по идентичен начин. От северната им страна има по три големи и две по-малки стъпала, водещи към върха им. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите и водят към подножието им.

Върху най-източното съоръжение е изсечено скално легло с правоъгълен план. Ориентиран е в посока изток – запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Възможно е това съоръжение да е ползвано за гроб или кенотаф (символичен гроб). В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното.

Върховете на другите два зъбера са разрушени, поради което не може да се установи какви съоръжения са били изградени върху скалата.

Известно е, че древните траки са обожествявали починалите владетели, ето защо гробниците им се превръщали в хероони – своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в тяхна чест. Хероонът обаче би могъл да бъде и под открито небе. Не е ясно дали култовият комплекс при с. Ангел войвода е свързан с погребалните практики на траките или е още по-древен и изграден през Халколита и впоследствие само ползван от местните тракийски племена.

На изток от описаните съоръжения скалният масив огражда площадка с правоъгълна форма. Тя е отворена изцяло на юг, а от изток, запад и частично от север е ограничена от вертикални откоси. В североизточния ъгъл има проход, широк около 1,50 m, който извежда към билото на височината. Отвесните скали на изток и запад са допълнително заравнени. По тях са изсечени каменни ниши, разположени в хоризонтални редици. Скалата, която частично огражда площадката от север, е неравна, видимо изкуствено рушена, със значително по-светъл цвят, свидетелстващ, че откъртването на части от нея е станало в по-ново време. В този участък от скалата до по-ново време са се различавали очертанията на единична малка ниша. По сведения на местното население, в началото на миналия век, пастири открили в подножието и́ камък с изображение на „крака на кон и глава на вълк“, но фрагментът е загубен. Неизвестно е какви са били размерите му и не е ясно дали гореспоменатото изображение е било изсечено директно върху умишлено откъртената северна стена, или е представлявало част от оброчен релеф. Вероятно е до упоменатите „крака на кон“ и „вълча глава“, да се е касаело за релеф изобразяващ Тракийския конник (Херос), придружаван от куче – много разпространен сюжет в Древна Тракия.

В случай, че тези сведения са верни, може да се предположи, че ограденото от скалите пространство е представлявало светилище, на Хероса. Ако откритото изображение е било изсечено върху скалата, ограждаща пространството от север, то е напълно възможно тя да е разрушена тенденциозно в по-късния ранно-християнски период.

На около 80 м северно от скалния гроб, върху скален блок с елипсовидна форма, е издълбан плитък кръг с дълбочина около 0,15 м и диаметър около 1,20 м. Стените му са частично откъртени. Разположен е по склона на височината, под наклон около 45° на изток. Предназначението му е неясно. Ако се съди по наклона, следите от всичания във вътрешността му и посоката в която е ориентирано, напълно вероятно е това да е още едно средство за наблюдение и регистриране на сезоните, подобно на унищоженото в подножието на височината.

Върху равна скална площадка при подхода към върха е оформен скален басейн, който има трапецовидна форма със заоблени ъгли и е ориентиран е в посока изток – запад. Дължината му е 4,42 m, широчината на изток – 0,61 m, а на запад – 0,98 m. Стените му са частично откъртени, но в най-запазения участък, дълбочината му е 0,22 m. Около него в скалата са издълбани правоъгълни гнезда за вертикално поставени греди, предназначени да носят покривна конструкция.

Билото на върха, сега обрасло с гора, е било укрепено с крепостна стена. Тя е строена от ломен камък без хоросан. Подобна техника на строеж е характерна за голям брой източно родопски крепости от късната Античност. Дебелината на стената е 2,20 m. Следи от нея са запазени само в западния и северния сектор на крепостта. Южният и източният сектор са били естествено защитени от големия наклон на терена, както и от скалните масиви, издигащи се там. Пръснатите по склоновете ломени камъни подсказват, че тук са били допълнително укрепени само някои по-уязвими участъци. Входът на крепостта най-вероятно е бил от юг – през унищоженото след приемането на християнството светилище.haskovo-bulgaria.com Tракийското светилище при с. Ангел Войвода, Хасковско, Автор: Ирко ПетровД. Аладжов; „Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково“, София 1997 г.

Датиране Откритият по време на теренните обхождания подемен материал е съставен изключително от керамични фрагменти. Сред тях преобладават тези от късната античност (IV – VI в.) Намерени са само няколко фрагмента от ранната Желязна епоха (ХII – VI в. пр. Хр.), както и неголям брой от периода II – IV и ХI – ХIV в.

Съществуват сведения, че на територията на светилището и крепостта са открити тетрадрахми от о-в Тасос, ауреус на император Август и сестерция на император Траян, както и две бронзови фибули, датирани в IV – III в. пр. Хр.

На базата на известния дотогава материал най-общо хронологията на светилището и крепостта условно се разделя на два етапа: