Драгожел () е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География Селото е разположено южно от Кавадарци, на високото плато Витачево над Тиквешкото езеро.
История Селото се споменава под името Дражеля в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514. В края на ХVI век Драгожил е в състава на нахия Тиквеш, лива Кюстендил. Към 1590 година част от селото е тимар на Абдуллахоглу Хюсеин, наследил Али, който се е отказал от тимара.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 292.
В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища селото е записано като Дирегожек в каза Тиквеш, с 21 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски).
Селската църква „Свети Никола“ е от XIX век.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгожел има 180 жители българи християни.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Драгожел е част от Бегнишка община в Кавадарска околия и има 163 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101.
За съпротива против македонизма са осъдени на 12 години затвор местните жители с българско самосъзнание Христо Дабнишки и Кръстьо Шолев, като първият умира в затвора, а вторият остава инвалид поради изтезанията, на които са подложени.
Личности Родени в Драгожел Йован Динев (р. 1948), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕСобрание на Република Македонија
Бележки
Категория:Села в община Кавадарци