Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г. на ползвания дотогава за просветни цели славяносръбски език, посредством замяната му с народния източнохерцеговински говор като сръбски литературен език, ведно със съставянето на сръбска азбука и правопис.
Наименование Сръбската книжовна реформа носи името на автора на първата „Граматика на сръбския език“ и на първия „Сръбски речник“ на говоримия народен език. Редом с това, Вук Караджич събира и издава народни песни и описва народните обичаи, изявявайки се като летописец на своето време, като също превежда на сръбски Новия Завет.
Налагане (1814 – 1868) Инициатива За начална година на Вуковите книжовни стремежи се смята 1814 г. През предходната 1813 г. Вук напуска Белградския пашалък и се мести във Виена. В столицата на Австрийската империя, Вук научава немски език, като се запознава и попада под влиянието на Йерней Копитар. Копитар съзира във Вук онзи човек който може да проведе книжовна реформа в тогавашния сръбски език. За първи път в своя „Сръбски речник“, Вук използва реформираната от него кирилица.
Окончателната победа на Вук През 1875 г. по този повод Христо Ботев пише във вестник „Знаме“:
Отношението на българите към Вуковата реформа
В отговор на Вук, Михаил Герман в едно свое писмо до княз Милош се заканил на куция Вук:
Източници
Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век Од српскословенског до Вукове победе
Литература Илия Конев. Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.
Вижте също Сърбохървати Виенски книжовен договор Славица Тайна българо-германска спогодба Тайно българо-германско споразумение Договор от Нови Сад
Външни препратки ДВЕ НОРМИ НА БЪЛГАРСКАТА УСТНА КНИЖОВНА РЕЧ
Категория:Сръбски език Категория:Сръбска азбука Категория:Вук Караджич Категория:Кирилометодиевистика