„Джурасик парк“ ( - Юрски парк) е американски научнофантастичен екшън филм от 1993 г. режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Катлийн Кенеди и Джералд Р. Молън, с участието на Сам Нийл, Лора Дърн, Джеф Голдблум и Ричард Атънбъро. Сценарият, написан от Майкъл Крайтън, Малия Скоч Мармо и Дейвид Коъп, е базиран на едноименния роман на Крайтън от 1990 г., но между книгата и филма има значителни разлики. Свързан е с мултимедиен франчайз, който включва 6 продължения, видео-игри, атракции в тематичен парк, комикси и различни стоки.

Действието във филма се развива на измисления остров Исла Нублар, близо до Коста Рика, където богатият бизнесмен Джон Хамънд и екип от генетици създават зоопарк, в който могат да се видят живи динозаври. Проектът е провален в резултат на промишлен саботаж, а първите пробни посетители на парка са многократно нападнати от освободените животни. Накрая оцелелите напускат острова, а създателят на атракцията решава да не я открива.

Филмът демонстрира потенциала на компютърната анимация, която все още е малко използвана по онова време. Почти всички динозаври са компютърно генерирани (с новаторски компютърно генерирани изображения от "Индустиал Лайт енд Меджик"), други са аниматронни макети в реален размер, създадени от екипа на Стан Уинстън, а цифрово анимираните сцени надвишават по брой тези от научнофантастичния филм Терминатор 2: Страшният съд.^ (EN) How The 'Jurassic Park' Dinosaurs Switched From Stop Motion To CGI, su Cartoon Brew.

През годините филмови критици и професионалисти от кино-индустрията често цитират „Джурасик парк“, като един от най-великите филми в историята. Смята се, че използването в него на компютърно генерирани изображения е иновация в съвременното кино. През 2018 г. Библиотеката на Конгреса избира филма за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, обявявайки го за „културно, исторически и естетически значим“.

Сюжет След нещастен случай свързан с „Джурасик парк“, Хамънд е принуден от инвеститорите си да организира група за проучване на безопасността на парка. Адвокатът им Доналд Дженаро е придружен на обиколка из него (ползвайки релсови електрически превозни средства) от хаотика Иън Малкълм, палеонтолога Алън Грант и палеоботаничката Ели Сатлер, а Хамънд включва в групата и внуците си Лекс (момиче) и Тим (момче). Учените са много скептично настроени към проекта, но адвокатът и децата са въодушевени. Скоро срещат брахиозавър и паразауролофус. Наблюдават излюпването на бебе велоцираптор и посещават заграждението за "грабливи птици", т.е. най-пъргавите и опасни динозаври. Попадат и на болен трицератопс и Сатлер остава с ветеринарния лекар на парка, доктор Хардинг, за да го изучава. Обаче се оказва, че не могат да видят повечето обитатели на парка, защото те стоят далеч от оградите на клетките си, по които тече силен ток. После се разразява и тропическа буря, по време на която установяват, че динозаврите вече са на свобода.

Причината е, че подкупен служител - компютърният програмист на „Джурасик парк“ Денис Недри - е деактивирал системата за сигурност на парка, за да получи достъп до помещението за съхранение на ембриони. Той открадва няколко и се опитва да напусне парка, изоставяйки намиращите се там хора, изложени на атаките на динозаврите, но катастрофира и докато се мъчи да напусне острова сам е убит от бълващ отрова дилофозавър. Излиза, че въпреки идеята на Хамънд динозаврите да не могат да се размножават полово, а само чрез клониране (от ДНК на динозавър, извлечена от праисторически комари, запазени в кехлибар), допълването на генетичния материал за тях с такъв на жаби и други животни е направило възможно те да сменят пола си по естествен път и съответно - сами да увеличават броя си. Когато Недри загива и ембрионите попадат в природата, това дава нов тласък на този процес. В резултат на него, Грант и децата откриват счупени черупки от явно излюпени яйца на динозаври, което им дава още един довод, срещу запазването на парка. Друг е злополучният им сблъсък с тиранозавър рекс, който изяжда Дженаро, а едва не избива и тях самите в блокиралите им превозни средства. Все пак не всички динозаври са били враждебни към тях. Когато се приютяват в короната на едно дърво, те срещат стадо дружелюбни брахиозаври. От своя страна, Ели Сатлер тръгва да търси оцелели с надзирателя Робърт Мълдун, те спасяват ранения Малкълм и палеоботаничката също като него се изказва за закриване на проекта.

Тъй като не могат да дешифрират кода на Недри, за да активират отново системата за сигурност, Хамънд и главният инженер Рей Арнолд решават да рестартират системите на парка, постижимо след цялостно спиране на електричеството в парка. Това пък позволява на велосирапторите да се измъкнат и те започват да нападат хората. Разкъсват инженера и надзирателя, останалите също са преследвани и дебнати от тях и едва оцеляват. Накрая ги приклещват в контролната зала на центъра за посетители, където хората все пак успяват да си осигурят последваща евакуация. Спасяват се след като рапторите са нападнати на свой ред от тиранозавъра и в края на крайщата се измъкват от острова на борда на хеликоптер. Докато летят виждат, че небето над острова гъмжи от птерозаври.

Персонажи и актьори Голяма част от бюджета на филма е предназначена за специалните ефекти, свързани с изобразяването на динозаврите. Затова Стивън Спилбърг полага усилия да подбере способни, но малобройни и слабоизвестни (или поне евтини) актьори. Някои от поканените от Спилбърг по-прочути артисти отказват ролите, които им предлага, други не са одобрени от него на кастингите. Отхвърля някои, като твърде високоплатени.

Стреми се и да съкрати ролите до минимум, включително и елиминирайки някои от героите в книгата и значителна част от сюжета й (макар и да прибавя други несъществуващи в нея елементи). Премахнат във филма е например Ед Реджис, шефът на връзките с обществеността на парка, чиито страхливи черти са слети в Доналд Дженаро. Няколко други герои са редуцирани до една сцена с всеки, включително Хенри Ву, д-р Хардинг, и Доджсън.de Semlyen, Nick (September 2013). "Jurassic Park 20th Anniversary: When Dinosaurs Ruled the Earth" (PDF). Empire. p. 3. Archived (PDF) from the original on February 21, 2014. Името на корпоративния съперник на „ИнДжен“ и работодател на Доджсън, Байсън, също е пропуснато и в крайна сметка е включено във филма от 2022 г. Джурасик свят: Господство. Сходен е случаят и със сцените. Според Крайтън понеже романът е „доста дълъг“,Biodrowski, Steve. "JURASSIC PARK: Michael Crichton on Adapting his Novel to the Screen Archived November 29, 2013, at the Wayback Machine". Cinefantastique Magazine, August 1993 (Vol. 24, No.2), pg. 12 с почти 400 страници, филмовата адаптация се придържа само към 10-20% от съдържанието му (Спилбърг държи единствено да бъдат включени няколко сцени, които особено много харесва). Много от останалите са премахнати поради бюджетни и практически причини и насилието е смекчено.Biodrowski, Steve. "JURASSIC PARK: Michael Crichton on Adapting his Novel to the Screen ". Cinefantastique Magazine, August 1993 (Vol. 24, No.2), pg. 12 Например режисьорът премахва ранна сцена в романа, в която динозавър убива бебе, тъй като я намира за твърде ужасяваща. Друга сцена, включваща птерозаври, също е премахната, тъй като не придвижва сюжета. Ключови в това отношение са промените в главните герои. В романа Хамънд е безмилостен и алчен бизнесмен, но във филма е представен, като симпатичен старец, чиято манията по показност го прави малко смешен. Възрастите на внуците му Тим и Лекс са снижени за да паснат към избраните актьори и променените характеристики на персонажите. Момичето Лекс се интересува от компютри, което в книгата се отнася по-скоро за Тим. Тя се увлича и по учения Алън Грант, в когото се влюбва и колежката му Ели, с която във филма стават романтична двойка."How Jurassic Park Became The Biggest Movie Of All Time". Empire. August 1993. Archived from the original on June 20, 2016. Към децата (по идея на сценариста Дейвид Коъп) Грант отначало е враждебен,McBride, Joseph (1997). Steven Spielberg. Faber and Faber. ISBN 0-571-19177-0. което се отразява на отношенията му с жената, понеже тя иска деца.

Като се отклонява от романа, Спилбърг се опитва да намали дори броя на динозаврите, вярвайки, че не би било „физически възможно“ да направи филма по друг начин. Голяма поредица от сцени, присъстваща в романа и в двата по-ранни сценария (на Крайтън и на Скоч Мармо), включва тиранозавър-рекс, преследващ Грант и внуците на Хамънд върху сал, плаващ по река. Коъп изцяло я премахва с одобрението на Спилбърг, който я смята за твърде скъпа и за излишна. Обаче мотивът е сред включените в продълженията, измежду изрязаните в първия филм, конкретно този - във филма от 2025 г. Джурасик свят: Прераждане. Обаче още в първия филм Спилбърг разширява друга сцена, изобразяваща само как хора се отдалечават, след като чуват стъпките на тиранозавър-рекс, качвайки ги на джип, който после той преследва.

Окончателният сценарий е оформен едва след началото на снимките, което е и отложено с месец заради графика на Сам Нийл. По собственото му признание той нито е чел книгата, нито е знаел или чувал нещо за нея практически до самото си наемане седмици преди това. Ариана Ричардсън, играеща 10-ина годишната Лекс Мърфи, внучка на милиардера, на свой ред е съвсем начинаеща (и е предпочетена пред Кристина Ричи) - избрана е за това, че умее да крещи (във филма - по-скоро да пищи) пронизително. Подобно е положението с Джоузеф Мацело, който е в ролята на братчето й Тим. Талантът му е оценен от режисьора, на кастинга за филма "Хук", без да бъде одобрен на него, но Спилбърг му обещава да го вземе за някоя роля и тя се оказва тази. Джеф Голдблум е взет за ролята на Иън Малкълм най-вече по настояване на кастинг-режисьорката Джанет Хиршенсън, въпреки че е одобряван и от екипа като цяло (по принцип сценаристите работят по отстраняването на персонажа и сливането му с този на Алън Грант). Ричард Атънбъро фактически е придуман в последния момент от Спилбърг да се присъедини към проекта, с който се отбелязва първата му актьорска роля от 14 години.

Окончателният избор на актьори е следният:

Сам Нийл – Алън Грант Лора Дърн – Ели Сатлер Джеф Голдблум – Иън Малкълм Ричард Атънбъро – Джон Хамънд Боб Пек – Робърт Мълдун Мартин Фереро – Доналд Дженаро Би Ди Уонг – Хенри Ву Джоузеф Мацело – Тим Мърфи Ариана Ричардсън – Лекс Мърфи Самюъл Джаксън – Рей Арнолд Уейн Найт – Денис Недри Джерард Молън – Хардинг Мигел Сандовал – Хуанито Ростано Камерън Тор – Луис Доджсън Уит Хертфорд – Момче Грег Бърсън – Г-н ДНК (глас) Ричард Кили – Гласът на Джурасик парк

Заснемане

Продуциране и режисура Романът на Майкъл Крайтън от 1990 г. Юрски парк първоначално е замислен като сценарий през 1980-те години и преминава през множество промени, преди да бъде публикуван, като книга. Писателят предава ръкописа му издателя си през май 1990 г. Режисьорът Стивън Спилбърг научава за романа през същия месец, докато обсъжда с Крайтън сценария на бъдещия сериал Спешно отделение, прочита и харесва романа, с интересна за него тема и според него - с правдив от научна гледна точка и увлекателен приключенски и научнофантастичен сюжет."Return to Jurassic Park: Dawn of a New Era". Jurassic Park (Blu-ray ed.). 2011.