Куршумлу също Куршунлу джамия () е мюсюлмански храм в Силистра, обявена за паметник на културата. В публичния списък на недвижимите културни ценности на територията на община Силистра, изготвен по данни на НИНКН, обектът е вписан като „Старата джамия (Куршумлу джамия)“, с художествена регистрация по доклад от 20 февруари 1979 г. и архитектурно-строителна регистрация по писмо № 4262 от 29 ноември 1983 г.
В буквален превод куршун означава олово. Куполът ѝ е покрит с оловни листове от където получава и наименованието си. Джамията е смятана за третата по важност в Североизточна България, след шуменската Томбул джамия и разградската Ибрахим паша джамия.
Навремето „Куршунлу джамия“ се намирала в южната част на града – вътре в крепостта. Днес тя е в самия център. В историческите описания е представена като бяла каменна сграда с масивна конструкция, покрита с оловен купол, стройно минаре, обикновен михраб, минбер и махфил, двор и учебни килии. Така е била преди, защото тази джамия, която е построена от везира Синан паша, няколко пъти е изгаряна, разрушавана и основно ремонтирана, вече почти изцяло тя е друга сграда.
История
Историята на храма е предмет на разминаващи се датировки. Най-добре подплатената в съвременната литература теза приема, че днешната сграда е голямо преизграждане от 1770-те години, започнато от великия везир Мухсинзаде Мехмед паша и довършено след смъртта му от Есма Султан, но върху по-стар XVI-вековен първообраз, традиционно свързван със Синан паша и описан от Евлия Челеби в средата на XVII век.
Куршумлу джамия е една от най-интересните османски джамии в Североизточна България. Тя е от така наречените „султански тип“. Смята се че е построена от арбанашки (албански) майстори. Тя е изцяло каменна, еднокуполна, без барабан, с външни пиластри, ъглови контрафорсни кулички, частично запазено каменно минаре и едни от най-добре запазените и най-изящни османски къщички за птици в България. Кубето има двуслоен градеж от камък и тухли. В българската литература тя често е определяна като един от най-значимите образци на бароков декоративен език в османската архитектура по българските земи.
Стенописната украса датира от периода 1730 – 1800 година и е изпълена изключително професионално. Съсредоточена е най-вече в богато изрисуваните стени, в тавана и в пода, покрит с килими. Украсата на вътрешните стени е от цветни камъни, както и зидарията на прозорците и вратите. Темите, избрани за украса на стените, са характерни флорални мотиви и представляват стилизирани рози, карамфили, лалета и др. Бива разрушена е през 1940 година след силно земетресение.
През 2004 година стартира проект за възстановяването на Куршумлу джамия на стойност 102 хиляди долара. Една трета от тях са осигурени от фонда на посланиците към посолството на САЩ.www.dariknews.bg Извършена е реставрация на фасадите и мазилката, стенописите и входната врата. Джамията отваря врати през 2006 година, но скоро след като в града е построена новата джамия, религиозният храм отново изпадна в забвение. Прозорците му са изпочупени, няма и помен от информационното табло, че е ремонтирана с американски пари. Поради некачествения ремонт през 2011 мазилката от минарето започва да пада.www.paralel44.comwww.silistra.com
По време на Руско-турската война от 1828–1829 г. Силистра и нейните вакъфски сгради търпят сериозни поражения. Ахмет Коч включва Куршумлу джамия сред пострадалите силно храмове и показва, че възстановяването на разрушените вакъфски обекти се проточва с десетилетия поради липса на средства. Според неговото изследване султан Махмуд II поема покровителството над възстановяването на Куршумлу джамия, но ремонтът не е завършен приживе; по-късно въпросът е подновен и при Абдулмеджид, като през 1846 г. е засвидетелствано негово присъствие в Силистра и петъчен намаз в обновяваната джамия.
През XX век джамията постепенно губи част от прилежащата си среда. По наблюдение на Миков през 70-те години на XX век теренът около нея е разчистен, а паянтовите пристройки са премахнати; така е изчезнал и по-късният градски „обрастък“ около сградата, който вече не позволява лесна реконструкция на целия исторически ансамбъл, засвидетелстван от Евлия Челеби.
Архитектура
Според подробното измерване на Любомир Миков молитвеният салон на джамията е с размери 8,50 × 8,77 м, стените са дебели около 0,90 м, а куполът е с диаметър 8,5 м. Сградата е еднокуполна и изцяло каменна. Най-важната ѝ конструктивна особеност е липсата на барабан: куполът ляга непосредствено върху стените и системата от външни пиластри. Те са общо седем — четири ъглови и три междинни — и разпределят тежестта на купола по външния корпус; това решение е редкият и най-разпознаваем белег на храма.
Върху четирите ъгъла на сградата са поставени малки цилиндрични каменни кулички с полусферични завършеци. В литературата те се тълкуват като контрафорсни елементи, които едновременно участват в конструктивното уравновесяване на купола и оформят силуета на сградата. Външните фасади са прорязани от прозорци на три нива; особено характерни са прозорците от горния ред, разположени в пиластрите — два елипсовидни и един с форма на равнораменен кръст. Правоъгълните им рамки са попълнени с релефни растителни мотиви, лалета и розетни форми, които подчертават бароковото декоративно решение на иначе класическия османски корпус.
Входът на джамията е особено представителен. Той е изграден от готови архитектурни елементи, фланкиран е от двойни пиластри — външни, поддържащи архитрав, и вътрешни, които носят арка. Външните капители са украсени с акантови листа, а в зенита на арката е поставена рокайла. Над входа е вграден триъгълен каменен блок, очевидно оставен за строителен надпис, но останал гладък, тоест без изсечен текст.
В интериора михрабът, минберът и кюрсът са описани от Миков като каменни и мраморни елементи с барокова пластика. Михрабът е лишен от типичните за по-старите османски ниши сталактити и е моделиран чрез стъпаловидни релефни дъги и вълнообразни рамки. Минберът съчетава геометрични и растителни мотиви, които авторът определя като пример за „турски барок“, а кюрсът е бил с необичайно малък размер и полукръгла основа. Днес част от първоначалното обзавеждане липсва, а дървеният балкон е познат само по случайно съхранените му подпорни колонки.
Горната половина на стените, пандантивите и куполът са били изписани със стенописна растителна декорация, вероятно от XIX век. Сред украсата се открояват голяма розета в зенита на купола, бароково извити флорални композиции над прозорците и медальонни левхи с надписи. На северозападната стена над входа са били изписани имена и благочестиви формули, сред които „Хасан“, „Хюсеин“ и „Ма ша’Аллах“.
Една от най-забележителните особености на джамията са къщичките за птици, вградени предимно в пиластрите и в горните части на фасадите. Миков идентифицира общо осем каменни плочи с подобни композиции. Сред тях има плочи с по два, три и девет отвора, островърхи арки, малки растителни релефи, лалета и каменни плотове за кацане. Според автора това са къщичките за птици с най-висока художествена стойност сред османските паметници в България; в по-широк план те съчетават бароков декоративен вкус, коранични внушения за птиците като Божии творения и народни представи за птицата като символ на душата.
Минарето е изцяло каменно, но не е запазено в първоначалния си вид. По Миков от оригиналното XVIII-вековно състояние е съхранена приблизително една трета от гьовдето, по което личи канелиран корпус; горната част е доизградена по-късно в цилиндрична форма и завършва с едно шерефе. По-богато декорирана е зоната на пабуча. В помещенията на джамията днес се пази и калиграфска табла с цитат от Корана и дата 1240 г. по хиджра (1824–1825), посветена на султан Махмуд II; според Миков тя е пренесена от разрушената Байраклъ джамия и не е първоначален строителен надпис на Куршумлу джамия.
Същевременно на югозападната стена има вторично вложен каменен блок с два силно ерозирали надписа и релефен ибрик с цветя. Миков допуска възможна дата 1211 г. по хиджра (1796–1797), но сам подчертава, че надписите не могат да бъдат надеждно разчетени.
Културно и религиозно значение
В османска Силистра Куршумлу джамия е била не само място за намаз, а възел на по-широка градска и духовна инфраструктура. Евлия Челеби свидетелства за двор, килии за ученици, мектеб, чешма, хамам и текке, като специално споменава шейх Пири ефенди и принадлежащите към сунитския орден Халветийе дервиши. Това поставя джамията сред важните религиозни, образователни и социални ядра на османския град.
В по-ново време обществената и символна стойност на храма остава висока, макар и често през призмата на културното наследство, а не на всекидневното богослужение. През 2025 г. Главното мюфтийство включва „Куршумлу джамия“ в Силистра сред приоритетните теми на националния ученически и студентски конкурс „Джамията в моя живот“, което показва, че обектът продължава да бъде възприеман като ключов символ на мюсюлманското наследство в България.
Храмът е и чувствителен обществен символ. През 2011 г. национални медии съобщават за вандалско надраскване на джамията, а от 2015 до 2017 г. той е в центъра на нашумели съдебни дела за незаконни ремонтни намеси. Така културното значение на сградата днес е тясно свързано и с въпроса за опазването на османското наследство в България.
Консервация и реставрации
Публично достъпните актове за режим на защита не са напълно еднообразни. Общинският списък по данни на НИНКН препредава за обекта художествена регистрация от 1979 г. и архитектурно-строителна от 1983 г., докато в материалите по наказателните дела от 2016–2017 г. прокуратурата последователно квалифицира Куршумлу джамия като паметник на културата „с национално значение“.
През 70-те години на XX век районът около джамията е разчистен, а по-късните дървени и паянтови пристройки са премахнати. През 2004 г. е извършена частична реставрация на сградата и интериора. Миков я свързва с финансиране от Фонда на посланиците към Посолството на САЩ в София, а местната преса през 2025 г. конкретизира сумата на 102 000 щатски долара, от които една трета били осигурени по американската програма. В тази фаза са били обработвани фасадите, мазилката, входната врата и стенописите.
През 2015 г. следват неразрешени намеси, които прерастват в наказателни производства. По официалната информация на прокуратурата в периода март–април 2015 г. са извършени незаконни ремонтни работи по интериора и подовата настилка, при които са били унищожени стенописи и е скрита оригиналната керамична настилка; отделно, в периода 28 октомври – 9 ноември 2015 г. по фасадата са били запълвани каверни с мраморен прах, каменно брашно и бял цимент, което според обвинението е увредило оригиналния каменен градеж.</ref>
На 21 юни 2016 г. Окръжната прокуратура в Силистра внася втори обвинителен акт по случая с интериора и пода, а на 3 ноември 2016 г. Силистренският окръжен съд признава за виновен Бюрхан С. и му налага условна присъда и глоба. На 19 януари 2017 г. по друго дело турският гражданин Али Я. е осъден задочно за незаконния ремонт на фасадата и глобен с 8000 лева.
Към 2025 г. местни медии съобщават за ново влошаване на състоянието на минарето — дълбоки пукнатини, падаща мазилка и откъртени елементи над пешеходната зона. Тези публикации говорят за спешна нужда от обезопасяване.
Източници
Външни препратки ww.btv.bg репортаж на бТВ за вандалско посегателство върху джамията (28.02.2011)
Категория:Основани в Османската империя през 17 век Категория:Паметници на културата в област Силистра Категория:Джамии в Силистренското мюфтийство Категория:Сгради и съоръжения в Силистра Категория:Култура в Силистра