Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода.
Ранни години и семейство Роден е на 11 ноември 1830 г. в град Сливен, в кв. „Ново село“, от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на Керемидената къшла (скалния масив Сините камъни край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.
Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно в Белград през 1874 г. От Екатерина Бранкович има 2 сина – Симеон и Александър, и дъщеря Ирина.
Революционна дейност През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите Дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Желю, Божил Бахов, Стаменко и други, и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
Чета на Панайот Хитов от 1867 г.
През март 1867 ТБЦК създава "Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на създадената Австро-Унгария. Междувременно "на пътя на мемоара се препречиха самозваните деятели Панайот Хитов и Филип Тотю" Кисимов, П. 1893 цит в : Ст. Заимов "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов", придворна печатница 1895, стр. 205 На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. Хитов, със своята чета и с четата на Филип Тотю, се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.
По-късна революционна дейност
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна и Херцеговина и Албания. Става член на БРЦК в Букурещ през април 1872 г.
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Критика от съвременници Въпреки своята родолюбива дейност, в края на живота си Панайот Хитов понася и някои критики от съратниците си.
Критики от Филип Тотю Филип Тотю го обвинява в горделивост Ще се отнася до Панайот Хитов той станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост.Писмо на Филип Тотю до Васил Левски. цит в." Васил Левски. Живот, дела, извори т.2", Страшимиров, Димитър. Изток-Запад 2015 г 15-16 стр. Панайот, брате е човек висок, следва за европейските политики и конференции...Гордост в него до уши...и прибавяP.S. Гордоста на Панайота е тази, че в Сърбия той искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (умение да сложи нещата в ред), а сега Панайот не е достоен и цървула да му обърне наопаки... Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете. Светът го знае колко струва - и (колко) Дяконаǃ
Критики от Васил Левски Малко преди смъртта на Левски, Хитов пише писмо до него, в което подсказва, че е подкачен на тема воеводство. Левски му отвръща: „Бате Панайоте, а по-добре да ти кажа, брате Панайоте. Не сме се събрали да делим воеводство.“
Левски укорява и на други места своя някогашен воевода. … Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една главаИз сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.137, 155–157 цит в: bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Васил_Левски_до_Панайот_Хитов https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%82_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2,_10.05.1871. Левски критикува (макар и тактично) Панайот Хитов и в други писма, а на заседания на комитетите отбелязва, че П. Хитов не иска да се раздели с остарялата четническа тактика.
Критики от Захари Стоянов Сериозни критики му отправя Захарий Стоянов, който го обвинява в комерсиализъм, позьорство и създаване на ненужни интриги между апостолите. Подобно на Левски и Филип Тотю, Стоянов обвинява Панайот Хитов в нарцисизъм.Помня, когато Панайот пишеше от Белград до русчукския комитет, във всяко писмо загатваше: „Нужно е да се поразмисли за избиранието на един народен главатар.“Стоянов, Захари. Записки по Българските въстания, Издателство "Български писател, 1976, глава IV "въстанието в 1975 година" стр. 144 З. Стоянов пише, че първоначално П. Хитов и Филип Тотю обещали да подкрепят Хаджи Димитър и Ст. Караджа, а после се отметнали. Хитов поискал да му се предаде под негово командване чета от 1000 добре въоръжени мъже, топове и 1000 турски лири, инак няма да помръдне крак от Влашко.Захари Стоянов "Васил Левски (Дяконът. Черти из живота му). Четите в България", издателство на БЗНС, София 1977, стр. 175 Филип Тотю пък отправил още по-възмутителни искания, да му се даде чета от 20 000 души, както и пари.
В „Хр. Ботйов. Опит за биография“ пък З. Стоянов твърди, че Хитов има роля във скарването между Ботев и Каравелов. Ботев в писмо до Драсов описва как Хитов обвинил Каравелов, че искал 150 франка от сръбското правителство. След Освобождението воеводата отрича да е писал такова писмо. Хитов председателства и общото събрание на БРЦК, на което е официализиран преврата срещу Каравелов. Ботев и Стамболов са в единодействие с него.
За Старозагорското въстание Стоянов цитира писмо на Ботев до Панталей Кисимов от 30 август 1875 г.: „Панайот ще да мине с 2000 души през Сърбия“. Впоследствие Хитов не взима участие в Старозагорското въстание. За Априлското въстание пък се очаква да поведе чета, но в последния момент обявява, че "няма да ходи на касапница" и Ботев се принуждава да поведе четата вместо него. Според "Записките" Хитов "противопоставил условия" за участието си - първо да му се плати една солидна сума, за да обезпечи семейството си. След като принудил БРЦК да му купи оръжие първо качество, както и ред луксозни стоки, а накрая дори взел и 250 жълтици "уж, за да въоръжава чета" Хитов "стана невидим" и "отиде да сади лозе в Белград".З. Стоянов. Записки по българските въстания. София: Български писател, 1977, глава "IV. Въстанието в 1875 година", Част III, с. 142 – 143.
По тоя повод Захари Стоянов отправя саркастични подигравки към Панайот Хитов:За дяда Панайота нека кажат сливенци. Старите войводи имаха значение и кураж дотогава, докогато минуваха за хайдути и докогато турските аени ги имаха за бабаити на равна степен с турците. Щом думата комита доби право на гражданство, щом бесилките се устроиха из България, мисията на старите войводи престана вече. Нови идеи — нови хора!".Въпреки тия критики към него трябва да се отчете, че П. Хитов участва в Сръбско-турската война(1876) и Руско-турската война (1877-78). Възможно е, като опитен воевода, да е разсъждавал като мнозина свои съвременници, че въстание, неподкрепено от никоя от Великите сили, е обречено и е глупаво да взима участие в него. Според Н.Обретенов Хитов е казал, че няма да поведе чета в Априлското въстание, защото "Сърбия не била готова още да воюва с Турция"Обретенов, Никола. цитирани съчинения с 261: цитирано в "Да убиеш Ботев", Искрен Красимиров 2022 г., "Колибри" стр. 28
След Освобождението След Освобождението Хитов живее в Русе. Той е околийски началник в Кула в периода от 1881 до 1885 г.ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg.
Взема участие в движението за Съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на Съединението, събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал на бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в VI обикновено народно събрание. Заради борбата му срещу режима на Стамболов е хвърлен в Русенския затвор.
Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918 г., на 87 години, и е погребан в градските гробища. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.
Памет На Панайот Хитов е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София ().