Гидо Гезеле (, МФА: ) (1 май 1830 – 27 ноември 1899) е фламандски поет, филолог, фолклорист, лирик, член на Кралската фламандска академия за език и литература, по професия католически свещеник. Владее 15 езика и е считан за един от най-добрите специалисти по старогермански текстове.
Поезията на Гезеле предизвиква революция във фламандската литература: в периода на господство на романтизма, Гезеле започва да пише свободни стихове. Гезеле е предвестник на станалия популярен 30 години по-късно ранен натурализъм.
Известни сборници със стихове на Гезеле са „Dichtoefningen“ (1858), „Kerkhofblommen“ (1858) и „Gedichten, Gesangen en Gebeden“ (1861). Основното им съдържание са идилични сцени от селския живот; натуралистичните, спиращи се на малките детайли описания на животните и природата, написани с ярки краски. Съвременната на Гезеле критика рязко го осъжда за разрушаването на традиционната поетическа форма, и Гезеле, в продължение на следващите 30 години, не пише нищо. Едва през 1880-те г., когато в Нидерландия възниква движението „De Nieuwe Gids“, a във Фландрия се появява групата „Van Nu en Straks“ (1893), Гезеле е признат за литературен водач и новатор.
После той издава още два тома със стихове: „Tijdkrans“ (1893) и „Rijmsnoer“ (1897), със старите теми. Гезеле създава школа на фламандски поети, в която най-голяма известност придобива Юго Верист (1840 – 1922).
Библиография Dichtwerken, 3 т., Amsterdam. Herwerden C. A. B., van, Guido Gezelle, Haarlem, 1903. Vermeylen A., Guido Gezelle, „Revue de Belgique“, юли 1906. Rudder May, de, Guido Gezelle, Turnhont, 1919. Gezelle Caesar, Voor onze misprezen moedertaal, Amsterdam, 1923. Walgrave A., Het leven van Guido Gezelle, Amsterdam, 1923. Kloos W., Guido Gezelle, Nieuwere Litteraturgeschichte, IV, 16.
Източници
Категория:Белгийски писатели Категория:Родени в Брюге Категория:Починали в Брюге