Фредерик Джеймисън () е американски литературен критик и марксистки политически теоретик.

Известен е на първо място със своя анализ на съвременните културни тенденции, дори веднъж описва постмодернизма като спациализация на културата под натиска на организирания капитализъм.

Най-прочутите книги на Джеймисън включват „Постмодернизъм. Културната логика на късния капитализъм“ (Postmodernism: The Cultural Logic of Late Capitalism), „Политическо несъзнавано“ (The Political Unconscious) и „Марксизъм и форма“ (Marxism and Form).

Биография Роден е на 14 април 1934 г. в Кливланд, щат Охайо, САЩ.

През 1954 г., след завършването на Хавърфордския колеж, където сред професорите му е Уейн Буут, продължава следването си в университетите на Екс ан Прованс, Мюнхен и Берлин, където изучава съвременните клонки на континенталната философия, включително избуялия по онова време структурализъм. Година по-късно се връща в САЩ, където защитава докторска дисертация в Йейлския университет с научен ръководител Ерих Ауербах. Дисертацията е издадена в книга през 1961 г. – „Сартър: Произход на стила“. В нея Джеймисън следва идеите на Ауербах за анализ на литературната форма паралелно със социалната история. В творчеството на Сартър Джеймисън разглежда взаимоотношенията между поезия, история и философия. Дисертацията на Джеймисън се различава значително от доминиращите в американските академични среди по онова време логически позитивизъм във философията и лингвистиката и нюкритицистки формализъм в литературознанието. Въпреки това тя му отваря вратите за преподавателско място в Харвардския университет, където е ангажиран през цялата първа половина на 60-те години.

През 1969 г. Джеймисън става съучредител на Марксистката литературна група с няколко от своите студенти в Калифорнийския университет в Сан Диего. A Short History of the MLG, сайт на Marxist Literary Group, архивирано на 11 септември 2015 г.

Според Винсънт Лийч публикуването на „Политическото несъзнавано“ превръща Джеймисън във водещия марксистки литературовед в САЩ.Vincent B. Leitch, American Literary Criticism from the 1930s to the 1980s, New York: Columbia University Press, p. 382.

Студията „Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм“ първоначално е публикувана в списание New Left Review през 1984 г., докато Джеймисън е професор по литературознание и история на идеите в Калифорнийския университет в Санта Круз. През 1991 г. студията прераства в цяла монография със същото заглавие и се превръща в изходна точка за най-големия дебат през 90-те върху постмодернизма.

Джеймисън е Уилям А. Лейн професор по Сравнително литературознание и романски литератури в Университета Дюк.

Библиография Sartre: The Origins of a Style. (Сартър: Произход на стила) New Haven: Yale University Press, 1961. Marxism and Form: Twentieth Century Dialectical Theories of Literature. (Марксизмът и формата: диалектическите теории за литературата през ХХ в.) Princeton: Princeton University Press, 1971. The Prison-House of Language: A Critical Account of Structuralism and Russian Formalism. (Затворът на езика: критическа оценка на структурализма и руския формализъм) Princeton: Princeton University Press, 1972. Fables of Aggression: Wyndham Lewis, the Modernist as Fascist. (Легенди за агресията: Уиндам Луис, модернистът като фашист) Berkeley: University of California Press, 1979. The Political Unconscious: Narrative as a Socially Symbolic Act. (Политическото безсъзнателно: наративът като социално-символичен акт) Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1981. The Ideologies of Theory. Essays 1971 – 1986. Vol. 1: Situations of Theory. (Идеологии на теорията: есета от 1971 – 1986. Т.1: Ситуации в теорията) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988. The Ideologies of Theory. Essays 1971 – 1986. Vol. 2: The Syntax of History. (Идеологии на теорията: есета от 1971 – 1986. Т.2: Синтаксисът на историята) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988. Late Marxism: Adorno, or, The Persistence of the Dialectic. (Късният марксизъм: Адорно, или Постоянството на диалектиката) London & New York: Verso, 1990. Signatures of the Visible. (Сигнатури на видимото) New York & London: Routledge, 1990. Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. (Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм) Durham, NC: Duke University Press, 1991. The Geopolitical Aesthetic: Cinema and Space in the World System. (Геополитическата естетика: киното и пространството в световната система) Bloomington: Indiana University Press, 1992. The Seeds of Time. The Wellek Library lectures at the University of California, Irvine. (Семената на времето. Лекции в чест на Рене Уелек в Калифорнийския университет в Ървайн) New York: Columbia University Press, 1994. Brecht and Method. (Брехт и методът) London & New York: Verso, 1998. The Cultural Turn. (Културният обрат: Избрани текстове върху постмодернизма, 1983 – 1998) London & New York: Verso, 1998. A Singular Modernity: Essay on the Ontology of the Present. (Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето) London & New York Verso, 2002. Archaeologies of the Future: The Desire Called Utopia and Other Science Fictions. (Археологии на бъдещето) London & New York: Verso, 2005. The Modernist Papers. (Текстове върху модернизма) London & New York Verso, 2007. Jameson on Jameson: Conversations on Cultural Marxism. (Джеймисън за Джеймисън: Разговори за културологичния марксизъм) Durham, NC: Duke University Press, 2007. Valences of the Dialectic. (Валенции на диалектическото) London & New York: Verso, 2009. The Hegel Variations: On the Phenomenology of Spirit. (Вариации по Хегел: Върху Феноменология на духа) London & New York: Verso, 2010. Representing 'Capital': A Reading of Volume One. (Представяйки „Капиталът“: Прочит на том първи) London & New York: Verso, 2011.

An American Utopia: Dual Power and the Universal Army. Ed. Slavoj Žižek. London and New York: Verso. 2016. Raymond Chandler: The Detections of Totality. London and New York: Verso. 2016.

На български Фредерик Джеймисън, Постмодернизмът и консуматорското общество. – В: Американската философия в края на ХХ век. Антология. С., Просвета, 1995. Фредрик Джеймисън, Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето, превод от английски Капка Герганова, София: Критика и хуманизъм, 2005.Албена Вачева, „Естетика на репрезентационните разриви“, рец. в електронно списание LiterNet, 3 май 2005, № 5 (66), Станимир Панайотов, „Модерното, разказано за постмодернисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 14 май 2006, № 5 (78)

Награди 2014 – Книгата му The Antinomies of Realism печели наградата „Труман Капоти“ за литературна критика Christopher Clair, „Fredric Jameson receives Truman Capote Award“, Iowa Now, 23 май 2014. 2012 – шести носител на наградата за цялостен принос на Американската асоциация на съвременния език (, MLA) Eric Ferreri, „Fredric Jameson to Receive Lifetime Achievement Award“, Duke Today, 4 декември 2011. 2008 – носител на Холберговата награда за изследванията му върху „отношението между социалните формации и културните форми“. Наградата е в размер на 4.6 милиона норвежки крони (приблизително 648 хиляди долара).

Бележки

Външни препратки Библиография на Джеймисън на сайта на университета Дюк „Политическото несъзнавано“, Енциклопедия на постмодернизма Лекция в Йейл върху политическото несъзнавано, проф. Пол Фрай (видео), YouTube

Категория:Американски литературни теоретици Категория:Американски литературни критици Категория:Критици на научна фантастика Категория:Американски марксисти Категория:Постмодерна теория Категория:Калифорнийски университет – Сан Диего Категория:Възпитаници на Йейлския университет Категория:Университет „Дюк“ Категория:Родени в Кливланд