Циклична форма Ксилофураноза D-ксилоза Линейна форма Обща информация Наименование по IUPAC Ксилоза Други имена Дървена захар Молекулна формула C5H10O5 SMILES ? Моларна маса 150.130 g/mol Външен вид Бели игловидни и призмични кристали CAS номер 58-86-6 609-06-3 (L-изомер) 41247-05-6 (рацемична смес) Свойства . Плътност и фаза 1.525 g/100 ml (20 °C) Разтворимост във вода Много добра Точка на топене 144 – 145 °C (364 K) Точка на кипене Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при
25 °C, 100 kPa)Права и справки
Ксилозата (гръцки ξυλος, ксилос, „дървесина“) за първи път е изолирана от дървесина, откъдето идва и нейното име. Ксилозата се класифицира като монозахарид от алдопентозен тип, което означава, че е изградена от пет въглеродни атома и съдържа алдехидна функционална група. Тя е прекурсор на хемицелулозата компонент на клетъчната стена на растенията и основен компонент на растителната биомаса.
Структура Ксилозата както повечето алдопентози съществува в няколко форми: линейна HOCH2(CH(OH))3CHO, както и цикличните хемиацилни изомери ксилопираноза с шестчленен пръстен и ксилофураноза с петчленен пръстен. Пръстенните форми се срещат по-често във воден разтвор.
Разпространение Ксилозата е основната градивна единица на хемицелулозата, който представлява около 30% от растителната биомаса. Ксилозата е широко застъпена, като е установена в ембрионите на повечето културни растения. За пръв път е изолирана от Кох през 1881 г.
Ксилозата е първият захарид, който се прибавя към аминокиселините серин или треонин при O-гликозилиране на протеогликаните, така е първият захарид при синтеза на анионния компонент на белтъците каквито са хепарин сулфата и хондроитин сулфата.
Употреба При киселиннота разграждане на хемицелулоза се получава фурфурол, използван като разтворител в индустрията, както и като прекурсор при синтетична синтеза на полимери. H. E. Hoydonckx, W. M. Van Rhijn, W. Van Rhijn, D. E. De Vos, P. A. Jacobs „Furfural and Derivatives“ in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry 2007, Wiley-VCH, Weinheim. Ксилозата не се метаболизира от човек, но се абсорбира при поглъщане и впоследствие се отделя през бъбреците.
Във ветеринарната медицина ксилозата се използва като тест за малабсорбция (чревно заболяване), като се добавя към водата на животното, което трябва предватително да е държано на диета. Ако след няколко часа се установи ксилоза в кръвта и/или урината, то тя е била абсорбирана в червата..
Бележки
Категория:Алдопентози