Република Сингапур е островен град държава в Югоизточна Азия, разположен в южната част на Малайския полуостров. Името Сингапур произхожда от санскрит и се превежда като „Лъвски град“ – съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“). Това наименование местното княжество получава около VII – VIII век, а предишното му е Темасек („Морски град“). Според легендата причината е появата на морско чудовище, наподобяващо лъв; „Мерлион“, знакът на града, също води начало си от там.
География Устройство на територията Сингапур се състои от 63 острова в Сингапурския проток, в това число и едноименният главен остров. Съществуват две връзки с Джохор – изкуственият канал Johor-Singapore Causeway на север и Tuas Second Link на запад. Юронг, Пулау Теконг, Пулау Убин и Сентоса са най-големите от множеството малки острови на Сингапур. Остров Сингапур е с равнинен релеф. Най-високата естествена точка на Сингапур е Букит Тимах (176 m). Има останки от тропични гори и мангрова растителност по крайбрежието.
Първоначално са заселени само земите на юг около река Сингапур. Останалата част от острова е била или покрита от дъждовни гори, или използвана за земеделски цели. През 1960 г. са заселени предимно районите около града. За заселването и благоустройството е отговорна държавната институция Urban Redevelopment Authority. Особено голямо значение се отдава на ефективното разпределение и използване на земята, както и на планирането на инфраструктурата. В плана за развитието си Сингапур е разделен на 55 района (включително и двете водни защитени зони), които от своя страна са групирани в 5 района. Административно Сингапур е разделен на 5 района със собствено управление. Това разпределение е обаче напълно несъвместимо с плановото разделение.
Поради малката си територия печеленето на земя в Сингапур е от жизнена важност. Необходимата за това почва бива набавяна от собствените хълмове, от морското дъно или бива закупена от съседните държави. По този начин територията на страната нараства от 581,5 km² през 1960 г. на 697,2 km² през 2003 г., като се очаква да се увеличи с нови 100 km² до 2030 г. Климатът е влажен – екваториален, като дневната температура почти през цялата година е 28 °C.
Климат Градът се намира почти на екватора, затова температурните колебания на климата са минимални. Средната температура през януари е с 1 °C по-ниска от средната температура за юни (съответно най-студения и най-горещия месец). Климатът е екваториално-мусонен. Валежи падат доста често, като количеството им е от 170 до 250 mm на месец, 2400 mm годишно. Най-ниската измерена температура в града е 19,4 °C, най-високата е 36 °C. Средният годишен минимум е 25 °C, а средният годишен максимум е 31 °C. Отклонения от тези температури са възможни, макар че относително рядко е крайно горещо, а температурите никога не падат под 20 °C.
История Първите известни записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от III век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до голям търговски град, но не след дълго отново губи значимостта си. Това е и една от причините, поради които освен няколко археологически открития почти нищо не е запазено от онова време. Между XVI и XIX век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско-португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през XVI и на нидерландците през XVII век, но през по-голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.
През 1819 г. сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията. През 1824 г. компанията изкупува целия остров от тогавашния управник на острова султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония. Благодарение на доброто географско разположение следва период на разцвет, като през 1881 г. населението наброява 172 993 души.
По време на Втората световна война японците нападат острова и въпреки численото превъзходство на британците успяват да ги принудят да капитулират през 1942 г. Японците контролират острова до окончателната си капитулация през 1945 г., като през това време той носи името Шоонан-тоо (昭南島 Shōnan-tō, „Южната светлина“). През 1945 г. Сингапур е върнат на британците, а през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление. ПАП (People's Action Party – PAP) печели проведените през 1959 г. избори и така Ли Куан Ю става първият министър-председател на Сингапур. След референдума от 1962 г. Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. получава независимост от Великобритания.
През есента на 1964 г. се стига до масови безредици между китайското и некитайското население. След голям идеологичски сблъсък между ПАП и федералното управление в Куала Лумпур, а също така поради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят отвъд границите на Сингапур, той е изключен на 7 август 1965 г. от съюза. Два дни по-късно на 9 август 1965 г. Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава тази дата е национален празник.
Младата република, бореща се за своята икономическа независимост, се сблъсква с редица проблеми, като масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Ли Куан Ю от 1959 до 1990 г. държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава.
Държавно устройство
Сингапур е парламентарна република по Уестминстерската система (подобна на тази във Великобритания). Начело на държавата стои президент, който има право на вето в някои ключови области и назначава главния съдия. Теоретично избори за президент би трябвало да се провеждат на всеки 6 години, но в случай че изборната комисия одобри само един кандидат (както се случва от 1999 г. до 2006 г.), изборите отпадат. Законодателният орган е парламентът, а изпълнителният се образува от кабинета, под ръководството на министър-председател.
От обявяването на независимост през 1965 г. политиката на Сингапур е доминирана от ПАП – една от причините, поради които Сингапур е определян като еднопартийна държава, а ПАП е обвинявана в неправомерни действия срещу опозицията. Един от факторите, благоприятстващи доминантната позиция на ПАП е строгата форма на парламентарни избори, при която само кандидатът с най-висок брой гласове попада в парламента, а всички останали гласове отпадат (тази система на избори е известна като the winner takes all – „победителят взема всичко“). Също така критиците твърдят, че съдебната система също е подчинена на партията и че тя заема страната на управляващите дори когато опозицията очевидно има право. Не на последно място са и големите ограничения в обществения и личен живот. Като пример за това е лицензът, който се изисква, когато повече от трима души публично дискутират въпроси, засягащи политиката, религията или вътрешните работи на държавата. Това са част от причините, поради които управлението в Сингапур е определяно като по-скоро авторитарно отколкото демократично, от гледна точка на западните разбирания.
Въпреки всичко Сингапур има прозрачна и преуспяваща пазарна икономика. ПАП води социална политика с доминиращо участие на държавни фирми на местния пазар. Повечето западни ценности биват отхвърляни, като причина за това предишният премиер Ли Куан Ю посочва несъвместимостта на западната демокрация и „азиатските ценности“. По-късно управляващата партия разхлабва част от стриктните ограничения с цел подпомагане на икономиката. Конфуцианската ориентация, строгите закони и контрол, ниската корупция и прозрачността в икономиката раждат едно благоденстващо общество, което има една от най-ниските нива на престъпност в света.
Население
Сингапур е една от най-гъсто населените страни в света (6489 д/km²). Населението е много разнородно етнически – китайци (77%), малайци (14%), индийци (7%). Останалите 2% са европейци, японци и други народности.
Национален език по исторически причини е малайският, на който се пее и националният химн „Напред, Сингапур“. Официалните езици са английски, мандарин, малайски и тамилски. От момента на обявяване на независимост в администрацията активно се използва английски език. Провежда се мащабната кампания „Говори мандарин“ за обединяване на всички диалекти на китайския език. Много реклами, вестници и публикации се отпечатват само на английски и китайски.
Исторически, китайските имигранти са разделени на няколко групи и използват няколко диалекта – толкова различни, че е практически невъзможно да се разбират помежду си: това са хокиен ( – фудзянски или южномински), юе или кантонски (), хокчу ( – фуджоуски), чаошански (), хака () и хайнански ().
Изучаваният в училищата английски език е придобил и улична форма – така наречения „синглиш“ (), към която може да се добави и смесеният малайско-английски език „манглиш“ (). Въпреки това сингапурската литература и официалните учреждения използват нормативния английски език.
Икономика
Показатели и развитие Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия, с процъфтяваща индустрия – корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефтохимическа промишленост. Той е причислен към източноазиатските тигри поради бързия скок на икономиката си до нивото на развитите страни. В страната са развити производството на електроника (както на много известни европейски, щатски и японски компании, така и на сингапурски – Flextronics), корабостроенето и сектора на финансовите услуги. Един от най-големите производители на CD дискове в световен мащаб. В страната се провеждат задълбочени изследвания в областта на биотехнологиите. Сингапурският холдинг Raffles притежава международната верига хотели Swissotel.
Обработваемите земи са около 20% от площта (660 km2). Отглеждат се култури като кокосова палма, каучуково дърво, тютюн, ананаси, екзотични цветя и др. Сингапур е световен износител на орхидеи, които са обявени за национален символ. Силно развит е риболовът и добивът на морски продукти.
Сингапур е високоразвита страна с търговска икономика и ниски данъци, в която важна роля играят международните корпорации. Брутният национален продукт на човек от населението е един от най-високите в света (през 2008 г. – 38 972,1 щатски долара). В Глобалният индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум, икономиката на Сингапур заема 3-то място през 2009 г. (през 2008 г. – 5-о място от 134 страни, през 2007 г. – 7-о място от 131 страни, през 2006 г. – 5-о място).
Преимущества на Сингапур са благоприятният инвестиционен климат, конкурентната среда, челните места в класациите за икономически свободи, високообразованото и дисциплинирано население и високия му жизнен стандарт. Сред слабите страни са зависимостта от доставките на вода от Малайзия и вносът на почти всичките суровини и енергия. Има дефицит на специалисти и търговски площи. Кризата на световния пазар на електроника довежда да рецесия през 2001 г.
Икономиката е силно зависима от износа, особено в областта на битовата електроника, информационните технологии, фармацевтиката. Сингапур е най-голямата търговска сила в региона. Обемът на външната търговия за 2008 г. е около 455,3 млрд. щатски долара. Сингапур е и финансовият център на Югоизточна Азия.
Износът е 235,8 млрд. щ.д., като включва продукция на електронната и електротехническата промишленост, потребителски продукти, продукти от преработката на естествен каучук, петролни продукти. Насочен е главно към Малайзия (12,9%), Хонконг (10,5%), Индонезия (9,8%), Китай (9,7%), САЩ (8,9%), Япония (4,8%) и Тайланд (4,1%) (2007 г.).